Познай коя е книгата - тема 17

  • 23 331
  • 528
# 375
Прилича на някоя от постакаполиптичните антиутопии на Глуховски. Обаче не е "Метро". Там нямам спомен да има река.
Виж целия пост
# 376
Топло, топло.
Виж целия пост
# 377
На мен ми напомня на описанието на реката от “Сага за живите кораби” на Р. Хоб, ама там няма релси и стълбове Joy
Малко и на “Мъглата” на Стивън Кинг.
Като че и това съм го чела, ама пусто, не мога да се сетя.
Дай още някой цитат.
Виж целия пост
# 378
Лепливата мъгла се присламчва към нещото, обгръща го, не позволява да се видят очертанията му. То се движи странно, неравно, сякаш пълзи на тласъци, внезапни скокове — и още се клати насам-натам. На ръст би трябвало да е поне два и половина метра, ако не и три. Дългото слабо тяло като че ли е увенчано с огромна глава.

Хората на заставата просто наблюдават как то се приближава към тях — наблюдават го като омагьосани, сякаш всичките инструкции изведнъж са излетели от главите им. Не могат да отвикнат от мисълта, че от онази страна на моста не може да има нищо, че оттам никой не може да дойде при тях. Никой и нищо.

И едва когато се вижда как то в пълен ръст минава през зелената ципа, когато става окончателно ясно, че всичко това се случва наистина, Ямшчиков сякаш се пробужда и изревава:

— Стой, кой е там?!

Но съществото не спира — то продължава да се носи право към заставата: ето, вече е с крачка по-близо, още с крачка и още, и още.

Ямшчиков напипва автомата, насочва дулото към ниското навъсено небе — облаците са разплескани върху невидимо стъкло право над главите им — и изстрелва в него единични изстрели. Стъклото не се чупи, небето не пада, съществото продължава да се носи право към тях. Ямшчиков реве:

— Ще стрелям!

Но Антончик му взима автомата.

— Дай на мен. А ти по-добре ми свети…
Виж целия пост
# 379
Този текст го има в интернет, достатъчно е само копи и пейст и излиза книгата.
По-добре пускайте снимки от текстовете, за да не реши някой да се прави на голям интелектуалец. Преди се е случвало.
Виж целия пост
# 380
Е, ако някой ще търси в гугъл, няма смисъл от играта.

Нито пари се раздават, нито медали на позналите. Та, няма значение кой познал или не.
Виж целия пост
# 381
Казвам само какво се случваше преди.
Виж целия пост
# 382
Този текст го има в интернет, достатъчно е само копи и пейст и излиза книгата.
По-добре пускайте снимки от текстовете, за да не реши някой да се прави на голям интелектуалец. Преди се е случвало.
Ако искам да потърся в интернет книгата, какво ми пречи просто да препиша две изречения от снимката? Въпрос на съвест е дали ще се възползва някой да даде така верен отговор.
Виж целия пост
# 383
Мама Ру, затруднява се човек от преписнатето. Повтарям се, случваше се преди. Може и затова темата да замря, не знам...
Виж целия пост
# 384
На мен ми харесва и се радвам, че я възкресихте. Но публикувате книги и автори, и стилове, каквито не чета.
Тоест, може би просто произведенията не са познати на много хора.
Виж целия пост
# 385
Детето чете Метро преди година-две... Там имаше застави в метрото, хора с руски имена и някакви неубиваеми... Май ги изгориха накрая.
Виж целия пост
# 386
На мен ми харесва и се радвам, че я възкресихте. Но публикувате книги и автори, и стилове, каквито не чета.
Тоест, може би просто произведенията не са познати на много хора.
И аз повечето от нещата, които се публикуват не съм ги чела, но самата игра ми е интересна.
Да припомня, че още не сме познали загадката на АРТЕМИС
Лепливата мъгла се присламчва към нещото, обгръща го, не позволява да се видят очертанията му. То се движи странно, неравно, сякаш пълзи на тласъци, внезапни скокове — и още се клати насам-натам. На ръст би трябвало да е поне два и половина метра, ако не и три. Дългото слабо тяло като че ли е увенчано с огромна глава.

Хората на заставата просто наблюдават как то се приближава към тях — наблюдават го като омагьосани, сякаш всичките инструкции изведнъж са излетели от главите им. Не могат да отвикнат от мисълта, че от онази страна на моста не може да има нищо, че оттам никой не може да дойде при тях. Никой и нищо.

И едва когато се вижда как то в пълен ръст минава през зелената ципа, когато става окончателно ясно, че всичко това се случва наистина, Ямшчиков сякаш се пробужда и изревава:

— Стой, кой е там?!

Но съществото не спира — то продължава да се носи право към заставата: ето, вече е с крачка по-близо, още с крачка и още, и още.

Ямшчиков напипва автомата, насочва дулото към ниското навъсено небе — облаците са разплескани върху невидимо стъкло право над главите им — и изстрелва в него единични изстрели. Стъклото не се чупи, небето не пада, съществото продължава да се носи право към тях. Ямшчиков реве:

— Ще стрелям!

Но Антончик му взима автомата.

— Дай на мен. А ти по-добре ми свети…
Виж целия пост
# 387
Така си набелязвам книги за четене Wink
Виж целия пост
# 388
Загадката
Лепливата мъгла се присламчва към нещото, обгръща го, не позволява да се видят очертанията му. То се движи странно, неравно, сякаш пълзи на тласъци, внезапни скокове — и още се клати насам-натам. На ръст би трябвало да е поне два и половина метра, ако не и три. Дългото слабо тяло като че ли е увенчано с огромна глава.

Хората на заставата просто наблюдават как то се приближава към тях — наблюдават го като омагьосани, сякаш всичките инструкции изведнъж са излетели от главите им. Не могат да отвикнат от мисълта, че от онази страна на моста не може да има нищо, че оттам никой не може да дойде при тях. Никой и нищо.

И едва когато се вижда как то в пълен ръст минава през зелената ципа, когато става окончателно ясно, че всичко това се случва наистина, Ямшчиков сякаш се пробужда и изревава:

— Стой, кой е там?!

Но съществото не спира — то продължава да се носи право към заставата: ето, вече е с крачка по-близо, още с крачка и още, и още.

Ямшчиков напипва автомата, насочва дулото към ниското навъсено небе — облаците са разплескани върху невидимо стъкло право над главите им — и изстрелва в него единични изстрели. Стъклото не се чупи, небето не пада, съществото продължава да се носи право към тях. Ямшчиков реве:

— Ще стрелям!

Но Антончик му взима автомата.

— Дай на мен. А ти по-добре ми свети…
Виж целия пост
# 389
Ами, малко сме в темата, явно не сте чели книгата.

"Граничен пост" на Дмитрий Глуховски.

Пепси беше най-близо. Може тя да пусне следващата загадка, че аз няма да мога довечера.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия