Домашното насилие – тема №3

  • 74 010
  • 1 035
# 390
Да, много е тъжно, защото уж имаш семейство, а всеки тегли към себе си. Уж се прибираме за празниците, а караниците и упреците скапват всичко. И двамата с днешна дата се опитват да ме привлекат на своя страна , а за капак баща ми е раково болен вече.
Говоря си и с двамата. А те не осъзнават колко са токсични.
И да, последствията за дете расло в такава среда са за цял живот.
Виж целия пост
# 391
Мен баща ми ме наби за първи път като бях на 6. Още го помня с всички подробности, нямам идея защо не ми се е изтрил този спомен за 40 години...
После периодично си ме понабиваше, но върху майка ми беше страшен тормоз.
Всъщност тормозът си беше върху цялото семейство, защото ние децата бяхме свидетели на бой, гонене, връщане 1000 пъти.
Мен ме биеше, за да не стана курва като майка ми. Grinning
Което си беше абсолютна глупост, защото изкарваше майка ми, че му изневерява, след като току-що беше родила сестра ми, а брат ми беше на 1 година и тя реално нямаше как да мръдне сама никъде. От ревност се беше побъркал, но и си беше много крив характер като цяло. Че за нищо не ставам е ясно, това ми се набиваше в мозъка от 6-годишна.
За да избягам от този ад, след като завърших, на 18 години отидох да живея при тогавашното ми гадже. И хем осъзнавах, че този модел не е нормален, хем попаднах в същия едно към едно. Нямам идея защо се повтарят моделите. Тормозят те, тормозиш се, но стоиш. Темата за невъзможните хора тук ми помогна да осъзная какво се случва, защо той е такъв, защо аз съм такава. Само че минаха години, години, прекалено много години до осъзнаването.
Някой някъде каза днес, може и в друга тема да е било, че се научаваш да живееш по този начин. И е прав. Придобиваш някаква рутина, както с всичко друго в живота впрочем. Което е супер грешно разбира се, но... и неосъзнато.
Когато осъзнаеш, се оказва, че е прекалено късно. Аз се осъзнах преди 3 години.
А сега може да дойдат достойните дами, които никога не биха позволили това да им се случи и ги моля да ми обяснят как е трябвало да се развие животът на онова 6-годишно детенце, как е трябвало да тегли майни и да се опълчи, че да не му се случват в последствие всички онези гадости...
Виж целия пост
# 392
При такъв модел израстваш с пораженческо мислене. Става ти не втора, ами първа природа. Дори без физ.насилие. След като години наред чуваш, че за нищо не ставаш. Вярваш го.
Виж целия пост
# 393
А не, децата, т. е. мен и сестра ми никога не са ни били. Само сме били свидетели.
Виж целия пост
# 394
Аз сега си давам сметка че насилие между родителите ми нямаше. Може би малко словесно. Всичко се изсипваше на моята глава.
Виж целия пост
# 395
А не, децата, т. е. мен и сестра ми никога не са ни били. Само сме били свидетели.
Ми то никак не е малко...
Брат ми и сестра ми, много странно, но никога не са бити, само аз.
Виж целия пост
# 396
Аз го отнасях като първо дете. Второто не са го пипали.
Виж целия пост
# 397
И аз първо дете, малките не...
Виж целия пост
# 398
А не, децата, т. е. мен и сестра ми никога не са ни били. Само сме били свидетели.
Ми то никак не е малко...
Брат ми и сестра ми, много странно, но никога не са бити, само аз.
не е малко но исках да съм обективна.
Всъщност, всеки от двамата ни родители много ни обича, но не умеят да живеят мирно заедно.
Ще напиша нещо, което само аз си мисля, не съм споделяла с никого.
Бях много ядосана на баща ми но откакто е болен омекнах. Той също е жертва на ситуацията да живее с неподходящ партньор, съответно наяве са най -лошите черти от характера и на двамата.
Винаги съм си мислила и обвинявала майка, че не се е разделила с него. Дори на по- късно години съм й давала този съвет.
Но психологът, с който съм коментирала това ми каза, че аз нямам право като дете да давам такъв съвет. Че това е проблем между възрастни и децата не са в състояние да го разрешат.
Тъжно, много тъжно.
Остава много болка, много вина, много негодувание. От друга страна като християнка се старая да уважавам родителите си.
Виж целия пост
# 399
Е, сега и той жертва. Разводът да не е забранен?
Виж целия пост
# 400
Не е забранен но колко пенсионери се развеждат...
Виж целия пост
# 401
Лори, не знам защо за пореден път се изказваш за нещо, което не разбираш...
Виж целия пост
# 402
Да, не разбирам как в една двойка и двамата са жертви?

И те не са били цял живот пенсионери.
Виж целия пост
# 403
Тогава си мълчи, просто е.
Виж целия пост
# 404
Ами кажете де, какво налага да са нещастни заедно (нали и двамата родители на съфорумката се чувстват така според нея), вместо щастливи поотделно? Ако само единият е нещастен, а другият настоява да са заедно със заплахи и т. н., разбирам. Но в случая?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия