Мъжете и бракът

Аз съм съгласна, че любовта е най-важното условие за създаване на семейство. Проблемът е, че много хора са счупени и се въвличат сами в токсични отношения, които бъркат с любов.

Така е, и тук се вижда колко могат да са различни мъжете и жените. За много от мъжете всичко е даденост, докато жените им опъват, правят, струват, подкрепят, осигуряват, поддържат, покриват. Мъжете са вечно във фаза е, кво толкоз, вечно неразбрали защо е пушилката, какво се впряга тази лудата, защото, когато не свършат нещо както трябва или пък нещо стане - жената има грижата.

Jerami, да те върна в реалността с един по-краен  пример. Двойка влюбени. Единият цял живот живял в София, там му е средата, приятелите, завършил хубава специалност, вече има и перспективна работа. Другият - живее в селска къща на два етажа с родителите си, винаги си е мечтал да е там на чист въздух, да си гледа зеленчуци, животни, мрази големия град, но все пак е отишъл там да учи и с нетърпение очаква да се се прибере на село. По някаква случайност пламва любовта между тези двамата. Е, като толкова се обичат кой и какъв компромис трябва да направи? Ако за всеки един от тях да води начина на живот на другия означава обезличаване и нещастие, какво точно решава любовта им?

Тоест, би накарала мъжът да се постарае да осигури на жена си самостоятелен дом, щом тя това желае, и от това има нужда?

Удачен пример, с няколко възможни отговора, част от които са:

Първо, трябва да направим разлика между любов и влюбване - много често двете понятия се сместват, а не трябва. Влюбеността е отделно чувство, любовта е комплекс от чувства и възприятия за личността на другия.

Второ, ти може да си влюбен / да обичаш някой, но поради други причини - да се вземе осъзнато решение отношенията да се прекратят - както в примера по-горе - било поради разни интереси, приоритети и т.н.

Трето, допустимо е да има и друго развитие - в зависимост от разстоянието между местата, които двамата се намират - всеки от тях ( в случай, че обича ) следва да направи допустимите за него стъпки ( а не компромиси), за да се създадат предпоставките за съвместен живот. Вярно е, че в този случай, в един момент ( особено при забременяване на жената) би следвало да се съберат и да живеят на едно място, но до този момент, те двамата трябва да са взели общо решение за това как ще се случи - може да се работи през седмицата и петък - неделя да се прекарва на село и т.н. Варианти има - но те не трябва да навлизат толкова надълбоко в личната сфера на единия, че за него да бъде некомфортно. Защото тогава, само чувството на влюбеност няма да бъде достатъчно да компенсира неудовлетворението от нарушаване на личното пространство. И не на последно място - всичко е въпрос и на психологическа нагласа - ако си промениш нагласата и са налице чувствата на влюбеност, физическо привличане, и по-различните решения ) компромиси) не са съществени, защо да не се направи промяна. много хора ги е страх от промяната, а не трябва. Не знаеш, зад една промяна, какви нови хоризонти ще ти се отворят.

Това, което е написал jerаmi намирам за смислено, обосновано.


При положение, че написаното по-горе се отнася до някое от моето мнение или това на jerami (ако съм разбрал правилно смисъла на мнението на Нарцùса) в нито един мой коментар ( не открих и в писанията на другия потребител jerami ) не открих данни за подобни изводи !

Кой е разпределил, че мъжът трябва да плаща сметките, за това защото жената извършвала всички "домакински дейности" - чистене, готвене, подреждане и т.н., а освен това и се грижила за детето, а мъжът "Шапка на тояга". Нищо подобно поне аз не съм имал предвид. Всичко написано до тук следва да се прави и от мъжа. Това, че част от мъжкия пол не го намират за "тяхна работа", а на жената - е начин на мислене, на живот, но не могат да се слагат под един знаменател всички представители на мъжкия пол, както аз не съм поставил всички жени под един знаменател.

Това дали една жена попада в категорията "меркантилна" е единствено и само нейн избор. Никой не може да я съди. Дали това е моят типаж, на jerami на Иван или на който и да е е отделен въпрос. Ако не е на някой от нас, ще е на друг - който има нужда от това. Пътища всякакви.

въпросът, който отворих за "плащането на сметката беше принципен" и в мненията по-горе имаше не един и два коментара, които приемаха едната теза, другите защитаваха по-различна. Но това не ги прави двете "лоши или добри". Всеки сам решава за себе си.

И да завърша - хора !!!!! Ние сме хора, нали ?! Човеци ?! Участваме във форум, където всеки може да споделя своето мнение по повод на конкретен въпрос / тема. Това, че не се виждаме и познаваме прави позволява ли да се правят квалификации спрямо други участници, обиди, или словестни нападки ? Не мисля ? Какво по-различно от това, че водим диалог във форум от това, да се говори на живо ?! Нищо - единствено мястото и средствата - но участниците в диалога сме хора. Няма да цитирам мнения предходни мнения, но аз не възприемам, че е уважително един потребител да се обръща към друг с квалификацията "комплексар, кошмар, отивай да спиш, кой съветвал братовчеди, колеги, до къде сме били стигнали, какви били мъжете, които давали мнение, каква извадка били, Кобилкина  ....?! И това намирате ли, че е адекватна комуникация ? ! Това ли е "нормалното" поведение за водене и участие на разговор ?! Аз участвам в този форум, защото ми е интересно, опитвам се да бъда полезен със споделяне на мнение, разбира се е от значение и да прочета различно мнение, защото мога поради аргументите да надградя своите разбирания. Но с аргументи, доводи. Голяма част от мненията по-горе са не по поставения въпрос, а обсъждат личността на друг участник - това ли е интересното, уважителното, човешкото поведение и отношение ? За това ли трябва да се отделя време - да обидиш, злепоставиш някой и да легнеш да спиш с удоволствие - че си казал на някой "ти си кошмар", или да подхождаш със сарказъм - кой кого съветвал ?!  Обсъждаме конкретен въпрос - изложи доводи, аргументи и да ги анализираме - това е основната цел на форум - който и да е той. В нито едно мнение тук не съм си позволявал / а и няма / нещо подобно. И не мога да остана безразличен. Това, че не се виждаме и никой не използва имената си не е предпоставка за лошо отношение към друг участник, макар и изказал различно мнение..Оставам с уважение към всеки участник

Абе като всеки ден трябва да се грижиш за нечии емоционални дефицити, които без съмнение съществуват в хора, които не са постигнали нищо, с което да се гордеят, много бързо ще си замине любовта.
Това нещо точи толкова много енергия, няма човек, който да я генерира неизчерпаемо за двама.

Е че това толкова ли е трудно? Онлайн общуването се оказва сложно нещо, защото явно всеки интерпретира нещо написано от неговата си камбанария, ето ще ти го кажа в прав текст надявайки най-накрая да се разбере аз какво смятам, двама души трябва да живеят сами, без свекърви и без тъщи и в моя случай ще бъде именно така и никога не съм мислел нищо по-различно от това.
Виж това е така, и тук ключовото е удебеленото.

Решението за създаване на семейство не трябва да е само емоционално, а да отчита много фактори. Всъщност, при самото ни формиране като личности, се определят ценностите и важните неща. В името на любовта не трябва да се правят компромиси, които водят до чувство на неудовлетвореност и усещане, че човек се жертва. Ако има такова чувство, е много по-добре да се вземе решение за раздяла. Затова е и важно хората да си пасват. Това много често става по естествен начин. Примерно, още през студентските години може да се усети кой е по-амбициозен, кой би разчитал на мама и тати да го издържат, кой би хайманосвал и сменял работа, при най-малката нужда от усилие. И ето тази преценка означава да определиш дали някой е с потенциал. Съответно собственото ти виждане за живота определя дали харесваш хора "с потенциал", дали те отблъскват или няма значение. И това влияе дали изобщо можеш да изпиташ любов към тях. Когато човек е склонен да жертва прекалено много за друг, това говори за личностни дефицити и проблеми, за неразпознаване на токсични отношения и зависимост, а не за силна любов.

Облечената любов нещо прикрива.
Може и за добро, може и не.

Важно е двамата партньори да гледат в една посока.

Аз заставам зад всяка моя дума, която някога съм написала в този форум. Ако съм преценила някого като комплексар и съм го заявила, това е моето мнение за него.Той казва за мен, че съм злобна, че съм толкова закъсала че съм родила от първия срещнат, за да не остана стара мома и т. н. Той познава ли ме та да си позволява подобни квалификации?! Да, в крайна сметка тук е форум, тук има всякакви хора и е напълно нормално някой да ти допада, друг да ти е неприятен, точно както е и в живота. Оценявам и приемам, че всеки има мнение, но не и когато е поднесено със злоба, насмешка и сарказъм, а също и с размахване на пръсти и вижте вие колко сте жалки, пък аз къде съм ехеййй. Това предизвиква и ответната насрещна реакция, съжалявам.

За съжаление любовта понякога просто не е достатъчна. Минавала съм от там и знам.
Цитатът на Вени е абсолютно точен. Но понякога губим години за да разберем, че всъщност само се гледаме в очите.

Това ,че качествените жени искаме мъж с потенциал,като нас,за да се влюбим,не поставя нещата,че не можем да обичаме,на равна нога със “златотърсачките”.Напротив.Просто за да се влюбим и да започнем да обичаме,мъжът трябва да има потенциал.Ако мъжът не е перспективен,без потенциал,който се е окопал в медиокритета си,пък каквото и привличане да има,то си заминава и не се превръща в обич.Случва се обаче и свястна жена да се хване с посредствен тип и да остане,защото е със смачкани самочувствие,защото идва от токсична среда,защото е научена че на повече не може да се надява..За жалост се случва и вече не толкова рядко..
Интересното е,че тези мъже които имат да предложат “едната гола любов” ,техният еквивалент е “златотърсачките” по български.Едната външност имат и се опитват да я продадат възможно най-добре.Ама нито едната страна иска едните,нито другата.И все гроздето е кисело.
Никой не желае да губи години в неперспективни връзки заради едната гола любов и хубави очи,но…светът не е перфектен и се случва.Когато бедността влиза през вратата,любовта излита през прозореца.И когато семейното равновесие зависи от парите,които жената губи при втората година майчинство,всичко е ясно..

Ох, тук всички умни, красиви и богати! Питайте родителите си как са се взели за едната гола любов, ама сигурно от сегашна гледна точка са били безперспективни. Голямо изхвърляне, голямо чудо!

Изхвърляне за какво?
Финансовата гледна точка дори няма кой знае какво значение, когато имаш неудовлетворен, нещастен и недоволен от себе си партньор. А ако и не осъзнава, че се чувства по този начин, именно заради липсата на лично развитие, нещата са още по-безнадеждни.