Единственият човек, от когото съм приемала нещата е майка ми и да речем около 80 процента от свекърва ми. Майка ми - защото ме е отгледала, а свекърва ми - тя също им е баба и ги обича. Но пак си знаех, че аз си нося отговорността.
Ами, да!!! Това са главните действащи лица и в нашата тема. Никой не ти говори да се съветваш с касиерката в магазина и да слушаш как да си гледаш децата според портиера в сградата, където работиш.
Точно затова говорим - за близки хора от семейството, които са загрижени за децата, обичат ги, гордеят се с тях, плачат, ако нещо не им е добре...
Като им предложиш да се размените за 3 дни, те не дават назад, а просто ситуацята е неприложима. Все едно, че нищо не си им предложила. Със същия успех може да им предложиш да станат трамвай и те да дадат назад.
Аз така съм се радвала на хора, които много пътуват. Непрекъснато куфарите им са приготвени до вратата. И са ми предлагали да се разменим за 3 дни. Не сме се разменяли, не защото съм си променяла мнението и съм давала назад, а поради невъзможност да стане.
Ако ми е любопитно защо бебето ти не яде тиквено пюре и защо не му даваш да пие вода преди път, има поне 10 по-нормални отговора от "защото така съм си решила и точка!". Защото в следващия момент, както ти казваш, че каквото повикало..., ще престане изобщо да ми пука. Ще си контролирам въпросите и интереса към детето ти и към тебе и ако някога пък ти имаш нужда нещо да ме питаш, може и да не можеш.
), домът ми е почистен, облеклото спретнато, нямам вредни навици, значи няма да оставя и личното си дете необгрижено.