Работа, CV-та, HR-и, съвети - 78

По-добре, че не си отишла.

И аз така мисля вече… Обява без посочено работно време и заплата и още няколко неща, които сами по себе си показват, че щеше да е безсмислено ходенето на интервю.
Въпреки това мислех да отида, но преди това буквално ми стана лошо. Вече наистина много тежко преживявам интервютата или по-точно пародиите, които ми провеждат.

Нито едно интервю в агенция не ми е протекло добре. Всъщност имаше едно, беше прилично, жената се държа доста добре, но пък работата се оказа на другия край на София и затова директно ѝ отказах.
В почти всичките ми опити с НR-агенции (дори не мога да ги нарека интервюта) не е било никак добре. Задават се супер лични въпроси, недопустимо за професионалисти (уж), предлагат се необмислени условия и в повечето случаи няма обратна връзка.
Няма да забравя, преди доста години е било, в една агенция HR-ката ме посрещна и буквално на вратата ми каза - За позицията, която кандидатствате, работните дни са + събота и почти всеки ден се остава след работа. Ако не сте ок, направо няма какво да говорим. Рекох ѝ - Е, поне да не бяхте ми губили времето да се разкарвам до тук. Можеше и по телефона да ми изстреляте тези условия.....

Да де, ама то повечето обяви са без обявени работно време и заплата, а много са си съвсем истински и привлекателни. Просто такава е модата и който отхвърля обяви на тази база си реже шансовете. Това да ги изключващ априори хич не е добра стратегия. Струва ми се, че проблемът ти е друг и той е, че наистина те тресе шубе и другото ти е по-скоро оправдание.  И тук идва другият момент - от какво всъщност те е шубе? За сега интервюиращите са ти никакви  и не зависиш от тях по никакъв начин. Отиваш там да се потренираш и без особени очаквания. Ако ти харесват се държиш сериозно, а ако не, може и да се бъзикаш с тях и те нито ще те набият, нито ще те накажат или уволнят. Та от какво те е страх по дяволите??? Първо осъзнай, че отивайки на интервю отиваш без работа и в най-лошия случай си тръгваш без работа. Тоест НИЩО не губиш и няма от какво да се боиш. Страхът от интервюта е ирационален и може да се пребори с рационални методи, а именно да осъзнаеш в каква позиция си. А направиш ли това ще станеш силна.

Навремето едни гадове се опитваха да мачкат детето ми и да си бършат задника с него въпреки че доброволно им помагаше и работеше за техните кариери. Иначе те вече бяха отминал етап от живота и, но тя някак не го беше осмислила и още се усещаше в подчинена позиция, а и те бяха дърти пръчове обвеяни в бюрократични игрички, а моето чаве младо яренце.  Да де, ама като я разплакаха старата коза мама беше там и я извиках да си поприказваме, като пак въведох рационалните доводи"
 - зависиш ли с нещо от тези? - НЕ
- могат ли да ти навредят с нещо? - НЕ
- кой има да губи ако им теглиш една майна? - ТЕ
И после заиграхме етюд по картината "казаците пишат писмо на султана". Само дето не беше писмо, а мейл, в който любезно, но твърдо им се заявяваше, че ако се държат така и не им харесва да се таковат в задника и да си гледат работата. И, о чудо - как омекнаха ако знаеш, какви извинения последваха, ама не била ги разбрала добре, ама супер било всичко, ама нам кво си...
Та явно твоят проблем е, че не си се осъзнала в каква позиция си, но си нямаш и такава мама зад себе си. Ама поне намери приятелка, половинка или друг познат. Поговорете, надъхай се, изхвърли страховете и давай смело. Като влизат в бой самураите са мислели за себе си като за мъртви и така нямали никакъв страх, че може да бъдат убити. Е, ти мисли за себе си като за отхвърлена и отиди само за забавление. Пък да видим какво ще стане

Силвър, знам точно как се чувстваш. Аз не съм преодоляла докрай притесненията покрай интервютата, но много ми помогнаха клипчета в ютюб за примерни въпроси за съответната позиция. Така имах възможност да си подготвя примерни отговори и да съм една идея по-спокойна. Не ядат хора и не зависиш от тях, така че смело за следващото

Черна станция, благодаря, че си отделила толкова време да напишеш тези тези неща. Всичко е така - да, не губя нищо. Шубе ме е, че като отида ще се случи пак едно и също и в крайна сметка не взимам работата.
Все си казвам, че като виждам, че не става и стават нагли, просто ще стана и ще си тръгна, но всеки път възпитание ли е, глупост ли е, не знам, обаче седя и се чудя после, защо съм останала.

EvitaР, идеята за клипчетата е добра, благодаря ти.

Soul Free, Благодаря ти

Silver Light, можеш да минеш през един career coach, да ти помогне с нагласата към интервютата. На мен лично преди много години ми помогна една приятелка, тя сега има сайт - personalhr.eu . Успех, разбирам те как се чувстваш.

Silver, преди години и аз гълтах езика на интервютата, нямах увереност. И започнах да ходя ей, така на интервюта, за да се науча. Кандидатствах по разни обяви, които знаех, че ще ме викнат макар реално да не исках да напускам в онзи момент. Отидох на доста интервюта, така се отпуснах. Сега вече нямам трудности, някак претръпнах тогава, че просто “няма какво да стане”.

и аз така
много се спичах на интервютата, после започнах да ходя ей така спортно, без реално да имам намерение да си сменям работата
като свикнеш и става както ти е казала черна станция, толкова не ти пука, че при абсурдни и смешни условия е*аваш водещия

силвър, никога не забравяй, че както те си избират работник, точно толкова равноправно и ти си избираш шеф
процесът е двустранен, нуждата е взаимна

Привет. Попаднах на обява за работа в моя град, която ме заинтригува. Пуснах cv, но в обявата има и посочен телефон за допълнителни въпроси. Дали би било удачно да позвъня и да изразя интереса и желанието си?

Не бих звъняла, ако нямам допълнителни въпроси.

Никога не съм се притеснявала на интервюта, защото никога не съм подхождала с мисълта, че те избират мен. Подхождам само и еинствено с мисълта, че аз избирам тях. Дори в началото на трудовата ми кариера.

За телефона - не бих звъняла.

Не, не би било удачно.

Мога ли да задам тук въпрос за заплата?
Пример: заплатата е Х000 лева бруто, от които имаме сума за основна заплата и до Х000 са начислени проценти за прослужено време.
Когато се изплащат болнични, платен годишен отпуск или бонуси, те върху основната заплата ли се изплащат или върху цялата сума, която е Х000 лева и върху тях се плащат данъци?

Болнични се изплащат върху осигурителен доход. Т.е. всички елементи, върху които се внасят осигуровки във фонд Общо заболяване и майчинство, до 3400 лв. месечно. В този доход, освен основна заплата и клас, се включват и плащания с постоянен характер, бонуси и др.
Заплащането за отпуск се изчислява от всички плащания с постоянен характер, без обаче да има ограничение до 3400 лв.
Бонусът е нещо, което работодателят сам определя как ще изчислява. Няма еднозначен отговор на въпроса в тази му част. Както работодателят е решил - така изчислява бонуса. Може всеки месец различно да го изчислява. Негови право си е.
Данък се плаща върху всички доходи с много малки изключения. Не се плаща данък върху обезщетения обаче. Т.е. от обезщетението за болничен например, не се удържа данък.
Може би, ако дадеш малко повече контекст, ще получиш по-точен отговор. Така зададен въпросът е малко объркващ.