Частни училища - информативно-дискусионна тема - 52

Благодаря за окуражителните думи! На мен сърце не ми дава да ги спирам да мечтаят. 😇
Единствено повтарям, че трябва да дават максимума от себе си и каквото стане.
Радвам се, че дъщеря Ви е успяла! 😊
Надявам се моите да са щастливи, дори и да не се справят с конкуренцията. Аз се уговорих с една жена от Интеграл и ще разговаря тя с децата на консултация, за да обсъдят кои университети искат те, защо и какво се изисква за там към днешна дата. Списъка им е набъбнал  на 6-7 за архитектурата и 4-5 за астрофизиката.
И на тях ще им трябва някаква стипендия 🤷‍♀️, а има и вариант студентски заем..
Има много време. 🤷‍♀️🙈

Това с даването на максимума не е много здравословно, защото изтощава и предизвиква тревожност, невротизира. Не всяка задача и не всеки път иска даване на максимума. Бегачите не търчат по цялото трасе на максимум, а си дозират усилията. Има важни моменти за атака, примерно както е в седми клас или явяване на изпити за сертификати или друг прием, има и по-лежерни за трупане на опит, но без пълно влагане.

Съгласна съм напълно!
Ако е системно се натрупва преумора. Познавам много спортисти. Наясно съм с циклите и дозировката при натоварване, при тренировки, преди и след състезание, преди и след лагер, лагер в планина и такъв до море.. А и максимума за един е различен за друг. 🤷‍♀️Така е не само за физическо натоварване, но и за умственото.. Остава им време да си гледат клипчета, да играят..техния максимум не е толкова страшен. Аз си мърморя, но те не ме отразяват много. 😁🤣 Затова не съм оптимистично настроена в успеха им. Не мисля, че полагат достатъчно усилия. Това не ми пречи, да се старая да им помогна в изясняването на пътя към целта, както и да повтарям, че няма невъзможни неща. 🙈

Напротив, много добре се развиват децата! Бих се притеснила, ако винаги слушаха какво им казваме, защото тогава няма да имат никакви здравословни съпротиви и утре, когато станат самостоятелни хора и тръгнат да работят, и ще ги правят на маймуни. Затова избирателната разсеяност и неотразяване има своите ползи.

За да влезе в СВто трябва да имаш и участия, т.е. не става като допълнителни дейности в училище. Трябват си спортни клубове и читалища.

Записваш на народни танци към читалище, ходят на турнета и има и грамота за участие от това. Записваш на цигулка и набутваш детето да изнесе някой концерт пред публика, дори и за аматьори. Идва пролет - взимаш от някоя фондация млади фиданки и с детето организирате проект за залесяване на някоя ливада с прясно бракониерствани дръвчета.

И идеята е не да се занимава детето с всичко по всичко, а само с нещата, които ще го отличат. Ето сега - пускайте с децата проекти за помагане на бежанските деца за приобщаване към България и това ще се вземе веднага предвид.

Ааа, аз нямам амбиции за Айви Лийг, нито финансови възможности за там. Тъй че ще пропуснем ездата, залесяването и бежанците, пък след 5-6 години, каквото сабя покаже.

Мен принципно не ме кефят извънкласните занимания в училище и винаги съм предпочитала външни такива - като ще е футбол да е в детската школа на някой клуб; като ще е изкуство - пак да е в школа извън училище и т.н. И то не заради сиви за университет, а защото във външна школа или клуб се подбират деца по определени критерии и се разнообразява социалната среда. Най не харесвам капсулирането по цял ден в училище, то става като на работа да се гледа по осем часа с горе-долу едни и същи хора на едно и също място. Друго си е да общува с деца от различни училища, но обединени от един и същ интерес и дейност. Учебните олимпиади не ги броя, защото те така или иначе са държавни и при класиране на национален кръг се признава като постижение.

В САЩ се кандидатства чрез Common App. Има 10 реда да се изброят дейности /може и да не се запълнят всички редове, но поне до 8-9 е добре да се съберат, все пак са за 4 години, вкл. и летните ваканции/ и да се напише от кой до кой клас те са правени, по колко часа седмично, дали през учебната година или през лятната ваканция, дали и занапред ще се упражняват в университета, като трябва да са от 9 глас вкл. нагоре. Има и една графа за награди/постижения - тя е от 5 реда. В нея срещу всяко отличие се пише кога си го получил /отново трябва да е от 9 до 12 клас вкл./ и на какво ниво е - национално, международно, регионално, училищно.
Така че дейности преди 9 клас не може да се отчетат, но в някои области, като музика или състезателна математика или информатика, е късно да се заемеш едва в 9 клас и да отбележиш значими успехи. Важно е да имаш 1-2 много силни, успешни, резултатни, отличени, наградени, дейности и някои други, които да показват, че все пак не си кон с капаци, нито се интересуваш само от себе си и светът, който те заобикаля не те засяга, а напротив - вълнува те и те въвлича. Гаранция за успешна кандидатура няма. От България приемат по 1-2 деца на година в отделните топ университети, има години, в които някои от тези университети изобщо не са приемали деца от България. Само се замислите - химия, физика, астрономия, биология, информатика, математическа лингвистика - по две супер изявени деца на випуск във всяка от тези области да имаме, това прави 12 деца. Добавете и таланти в областта на  изкуствата, езиците и хуманитарните области  -  поне още 7-8 деца. Говорим за селекция от поне 20 деца, а аз не знам дали има такъв прием на година. И как е възможно да се селектират например точно двама, а не трима или четирима най-силни математици или физици на випуск - кои са критериите за това - състезания, изследователска дейност? А и при всяко оценяване има и субективен елемент. Сложете в картината и тенденциите за насърчаване на участие на жени в науката, които дават малко повече шанс на момичета пред момчета при кандидатстването.  Мечтайте, но малко по-информирано. Както и по-горе се писа - без проучване, без сериозно познаване на процесите, без добър ментор или съветник е много трудно.

Много полезно. Само да вметна и, че child prodigy или поне някакъв момент с 15 мин слава е хубаво да има и преди това. Нещо в стила на Грета Турнберг, но без драскане по паметници на културата.

Елфичка, изтръпнах... дори последното го изпълнихме, взехме от гората.бг и засадихме фиданките на полянката. Изобщо нямах представа, че това би могло да се вземе за CV или друго подобно.

Дами, интересно ми е, какво е мнението ви за кухнята и храната в Изи и в Света София? При избора искам да взема предвид и този фактор.

Искренно се надявам, че избирате училище за знания  киито дава, не за храната която предоставя.
Храната е балансирана и специално подбрана за нуждите на децата.
Моето дете ще ви каже, че навсякъде е гадна Просто въпрос на дете.

Сериозно ли това ме попитахте?

Аз съм го написала в самия пост - при избора искам до взема предвид и този фактор. Как по - ясно да го напиша? Или по - точно, как да напиша въпроса си за храната без да остане някой с впечатление, че само това ме интересува?

Едва ли някой ще има наблюдение върху двете училища едновременно. По-скоро се свържете с училищата и питайте как е организирано храненето, евентуално от кой фирма е, примерно меню, ако имат.
Ако имат ден на отворени врати, може директно да ги посетите и да видите как е на място.

Аз примерно ходих в ЧУ Дружба и ме разведоха, вкл. и в столовата, показаха ми меню, от което децата избират, видях колко е чисто и тъкмо даже миеха и бършеха пода и масите.

Да, в разговорите с всяко от училищата ще имаме и такава тема. Надявах се, че тук дами, чиито деца учат в тези училища ще споделят опит.