Голяма дилема, да напусна ли университета заради добра работа?!

Деф, радвам се, че не живея в твоята реалност.

Ето какво намерих за заплатите на съдебните секретари за 2021 г:
във върховните съдилища от 926 лева до 1159 лева,  в съдилищата първа група – от 870 лв. до 1079 лв., а в съдилищата от втора и трета група – от 827 лв. до 1035 лева.
За едни много, за други малко, всеки се решава според другите си възможности.
Аз питането на авторката го разбрах по-скоро като търсене на идеи за развитие, а не да се закове някъде до живот. Нали прави връзка и с висшето си образование.

Е, имат право на дмс и разни социални, но са там някъде. Колкото на продавачките. Разбира се, не е задължително всички да са високо платени, нито пък да са висшисти.
Аз пък темата я разбирам точно като желание на авторката да се окопае на сигурна службица и да си кюта до пенсия. Има-няма още 40+ г.

Това са основните, мисля. Към тях има добавка за ранг (между 25 и 300 лева, от същия материал в лекс.бг) и за стаж.
Авторката в първия пост е написала за работа там няколко години и как ще стои това в CV-то. Писала е и че не и се стои вечно в "този град".

Така си мисля, че докато следва, ще го работи това, пък после - каквото сабя покаже. Да, за ранг и аз го видях, но на съдебните секретари сигурно са тия 25 лева, нищо работа. Ако са 300, е сериозно, но няма да е 300.
Но все пак го сравнява с работа като сервитьорка, където кой знае дали я и осигуряват.

Всички служители имат ранг, може пети, може по-горен - рангът не е според точната длъжност. Тя като сега назначена ще е с последния, пети, де.

Цитирах за ранговете, но стана много дълго. Ще пробвам по-късно в скрит текст.

Фивър, съдебните служители не са държавни служители в смисъла на ЗДСл, имат подобни на тях рангове - пет.
Новоназначена секретарка ще е с пети; не ми се търси уредбата, че не си струва за 25 лева, пък и тя не пита това.

П.П. Видях го, преди да пиша.

Да, Магдена, затова махнах конкретния цитат, защото беше за държавните служители и да не стане объркване.
Но пък ранговете са идентични. Мога пак да ги цитирам ако някой прояви интерес.

Не изпускай държавната работа. Докато учиш редовно психология, няма да имаш време за хубава работа. Ще станеш на 25, а в SV-то опит като сервитьорка. Няма да имаш шансове за развитие с една гола психология, нито с PR, всеки втори това учи. Виж в Логопедията има повече хляб.
В съда дори чистачките са с връзки, започни си там, сигурна работа, осигуровки, отпуски, болнични, ценен опит, контакти. Имат и бонуси често, макар заплатата да не е висока. Изкарай няколко месеца, виж дали ще ти хареса. Ако не, ще се върнеш в университета, просто ще прекъснеш за малко. Ако ти хареса изкарай едно право задочно, винаги след това може да изкараш магистратура психология, щом те влече. Помисли добре какво искаш да работиш. В БГ не е като в чужбина и по филмите, да седиш в прекрасен офис като психолог и да сядат на диванчето да ти споделят..
Не е вярно, че няма психология или право задочно. Приеми работата. Ще имаш възможности за развитие.

Много е добре да се учи според работата. Моя близка на дърти години 50+ записа магистратура ЧР, което и спомогна да се издигне в службата. Аз също уча в момента нещо ново, защото започнах нова работа и ще ми е в плюс.

Сиси, гледам, че си светната за съда. Понеже и аз работя в съд, може ли да ми кажеш с какви точно връзки съм постъпила там, или поне да ми кажеш в очите, ЧЕ съм с връзки, и също така ми е интересно да разбера какво значи "често" за бонусите? Иначе има, не е да няма, но искам да знам колко често.

То за постъпване на работа в полицията искат препоръки (другото име на "връзки"),та камо ли за съда... И то препоръките за полицията не са обикновени,а служещ в полицията трябва да гарантира,че те бива за тази работа.

Видях заглавието, засилих се да казвам да напускаш и ... прочетох темата.
Значи, на 21, колко пък години да си пропускала университета? Най-много две. Сега си едва първи курс.
Работа като млад съдебен секретар звучи шикарно само на ламерите със средно специално, дето не могат да се уредят за нещо повече от сервитьорка и работа на бюрце им звучи като връх на сладоледа.
Не се занимавай с глупости, ами завърши висшето и се развивай. Като си такава връзкарка, че със смотано средно могат да те вкарат на работа с конкурс и изисквания - уверявам те, че с университетска диплома в джоба твоите патрони ще могат да те уредят на далеч по-интересни и платени места.

Съвършено вярно.....ако душата ви е широка,  на държавната работа ще ви е тясно. Развивайте се и Творете!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мога да дам информация на авторката от първа ръка за работата в съда:
1. Работата на съдебния секретар не е никак лека. Обема работа може да варира в зависимост от конкретния съд, в който ще работи. Като цяло обаче не си го представяйте като това да пишете в съдебно заседание два пъти седмично. Работата извън залата е тройно повече. В какво точно ще се състои зависи отново от конкретния съд. По принцип има Правилник за съдебната администрация, в който са разписани задълженията за всяка длъжност в администрацията, но това не навсякъде се спазва. Най-редовно стават скандали между деловодители и секретари кой какво трябва да прави. Пишат се писма, удостоверения, изпълнителни  листове, обезпечителни заповеди, пускат се съобщения по определени дела /в зависимост от установеното разпределение на функциите между деловодител и секретар, те са различни/.
Тук има два фактора - как ще се сработи авторката с деловодителя и със съдията. Обикновено съдията държи на служителите, които му помагат в работата. Ако има стар, опитен и работлив деловодител, на новия секретар може да гледа доста подозрително и при конфликт между него и деловодителя, да заеме позицията на последния. Така че, ако авторката не се хареса на съдията или на деловодителя, може да й се стъжни положението най-грубо казано.
2. Действително, за съдебен секретар няма специални образователни изисквания /дори и за машинопис, защото почти във всички съдилища вече има звукозапис и после могат да коригират протокола/, но има доста неща, които са специфични, свързани с юридически познания, които служителят трябва да владее, за да изпълнява задълженията си качествено. Това обикновено става с времето, с натрупването на опит, ако естествено се даде шанс на новия служител. Много хора постъпват на работа, но опирайки се на друг техен близък или познат по-стар служител, който да им даде съвет как да направят едно или друго нещо. Официално обучение няма. Ако пък секретаря започне много да пита и да досажда на съдията, няма да направи добро впечатление.
3. Заплатите на новите служители не са много високи - чисто вземат по около 1100 лв.
4. Според мен няма място за размисъл дали авторката да завърши висше образование и то по такава специалност като Психология, или да стане съдебен секретар. Секретар в съда може да стане по всяко време. Единствено в малките градове рядко се овакантява бройки. В останалите има голямо текучество във всички съдилища.
Ако все пак авторката иска да работи на държавна работа в съда, аз лично й препоръчвам длъжността “призовкар”. За нейното положение, това е идеалния вариант. Не звучи толкова привлекателно и елитно, но ще разполага с достатъчно време, за да може да учи редовно и да работи. Заплатата е същата, работното време не е фиксирано и винаги може да се адаптира според нуждата. Не случайно сред прозовкаритв има много студенти. Впоследствие винаги може да се поиска преназначаване на длъжност секретар, деловодител, архивар или др.

Редактирам поста си, защото забравих да поясня, че като призовкар авторката ще има много контакти с различни хора. Ако в комуникативна /ужасно мразя тази дума, но друга не ми идва на ума в момента/, може да създаде отношения, които да са й от полза впоследствие.

Всичко ОК и подробно, само искам да кажа, че работата на призовкаря също не е за всеки. Не знам, честно казано, точно колко време през деня са заети общо призовкарите, обаче има потенциал за конфликти с призоваваните лица. Нещо като пощальон, който обаче търси адресатите по възможност лично, лепи уведомления по врати (а разни съседи се карат, че им цапа вратата) и пр. Идеално, разбира се, никъде няма. Но зависи от предпочитанията.
Иначе организирането на работния ден определено е по-свободно за призовкаря, отколкото за секретарката, да.
А, да, и конфликтът кой какво трябва да върши, когато има такъв, може да е между деловодител и секретар, може да е между две секретарки, ако им се възлагат допълнителни задачи от ръководството, тип "защо все аз" - според случая и според човека.

Плюс това на нея не и предлагат такава работа, може да нямат свободна бройка.