?Въпроси всякакви за СО? 2022

И как пък решихте, че става дума за турци или цигани? Мислите, че българите са идеални, любящи родители и майките никога не си изоставят децата? Сериозно?
Майката вероятно е подписала декларация за осиновяване на детето. Тъй като бащата не е подписал такава декларация, няма как да бъде вписано. Което не я лишава от родителски права, тя също е законен представител на детето. Но пък си е създала ново семейство и слабо я интересува това. Бащата е връчил детето на родителите си и си гледа живота. Те се опитват да го накарат да бъде истински родител, да почувства детето, че поне любящ баща има, като не е случило на майка, но са ударили на камък. Надявали са се, че като е заживял с друга и се е "кротнал", ще си гледа сина, но уви, у него няма бащински чувства. Те не го правят, защото не искат момчето, а защото искат то да расте с родители, па макар единият да се явява мащеха. Но уви и на мащеха не е случило детето.

Джемсе, барем, като висиш у тоя форум не разбра ли, че българката е Многоръкия  Шива.
Пере, готви, чисти, на две работи работи и поне двама мъже върти. Отдава й се, както и парцала.

Пускам да споделя и моя си проблем, дето ме тормози няколко дни.
Мъжа, с който живея от няколко месеца(връзката е вече 3г.) още не ме е запознал с детето си от предишен брак. Детето му е пълнолетно, не живее отдавна с него(даже преди да се разведе). Той живее с мен и моето дете и нещата не са никак леки, изобщо не са се напаснали още, но аз изисквам уважение и търпимост от двете страни.
От лятото си правя устата и се обясняваме кога ще се запозная с неговото дете. Дойдоха празниците и нещата още не са се случили.
Моят проблем - моето дете ще е на Бъдни вечер с баща си(така разделихме празниците), ще ходим да празнуваме с техните. Но преди това той ще излезе, за да вземе детето си от работа, ще го откара в родителите си, за да ги види за малко и след това ще го остави при майка си, за да празнува, после ще се върне ще вземе мен и ще отидем да празнуваме с родителите му и сестра му.
На мен схемата ми се струва абсурдна и обидна. Малко разделяме - първо с единия, после с другия.
Разговор водихме, няколко даже - той не разбира какъв е проблемът. А моят е, че голяма част от деня и вечерта ще прекарам сама.
Чудя се аз ли не съм добре, но ми е много болно. С този човек планираме брак пролетта-лятото. Обяснението беше, че първата седмица на януари, ще ни събере и запознае. Да призная имаше още едно такова изказване преди месец - "другата седмица ще ви запозная".
Споделям само, но ще се радвам да си кажете, кой как би се почувствал. Щото аз се чувствам като няква луда, дето прави проблем от нищото.

Може детето да не иска да се запознава с теб, а той да не знае как да ти го каже. Още повече щом е пълнолетно може само да вземе решение кога и дали да се запознава с теб.

Обидно е, разбира се.
Кажи му да не прави тази галимация, защото ще отидеш с него.
Три години са си три години.

Ми то може и аз да не искам да съм на Бъдни вечер с техните, ама се налага. На Нова година и моето дете може да не иска да е с него, но и на него му се налага.
Понякога спазваме етикета и гледаме да не нараним другия, нали така.

Обидно е. Изглежда като да те крие от детето. Няма значение дали детто иска да се запознае с теб или не, ти съществуваш и си до баща му вече 3 години. Редно е било да ви запознае преди много време, а не да скатава и да се те крие.

Аз бих направила голям проблем, но аз съм готова да се разделя по всяко време с хора, които не изпитват уважение към мен. Ако не си готова на крайни решения, не препоръчвам крайни мерки.

Чакай да видим твоят проблем какъв е всъщност - не желае да те запознае с детето или че повечето време ще бъдеш сама...
Нещата не са леки... Не сте се напаснали. До тук, хм.... ми чудя се, 3 години са това, не са малко за напасване.
Обаче това - аз изисквам уважение и търпимост от двете страни, честно не знам как да го тълкувам. Аз за моя почти 50-годишен живот съм научила, че уважение се печели, няма как да го изискаш от някого.
Явно правите неща, които трябва и ви налагат, а не това, което реално ви се иска... Всички в картинката.

Нормално е да изисква, не е хранениче, че да чака подаяние, не е и на 15.
Три години, общо съжителство и една длан напреко на нея да я пази на разстояние.
Защо, докога?

Господина е виновен, да почне да се държи като мъж в съжителство

Уважение не можеш да изискваш.
Изисквай някакви действия, но чувства не можеш.

Всъщност на никой, освен на 10 годишния ми син не се налага. Ние двамата сме доброволно в схемата. За това не разбирам и не знам как да тълкувам това "бутане".
Всичко друго си е ок - отношения, роднини, колеги, приятели, но неговото дете е настрана.

На колко години е това ''дете''?

Аз бях на 30, когато родителите ми се разведоха. После майка ми прибра някакъв да живее в нейния апартамент. Аз знаех, но тя криеше, живеем в различни градове. Честно казано, никога не съм искала да се запознава с този мъж, когато отидех за Коледа например, той се изнасяше. Накрая го изгони, щото разбра, че я използва. Баща ми за съжаление нито една женица не поиска да го осинови и да се грижи за него, въпреки многото му опити ... Сега леля ми му помага, аз давам пари..

Уважението не е в гамата на чувствата, по- скоро е възпитание и отношение. Явно е, че то липсва.
Дори и чувство да е, очаквам човека с когото живея да го има.

Ако го няма?! Не можеш да накараш никого насила да уважава другиго.

Мне, друго каза, ще те цитирам - Ми то може и аз да не искам да съм на Бъдни вечер с техните, ама се налага.