Познай коя е книгата - тема 17

  • 23 332
  • 528
# 360
Разгадана е загадката Simple Smile. Препоръчвам книгата с две ръце. Има я в читанката.
Lúthien или Dincho, чакаме загадка, че снощи май аз обърках реда, за което се извинявам.
Виж целия пост
# 361
Разгадана е загадката Simple Smile. Препоръчвам книгата с две ръце. Има я в читанката.
Lúthien или Dincho, чакаме загадка, че снощи май аз обърках реда, за което се извинявам.
Не, не си. Dincho помоли някой друг да пусне загадка.

Dincho, ако искаш, пусни сега. Аз ще мога довечера, ако ти нямаш възможност дотогава.
Виж целия пост
# 362
Не вярвам някой да познае. Първа книга с разкази от български автор, но много ми хареса.
Виж целия пост
# 363
Първа книга на автора изобщо, или за първи път издава разкази?
Звучи интересно.
Виж целия пост
# 364
Първа изобщо. 2021 е издадена. Авторът е жена.
Виж целия пост
# 365
"Прекъсването на Самсара"  от Елена Алексиева.
Виж целия пост
# 366
Не е това.
Виж целия пост
# 367
"Прекъсването на Самсара"  от Елена Алексиева.
Със сигурност Елена Алексиева има повече от една книги.
Виж целия пост
# 368
"Прекъсването на Самсара"  от Елена Алексиева.
Със сигурност Елена Алексиева има повече от една книги.
Да, разбира се, че има. Но споменатата е с разкази и е издадена през 2021 г.
Виж целия пост
# 369
https://www.ciela.com/bezuprechen-svidetel.html

Това е книгата. Откъсът е от едноимения разказ. На мен ми стори интересна и приятна.
Виж целия пост
# 370
Lúthien, нямаме познал. Ще пуснеш ли ти?
Виж целия пост
# 371
Новата загадка
Виж целия пост
# 372
Светлината е лявата ръка на мрака,
а мракът — дясната ръка на светлината.
Двете са едно, живот и смърт, легнали
заедно като любовници в кемър,
като сплетени ръце, като целта и пътя.

Урсула Ле Гуин, „Лявата ръка на мрака“.

Любима книга ми е, Лутиен. Знам я наизуст. Знам, че съм познала, нова загадка довечера.
Виж целия пост
# 373
Браво, Артемис! Hug
Знаех си, че за челите я няма да е трудно да разпознаят откъса.
Ти си.
Виж целия пост
# 374
"Огромният мост води към зелена мътилка, към гъста отровна мъгла, постепенно се разтваря в нея и напълно изчезва от погледа само на двайсетина метра от брега. Понякога вятърът налита върху нея, опитва се да я разпръсне — но не може.

Зелената завеса се повдига само още мъничко — и зад нея се вижда все същото: ръждиви релси, ръждиви стълбове и ръждиви ферми, обрасли с нещо червеникаво като водорасли, но не точно водорасли; нещо, шаващо на вятъра и без вятър.

Мъглата не може да се разпръсне, защото се вдига от реката. Мъглата е диханието на самата река — бавна, пенлива, болна.

И самата река не се вижда от брега — бетонните опори на моста изчезват в нея някъде в мъглата. Затова пък тя се чува добре дори през плътната пелена — нейното плискане, жвакане, шуртене. Изглежда, сякаш е жива, но само така изглежда. Нищо живо няма там, долу. И нищо живо, което попадне там, не може да оцелее. Дървените лодки се овъгляват, гумените пускат мехури и се пръсват. Местните не се приближават и на пушечен изстрел до водата. А и да се каже вода… Каква вода е това?

По реката не може да се плава — дори на шлепове с железни дъна. Онези, които са отплавали надолу по течението, никога не са се върнали. И никой никога не е доплувал по нея от горната страна на моста.

Затова и сега не е нужно никакво название за реката — „реката“ и толкоз."
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия