Домашно насилие?

  • 3 459
  • 50
Здравейте, момиче на 18 години съм и имам връзка от около половин година. Не живея с партньора ми, нямаме общ дом, нямаме и деца. Получавам заплахи от партньора ми от рода на "ще те пребия" и "ще те убия". Казва, че не го мисли, никога не би ме докоснал и с пръст, но вече неколкократно съм казвала, че не ми е комфортно да ми казва такива неща "образно" и "защото той така се изразява по принцип", но въпреки това той не спира. Това ми светва червената лампичка, въпреки че досега наистина не си е позволявал физически да ме нарани. Информирах се, че вербалното насилие се води към домашното насилие, а и много от жертвите, които вече не са сред нас, са си мълчали, защото са мислели като мен, че нещата не са сериозни (все още) и вероятно си въобразяват. Обичам го, държа на него, но и същевременно имам акъл в главата си и искам да избягам, защото си мисля че някой ден, когато заживеем заедно (а плановете са това да стане скоро), това ще се превърне и във физическо насилие. Обръщам се към вас като родители и хора, преживели повече от мен. Какъв съвет бихте ми дали, вие как бихте постъпили в тази ситуация?
Виж целия пост
# 1
Аз те съветвам да бягаш. Да вербалното насилие също е насилие. Дори да остане вербално, мнооого е трудно да живееш в психически тормоз, изобщо не е за подценяване. А и ти вече си развила някаква форма на страх, че може би не само си приказва, а и ще го направи един ден. И предполагам, че си права- ще го направи. Представяш ли си да заживееш с него и да не можеш да си стоиш спокойно вкъщи, чудейки се дали наистина няма да ти посегне и кога ще се случи? А когато се случи… какво? По- трудно става бягството, ако вече живеете заедно. Често вербалното насилие преминава и във физическо с времето, да.
Прояви уважение към себе си и намери човек, който също ще те уважава. Заплахите за насилие, дори “безобидни”, както ти ги представя той, най- малкото са абсолютно неуважение.
Виж целия пост
# 2
Щях да кажа, че тийновете в сегашното време не са много умни, ама то и възрастните лелки по цял ден пишат същите постове в бг-мама, тъй че разлика голяма няма.  В твоя случай не сте идеалистичното "партньори" което използваш,  а сте тийн гаджета от няколко месеца, които като тръгнете в университет и ще се разпърдите така или иначе, ама за в бъдеще имай малко повече акъл и достойнство и недей да "обичаш и държиш" на някакъв дрисльо, който ти говори все едно си селска пръчка, а си ги избирай с малко повече мозък в главата. Колко трябва да си неуверена в себе си, за да позволяваш на някакви пикльовци да ти говорят така, думи нямам... На първото такова изказване не на шега трябваше да си му била шута...
Виж целия пост
# 3
Беше ми важно да се допитам до по-зрели от мен хора, благодаря за мненията. Оценявам честността, наясно съм че ситуацията ми не е розова. Същевременно има още нещо - той е по-голям от мен, в 30-те си години е, не е ходил в университет и не смята да ходи. Казвал е, че негова бивша приятелка е заслужавала да я пребие, защото е изневерила и други хора също са му се чудели как не я е. За мен той не е ръката на правосъдието и какво заслужава партньор, който е изневерил, е крайно субективно. На моменти се замислям дали няма да стъпя накриво по неговите виждания и да ме накаже както прецени.
Виж целия пост
# 4
Браво !Въпреки че си само на 18г разсъждаваш трезво.
Не позволяваш на Мунчо да те заплашва и да ти говори грубо.
Имаш чувство за самосъхранение.И достойнство имаш.

Ако се притесняваш,че той може да изпълни заплахите си и да ти посегне,просто се дистанцирай ....И най-важното-не бързай със съвместното съжителство.
Виж целия пост
# 5
Поставила съм ясни граници. Казах му, че ме кара да се чувствам зле, че ми говори така. На този етап съм обмислила да говоря с районното управление за заплахите, просто да предупредя някого, че не се чувствам в безопасност. Същевременно се замислям дали не реагирам прекалено бързо и остро за нищо.
Виж целия пост
# 6
Изобщо не разбирам какво правиш още с него. Наистина, какво!
Виж целия пост
# 7
Бягай и не поглеждай назад, авторке. Възрастовата разлика ще му позволява да прави всякакви опити да те манипулира, тъй като си “малка”. Поздравявам те за акъла, който имаш на 18год.
Това с бившата приятелка е достатъчно за “червена лампичка”. Този човек си звучи като насилник щом намесва такива теми, дори и “между другото”.
Виж целия пост
# 8
За какво ти е партньор, от който тръгваш да се чудиш как да се предпазваш, че и в районното да ходиш да предупредиш ... И какво като са предупредени? Все тая ако намерят трупа ти нейде...

Така не се гради връзка, а още по малко общ живот!
На 18 въобще къде си тръгнала да се събираш да живееш с 30 годишен чичак? Той иска някой да му пере чорапите, а ти да си играеш на голяма. Въобще не се оставяй да ти откраднат живота.
Мъж, който е без образование, бъдеще и на 30 е стигнал до никъде е просто ученическо увлечение по по-голям.
Събирай сърмите, поиграй си още на влюбена и смело напред към университета и нормалните връзки!
Виж целия пост
# 9
Ще ходиш да се жалваш в Районното, ама няма да го напуснеш? Сериозно ли? И като го привикат евентуално за обяснения и като се прибере бесен, нали знаеш какво ще следва?
Събирай си багажа и се омитай.
Виж целия пост
# 10
Това не може да е вярно, нали? Ski
А родителите ти какво мислят? Знаят ли, че скоро ще се събирате да живеете заедно? Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Домашното насилие не е повод за шеги и закачки, съвсем сериозна съм.
Виж целия пост
# 12
И аз се зачудих къде са родителите в картинката...
Риторичен въпрос.

На 18 години, вместо да се вълнува от университети и къде ще учи или поне работи, плановете се въртят около съжителство и деца?
Е, кой както си го направи...
Виж целия пост
# 13
Никъде не съм споменавала, че плановете се въртят около деца. Около съжителство - да. Иначе съм приета в университет, сега работя почасово също така. Образованието и развитието ми като цяло винаги са и ще бъдат мой приоритет. Не съдете, преди да знаете цялата картинка.
Виж целия пост
# 14
Здравейте, момиче на 18 години съм и имам връзка от около половин година. Не живея с партньора ми, нямаме общ дом, нямаме и деца. Получавам заплахи от партньора ми от рода на "ще те пребия" и "ще те убия". Казва, че не го мисли, никога не би ме докоснал и с пръст, но вече неколкократно съм казвала, че не ми е комфортно да ми казва такива неща "образно" и "защото той така се изразява по принцип", но въпреки това той не спира. Това ми светва червената лампичка, въпреки че досега наистина не си е позволявал физически да ме нарани. Информирах се, че вербалното насилие се води към домашното насилие, а и много от жертвите, които вече не са сред нас, са си мълчали, защото са мислели като мен, че нещата не са сериозни (все още) и вероятно си въобразяват. Обичам го, държа на него, но и същевременно имам акъл в главата си и искам да избягам, защото си мисля че някой ден, когато заживеем заедно (а плановете са това да стане скоро), това ще се превърне и във физическо насилие. Обръщам се към вас като родители и хора, преживели повече от мен. Какъв съвет бихте ми дали, вие как бихте постъпили в тази ситуация?
Щом още не живееш с него, не ти е партньор и няма домашно насилие, защото не сте в 1 дом . Не прави грешката да се събираш с него, защото домашното насилие смачква психиката, дори да не е станало физическо още. Гледам,  че вече си го усетила. Бягай от тази връзка, докато е време. Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия