COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 10

През март 2020 г. се разболях от лека COVID инфекция . Току-що бях навършил 30 години, бях в перфектно здраве и живеех „най-добрия си живот“. Центровете за контрол и превенция на заболяванията ми казаха, че ще отнеме две седмици, за да се възстановя.
Но минаха 2 години и половина, а аз прекарах 30-те си години(досега) инвалидизиран от слединфекциозно заболяване — прикован към къщи и едва задържайки малкото, което мога от предишния си живот. Наистина не мога да опиша мъката си.
В първите дни на пандемията не се знаеше много за вируса. Тогава нямахме име за постинфекциозното ми заболяване, но сега имаме: дълъг COVID. Може би по време на моята инфекция служителите в общественото здравеопазване не са могли да преценят колко разпространен ще бъде добре документираният феномен на поствирусно заболяване — или да се вслушат в предупрежденията на общността на миалгичния енцефаломиелит/синдрома на хроничната умора .
Но вече сме далеч над точката на правдоподобно отричане и фактът, че все още няма предупреждение, в лицето на огромните доказателства за разпространението и тежестта на дългия COVID, е неблагоразумен.
От началото на пандемията това състояние е направило милиони инвалиди - и първото нещо, което все още чувам от повечето новодиагностицирани пациенти, е: „Нямах представа, че това може да се случи, бях здрав, това беше просто лека инфекция.“
На този етап това наистина не би трябвало да е така.
По-рано тази година CDC публикува проучване, което показва, че 1 от всеки 5 души с COVID може да развие дълъг COVID. Сега се смята, че това е най-честият сериозен изход от инфекция и може да остави пациентите с набор от инвалидизиращи симптоми за месеци до години. Констатациите на CDC бяха потвърдени от Бюрото за преброяване на населението на САЩ, което установи, че 20 милиона американци живеят със симптоми, продължаващи три или повече месеца след инфекцията, които не са имали преди, и според данните, публикувани от CDC този месец, 81% от хората са с дълъг доклад за COVID затруднения при извършване на ежедневни дейности. Отделни проучвания от Федералния резерв и Службата за национална статистика на Обединеното кралство допълнително обосновават тези констатации и наскоро институтът Брукингс изчисли, че до 4 милиона американци са извън работната сила поради това състояние.
Проблемът е толкова сериозен, че миналата година Националните здравни институти отделиха 1 милиард долара за изследване на състоянието, а през август Белият дом обяви създаването на нова национална служба за продължителен COVID. И все пак, според проучване на YouGov от 2022 г. , 67% от анкетираните възрастни американци не са знаели почти нищо за състоянието. И въпреки че лекарите молят за федерално здравно предупреждение за продължителен COVID, то все още не може да бъде намерено никъде в нашите съобщения за пандемия.
Сега страната е прекратила всички останали усилия за смекчаване. В Калифорния  губернаторът Гавин Нюсъм обяви, че извънредното положение срещу COVID-19, „един от най-ефективните и необходими инструменти, които Калифорния използва за борба с COVID-19“, ще приключи през февруари.
Но администрацията на Байдън очаква 100 милиона нови случая на COVID тази есен и зима, което може да включва до 20 милиона нови дълги случая на COVID. Ако това състояние ще продължи да преобръща живота на милиони семейства – оставяйки тяхното здраве, работа и препитание в хаос – не заслужаваме ли предупреждение?
Д-р Боб Уочтър, председател на Катедрата по медицина на UCSF, каза, че все още продължава да се маскира поради риска от продължителен COVID. Това изглежда като доста разумно решение - ако разбирате риска - но както той наскоро отбеляза , "Не мисля, че (CDC) изобщо е свършил добра работа, обяснявайки това."
Сега се очаква обществото да се ориентира и да оцени пандемичния риск по собствено желание, но как могат хората да направят рационален избор в областта на общественото здраве, когато не са информирани за най-често срещания неблагоприятен изход от инфекция? Няма ли всеки право да вземе същото информирано решение, каквото направи Уочтър?
По-рано тази година Зик Емануел , бивш съветник на оперативната група за COVID на Белия дом, коментира, че ако хората смятат, че рискът им от развитие на дълъг COVID след заразяване е 1 на 20, няма начин да поемат този риск, „това звучи твърде много като руска рулетка. ” И все пак най-новите консервативни оценки за продължително разпространение на COVID при здрав, ваксиниран човек, заразен с вариант на омикрон, е най-малко 1 на 20, което е същото изчисление , което Уочтър използва.
Е, какво става?
Тъй като до изборите остават само седмици, е ясно, че Белият дом не иска избирателите да мислят за COVID като основна грижа. Миналия месец президентът Байдън обяви, че „пандемията е приключила“ и оттогава служителите на общественото здравеопазване повтарят, че „имаме инструментите“ , за да се защитим. В тази среда може да не е привлекателно да се разпространява съобщение за реалността на дългия COVID — че до 1 на всеки 5 заразени може да развие животопроменящо здравословно състояние, независимо от възрастта, здравето, статуса на ваксинация или тежестта на инфекцията.
Как би могла да се почувства обществеността относно неограниченото разпространение, ако разберат, че няма лечение, клинични изпитвания, финансова подкрепа или медицински перспективи, ако развият това състояние? Може би Емануел е прав — че не биха искали да рискуват?
И така, какъв шанс приемаме в момента? Има още много да научим за състоянието, но изследователите се доближават до патологията и почти три години след началото на пандемията вече знаем достатъчно за резултатите от пациентите, за да започнем да ги събираме. Проучванията показват, че 75% от продължителните случаи на COVID са резултат от лека инфекция, 85% от случаите все още имат симптоми след една година, само 27% от пациентите могат да работят на същите нива, на които са работили преди инфекцията, а 23% не могат да работят на всички,  пациентите често имат по-ниско качество на живот от пациентите с рак на белия дроб,  ваксините умерено намаляват шансовете и повтарящите се инфекции могат да увеличат шансовете. Знаем, че всеки може да получи дълъг COVID. И не знаем колко време ще продължи.
Епидемиологът от щата Калифорния д-р Ерика Пан каза, че COVID може да бъде „огромно инвалидизиращо събитие“,  така че служителите в общественото здравеопазване ясно четат и вярват на тази информация, но не предприемат действия по нея или я разпространяват.
Обществото избира да се откаже от маски, бустери и други усилия за смекчаване с разбирането, че трябва да се тревожи само за хоспитализация и смърт. Няма информирано съгласие относно риска, който поемат - те са жертви на дезинформация относно риска от инфекция и неволно играят на рулетка със здравето си. Всеки ли би променил поведението си, ако разбираше риска от продължителен COVID? Може би не, но Емануел мисли така, Уочтър също и аз абсолютно бих го направил - но не е ли това да оставим хората да направят своя собствен избор?
Обществото има право да знае.