Правни насоки от адв. Станислава Начева и юрист Елвира Димитрова

  • 22 839
  • 272
# 120
Здравейте, на основание чл.171 и сл. от ДОПК по закон може да се  подаде заявление за отписване на публични общински вземания. Какъв е срока за подаване на заявление след като давността е изтекла?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Няма срок за подаване на Искането за отписване на публични общински вземания, погасени по давност.
      Когато изтече 10-годишният давностен срок вземанията следва да се отпишат служебно.
      Подробности относно погасяване на публични държавни и общински вземания, може да намерите в Отговор #118.

      Поздрави!

Благодаря за отговорите ! Лек и ползотворен ден!
Виж целия пост
# 121
Здравейте,

ЧСИ ме срещна в съда пред съдебната зала, за да ми връчи "призовка" (така ми каза когато го попитах за какво става въпрос). Във въпросния час имах дело с бившия си мъж за ограничителна заповед, като адвокатката му е позната на въпросното ЧСИ и му е дала информация къде ще съм в този час, да дойде там. Бившият ми мъж се опитва да ме принуди да му кажа кога ще ползвам годишния си платен отпуск още от март месец, като в съдебното решение нямам законово установени срокове да направя това. Даде ми срок по мейл първо до 10 март, после ми написа, че ако не му отговоря до 19 март, ще съм принудена да се съобразявам с неговите дати за 1 месец да прекара с детето, при положение, че по съдебно решение има 1 месец през лятото, в който бащата да вземе детето и той не трябва да съвпада с годишния платен отпуск на майката. Отговорила съм му, че нямам законово установени срокове в решението и ще го информирам когато знам за отпуската си и това ще се случи до 31 май. Той обаче не е съгласен с това и ме заплаши, че ако не го направя до 19 март, аз ще съм потърпевша и ще съм принудена да се съобразявам с него. Той винаги ме принуждава да правя всичко според неговите интереси, като не се съобразява с нищо. Подозирам, че съобщението от ЧСИ ще е с дати за неговия 1 месец. ЧСИ попълни някакви документи за отказ и се подписа и си тръгна, като ми каза да посетя офиса му (аз не знам дори къде е), Какви са моите права?
Благодаря предварително

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!
   
      1. Определяне на режим на лични отношения между родителите и децата:

      Според разпоредбите на Семейния кодекс - при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
      Ако не се постигне споразумение - съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
      Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
      Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.

      2. Изменение на режима на лични отношения:
      Съгласно чл. 51, ал. 4 от СК
- изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжка на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
      Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки относно родителските права и да определи нови.
      Правната възможност да се изменят мерките, в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за упражняване на родителските права в най-добър интерес на децата.

      3. Примерен режим на лични отношения, където подробно са описани датите и кога детето ще бъде при бащата:
      Бащата ще взима детето всяка нечетна седмица от годината, съгласно официалния календар от 17:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя.
      Бащата ще взима детето за рождения ден на бащата /дата/ от 9:00 ч. до 20:00 ч..
      Бащата ще взима детето на рождения ден на детето /дата/ от 9:00 ч. до 16:00 ч. през нечетна година, а през четна от 16:00 ч. до 20:00 ч..
      Бащата ще взима детето на националните празници, само ако националният празник, респективно почивният ден, който се полага във връзка с този празник, се пада в деня непосредствено преди или деня непосредствено след седмичния му режим на лични отношения с детето, като когато се пада преди, ще има право да го взема на предходния ден от 17:00 ч., тоест четвъртък, а когато се пада в деня след ще го връща в 18:00 ч. на последния почивния ден. Не е изключено кумулиране на празнични дни и преди и след режимът на лични отношения.
      Бащата ще взема детето през Коледната ваканция всяка четна година от 9:00 ч. на 24.12. до 18:00 ч. на 29.12., като майката ще има същото право всяка нечетна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с детето по точка първа, а всяка нечетна година бащата ще взима детето от 18:00 ч. на 29.12. до 18:00 часа на последния почивен ден, като майката ще има същото право всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с детето по точка първа.
      Бащата ще взима детето по време на Великденските празници /официални почивни дни/, когато Разпети петък се пада в нечетна седмица от годината, като бащата ще има право да вземе детето от 18:00 ч. на Велики четвъртък до 18:00 ч. на Велики понеделник.
      Бащата ще взима детето през пролетната ваканция всяка нечетна година от 18:00 ч. на последния учебен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден, като майката ще има същото право на всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата в този период.
      За лятната ваканция - бащата ще има право да взима детето от 10:00 ч. на 01.07. до 18:00 ч. на 31.07. през всяка четна година, а през всяка нечетна - ще има право да е с детето от 10:00 ч. на 01.08. до 18:00 ч. на 31.08., което право ще дерогира режима на лични отношения на бащата през този период, когато детето е при майката.
 

      4. Режим на лични отношения и наличие на заповед за защита (“ограничителна заповед”):
      Когато заповедта е в защита на отглеждащия детето родител, но не и по отношение на самото дете, тя прави режима на лични отношения практически неизпълним.
      Родителят, имащ право на контакт с детето, няма право да се доближава до жилището на отглеждащия родител. Съдът в изключително редки случаи съобразява заповедта с определения преди това режим на лични отношения.
      Така на практика районен съд, със своята Заповед за защита, може да обезсили режим налични отношения, постановен с решение на по-горна инстанция.


      Затова, когато отношенията между родителите не са добри, в интерес на детето и на самите тях е режимът на лични отношения да бъде максимално точен и ясен от към часове и дати. Така няма да се образуват спорни  моменти за отпуските на всеки родител и колко време по-рано трябва да се уведоми другият за датите.  Хубаво е да се уредят и личните отношения с бабите и дядовците, за да се избегнат конфликти и в тази насока.
      Според мен е необходимо, да сезирате съда с искане за промяна и допълване на режима на лични отношения на основание чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК. Подробното им регулиране ще Ви спести бъдещи проблеми.
      Относно съобщението от ЧСИ, потърсете координатите му чрез съответната адвокатка и се явете на място с Вашия адвокат.


      Поздрави!
Виж целия пост
# 122
Здравейте!
Двойка на възраст имат желание взаимно да се подсигурят.
Двамата са разведени и живеят на семейни начала около 10г. И двамата имат деца от браковете си.
Купили са си къща с по 1/2 дял на всеки и заедно са я ремонтирали и достроявали.
Питането е следното: Какво трябва да направят, за да може при смърт на единия, преживелият го да остане да живее необеспокояван в къщата си и  да продължи да си ползва общопридобитите вещи?
Притеснението е, дали децата могат да настояват за продажба, за да си получат наследения 1/2 дял?
До колко завещание нотариално заверено, би решило нещата?
Виж целия пост
# 123
Здравейте! Извърших неволно и незначително ПТП на паркинг,за което КАТ отказаха да дойдат и да се занимават със случая. Потърпевшата ми поиска пари "на ръка", за отстраняване на щетите.Отказах да й дам,защото имам валидна Гражданска отговорност. Мога ли да подам жалба за изнудване срещу потърпевшата и каква е евентуалната процедура?
Виж целия пост
# 124
Здравейте!
Двойка на възраст имат желание взаимно да се подсигурят.
Двамата са разведени и живеят на семейни начала около 10г. И двамата имат деца от браковете си.
Купили са си къща с по 1/2 дял на всеки и заедно са я ремонтирали и достроявали.
Питането е следното: Какво трябва да направят, за да може при смърт на единия, преживелият го да остане да живее необеспокояван в къщата си и  да продължи да си ползва общопридобитите вещи?
Притеснението е, дали децата могат да настояват за продажба, за да си получат наследения 1/2 дял?
До колко завещание нотариално заверено, би решило нещата?


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!
   
      1. Фактическо съжителство:

      Една от от най-основните разлики е, че то не поражда имуществени последици като тези при брака. Т.е. - имуществото, придобито по време на фактическото съжителство не е общо, а е на този, който го е придобил.
      Когато две лица, живеещи във фактическо съжителство закупят заедно недвижим имот - те ще са съсобственици и всеки от тях ще притежава съответната идеална част от него.
      Ако единият от двамата съсобственици прояви желание да продаде имота и да се сдобие със средствата, полагащи му се от неговия дял, то е необходимо изричното съгласие на другия съсобственик.
      Когато закупуват мебели, домакински уреди и други вещи - те стават собственост на този, който ги е купил. При възникнал спор - доказателство за покупката могат да бъдат издадените фактури и фискални или систе]мни бонове.

      Неразрешимите споровете между съсобственици се решават по исков ред в производство по съдебна делба.

      2. Прекратяване на съсобствеността чрез делба:
      Всеки съсобственик по всяко време може да изиска извършването на съдебна делба, независимо как е възникнала съсобствеността, нито какъв е размерът на дела му в нея. Останалите съсобственици не могат да й се противопоставят, а съдът задължително ги конституира като страни в производството, независимо от волята им.
      Делбата е два вида – доброволна и съдебна. Доброволната делба трябва да се извърши писмено с нотариално заверка на подписите. Съдебната делба започва по искова молба на съсобственик срещу останалите. Важно е да се отбележи, че искът не се погасява по давност, т.е може да бъде предявен по всяко време от всеки съсобственик.

      3. Право на ползване:
      Представлява ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено.
      В случай че правото на ползване е учредено безсрочно в полза на дадено физическо лице, правото се погасява със смъртта му.
      Съгласно Закона за собствеността, ползвателят има задължението да плаща необходимите разноски, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел. Установено е и задължение имотът да бъде застрахован в полза на собственика, като застрахователната премия се заплаща от ползвателя, доколкото не е установено или договорено друго.
      Налице е противоречива съдебна практика, като част от съдилищата приемат, че уговорката за безвъзмездно учредяване на право на ползване изключва задълженията, които ползвателят има по чл. 57 от ЗС.

      Вещното право на ползване се учредява с нотариален акт, който се вписва в службата по вписванията. Учредяването може да бъде възмездно или безвъзмездно. Може да бъде учредено с отделен нарочен акт  от собственика или заедно с  друга транслативна (прехвърлителна) сделка.
      Правото на ползване се погасява по давност, ако не бъде упражнено в 5-годишен срок.

      4. Завещателни разпореждания:
      Според Закона за наследството - всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
      Общите завещателни разпореждания
се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
      Частните - се отнасят до определено имущество и придават качеството на заветник. Предмет на завета е едно определено право, обикновено вещно (право на собственост, ползване и др.), върху конкретно определена вещ, може да бъде включен и определен срок.

      Завещателното разпореждане може да бъде:
= нотариално -->
извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели;
= саморъчно --> трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Може да се предаде за съхранение при нотариус затворено в плик или да се съхранява от дадено лице, което трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариус. 
   
      5. Запазена част на низходящите (включително и осиновените) --> когато наследодателят не е оставил съпруг:
= при едно дете или низходящи от него - 1/2, 
= а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

      Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
      Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

      6. Относно конкретния казус, по мое мнение са възможни следните варианти:

      6.1. Завет на правото на ползване на недвижимия имот (освен имотът тук могат да се включат и определени вещи). Както по-горе посочих завещателното разпореждане може да е нотариално или саморъчно. Всеки ще направи отделно завещателно разпореждане в полза на другия.
      Тук собствеността ще премине в наследниците на починалия, но за преживелия ще се запази правото на ползване до неговата смърт.
      Завещателните разпореждания, от своя страна, могат да бъдат атакувани по съдебен ред от наследниците – когато лицето, в полза на което е завещано имущество се окаже недостоен, когато завещанието съдържа порок или когато накърнява запазена част на наследник.

      6.2. Ако всеки от двамата направи завещание на самата 1/2 идеална част от недвижимия имот на преживелия партньор, то така ще бъдат лишени от това им наследство децата на починалия. Те съответно имат право да търсят по-горе описаната запазена част, която им се полага по закон.
      Ако не се оспорва завещанието, целият имот в един момент ще стане собственост само на наследниците на по-дълго преживелия.

      6.3. Ползването се разпределя с Договор за определяне начина на реално ползване на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите между двамата съсобственици.
      След това всеки от двамата учредява пожизнено право на ползване върху своята определена част на другия, отново пред нотариус.
      Така уредено правото на ползване ще се противопостави на наследниците и възможността да продадат дела си, преди и вторият съсобственик да е починал.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 125
Здравейте! Извърших неволно и незначително ПТП на паркинг,за което КАТ отказаха да дойдат и да се занимават със случая. Потърпевшата ми поиска пари "на ръка", за отстраняване на щетите.Отказах да й дам,защото имам валидна Гражданска отговорност. Мога ли да подам жалба за изнудване срещу потърпевшата и каква е евентуалната процедура?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!
   
      1. ПТП, попълване на Двустранен констативен протокол и завеждане на щетата:

      Според Наредба № Iз-41 от 12 ян. 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд:
      Не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за:
= повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни бедствия;
= пожар на МПС;
= повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние;
= повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход;
= повреди по стъклата на автомобила.

      При възникнали леки ПТП-та, и когато органите на МВР не идват на място, честа практика е съставянето на Двустранен констативен протокол за ПТП.
      Но ако водачите не могат да се разберат - без да напускат местопроизшествието, уведомяват полицейските органи от МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
      Ако все пак не дойде патрул, вероятно ще Ви инструктират да посетите сектор - Пътна полиция (КАТ), отделно може да уведомите и застрахователите си. 

      Двустранният констативен протокол за ПТП се съставя когато:
= няма пострадали лица;
= в ПТП участват само две превозни средства;
= няма увредено имущество, освен двете превозни средства;
= и двамата участници са единодушни в мнението си за причините, довели до ПТП;
= и двете участващи превозни средства са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието;
= и двамата водачи, участващи в произшествието, не са употребили алкохол или силно упойващи вещества.
      Протоколът се подписва от двамата участници. Първият екземпляр е за пострадалия водач, а вторият - за виновния водач.
      След попълването на протокола, пострадалият водач се явява с автомобила си пред застрахователя на виновния водач, за да предяви претенцията си.
      Съгласно Кодекса за застраховането (КЗ) - при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
      Застрахователят няма право да откаже самото завеждане на щета.
      Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки, извън тези на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства. В случай на забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

      2. Изнудване по чл. 213а от НК:
      Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
      Престъплението е довършено със самото свеждане до знанието на жертвата какво поведение се иска от нея, съпътствано със заплаха за физическо или психическо насилие над личността или имуществото й и/или друго тежко противозаконно действие спрямо нейни ближни.
      За приложението на чл. 213а от НК не е необходимо деецът да е успял да принуди жертвата да извърши исканото действие.

      Трябва да бъдат описани конкретните заплахи от другия водач, за да дадете парите. Например заплахи с побой, повреждане на автомобил, “стъжняване на живота”.
      Заплахата трябва да е била така отправена, че да е възбудила основателен страх за осъществяването й.

      Подава се Жалба до Прокуратурата за извършено престъпление от общ характер, като се описва фактическата обстановка, данните за извършителя, които имате, конкретните заплахи и страхът, който са причинили.
      След запознаване с материалите и извършване на проверка по случая, прокуратурата се произнася с Постановление за отказ или за образуване на наказателно производство.
      Отказът може да се обжалва пред по-горестоящата Прокуратура.
      А когато се образува наказателно производство, прокурорът внася обвинителния акт в съда.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 126
Скрит текст:
Здравейте!
Двойка на възраст имат желание взаимно да се подсигурят.
Двамата са разведени и живеят на семейни начала около 10г. И двамата имат деца от браковете си.
Купили са си къща с по 1/2 дял на всеки и заедно са я ремонтирали и достроявали.
Питането е следното: Какво трябва да направят, за да може при смърт на единия, преживелият го да остане да живее необеспокояван в къщата си и  да продължи да си ползва общопридобитите вещи?
Притеснението е, дали децата могат да настояват за продажба, за да си получат наследения 1/2 дял?
До колко завещание нотариално заверено, би решило нещата?


    
Скрит текст:
 Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!
   
      1. Фактическо съжителство:

      Една от от най-основните разлики е, че то не поражда имуществени последици като тези при брака. Т.е. - имуществото, придобито по време на фактическото съжителство не е общо, а е на този, който го е придобил.
      Когато две лица, живеещи във фактическо съжителство закупят заедно недвижим имот - те ще са съсобственици и всеки от тях ще притежава съответната идеална част от него.
      Ако единият от двамата съсобственици прояви желание да продаде имота и да се сдобие със средствата, полагащи му се от неговия дял, то е необходимо изричното съгласие на другия съсобственик.
      Когато закупуват мебели, домакински уреди и други вещи - те стават собственост на този, който ги е купил. При възникнал спор - доказателство за покупката могат да бъдат издадените фактури и фискални или систе]мни бонове.

      Неразрешимите споровете между съсобственици се решават по исков ред в производство по съдебна делба.

      2. Прекратяване на съсобствеността чрез делба:
      Всеки съсобственик по всяко време може да изиска извършването на съдебна делба, независимо как е възникнала съсобствеността, нито какъв е размерът на дела му в нея. Останалите съсобственици не могат да й се противопоставят, а съдът задължително ги конституира като страни в производството, независимо от волята им.
      Делбата е два вида – доброволна и съдебна. Доброволната делба трябва да се извърши писмено с нотариално заверка на подписите. Съдебната делба започва по искова молба на съсобственик срещу останалите. Важно е да се отбележи, че искът не се погасява по давност, т.е може да бъде предявен по всяко време от всеки съсобственик.

      3. Право на ползване:
      Представлява ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено.
      В случай че правото на ползване е учредено безсрочно в полза на дадено физическо лице, правото се погасява със смъртта му.
      Съгласно Закона за собствеността, ползвателят има задължението да плаща необходимите разноски, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел. Установено е и задължение имотът да бъде застрахован в полза на собственика, като застрахователната премия се заплаща от ползвателя, доколкото не е установено или договорено друго.
      Налице е противоречива съдебна практика, като част от съдилищата приемат, че уговорката за безвъзмездно учредяване на право на ползване изключва задълженията, които ползвателят има по чл. 57 от ЗС.

      Вещното право на ползване се учредява с нотариален акт, който се вписва в службата по вписванията. Учредяването може да бъде възмездно или безвъзмездно. Може да бъде учредено с отделен нарочен акт  от собственика или заедно с  друга транслативна (прехвърлителна) сделка.
      Правото на ползване се погасява по давност, ако не бъде упражнено в 5-годишен срок.

      4. Завещателни разпореждания:
      Според Закона за наследството - всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
      Общите завещателни разпореждания
се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
      Частните - се отнасят до определено имущество и придават качеството на заветник. Предмет на завета е едно определено право, обикновено вещно (право на собственост, ползване и др.), върху конкретно определена вещ, може да бъде включен и определен срок.

      Завещателното разпореждане може да бъде:
= нотариално -->
извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели;
= саморъчно --> трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Може да се предаде за съхранение при нотариус затворено в плик или да се съхранява от дадено лице, което трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариус.  
   
      5. Запазена част на низходящите (включително и осиновените) --> когато наследодателят не е оставил съпруг:
= при едно дете или низходящи от него - 1/2,  
= а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

      Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
      Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

      6. Относно конкретния казус, по мое мнение са възможни следните варианти:

      6.1. Завет на правото на ползване на недвижимия имот (освен имотът тук могат да се включат и определени вещи). Както по-горе посочих завещателното разпореждане може да е нотариално или саморъчно. Всеки ще направи отделно завещателно разпореждане в полза на другия.
      Тук собствеността ще премине в наследниците на починалия, но за преживелия ще се запази правото на ползване до неговата смърт.
      Завещателните разпореждания, от своя страна, могат да бъдат атакувани по съдебен ред от наследниците – когато лицето, в полза на което е завещано имущество се окаже недостоен, когато завещанието съдържа порок или когато накърнява запазена част на наследник.

      6.2. Ако всеки от двамата направи завещание на самата 1/2 идеална част от недвижимия имот на преживелия партньор, то така ще бъдат лишени от това им наследство децата на починалия. Те съответно имат право да търсят по-горе описаната запазена част, която им се полага по закон.
      Ако не се оспорва завещанието, целият имот в един момент ще стане собственост само на наследниците на по-дълго преживелия.

      6.3. Ползването се разпределя с Договор за определяне начина на реално ползване на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите между двамата съсобственици.
      След това всеки от двамата учредява пожизнено право на ползване върху своята определена част на другия, отново пред нотариус. [/spoiler]
      Така уредено правото на ползване ще се противопостави на наследниците и възможността да продадат дела си, преди и вторият съсобственик да е починал.

      Поздрави!
Много благодаря за подробния отговор. Предвид колко ми е чужда тази материя, ще го прочета още няколо пъти.
Ако решат да сключат брак, това би ли "облекчило" правно ситуацията, или би я усложнило още повече?
Виж целия пост
# 127
Здравейте, за самоосигуряващо се лице важат ли същите условия за пенсиониране както при лицата с трудов договор? Т. Е стажът на работещите в категория А, но на граждански договор, равноправен ли е на този на работещите на трудов договор от категория А? Благодаря
Виж целия пост
# 128
Скрит текст:
Здравейте!
Двойка на възраст имат желание взаимно да се подсигурят.
Двамата са разведени и живеят на семейни начала около 10г. И двамата имат деца от браковете си.
Купили са си къща с по 1/2 дял на всеки и заедно са я ремонтирали и достроявали.
Питането е следното: Какво трябва да направят, за да може при смърт на единия, преживелият го да остане да живее необеспокояван в къщата си и  да продължи да си ползва общопридобитите вещи?
Притеснението е, дали децата могат да настояват за продажба, за да си получат наследения 1/2 дял?
До колко завещание нотариално заверено, би решило нещата?


Много благодаря за подробния отговор. Предвид колко ми е чужда тази материя, ще го прочета още няколо пъти.
Ако решат да сключат брак, това би ли "облекчило" правно ситуацията, или би я усложнило още повече?

      Здравейте,
      В следващите няколко реда ще разгледаме видовете и какво се случва с имуществените отношения при сключване на брак.
   
      1. Режими на имуществените отношения между съпрузите (чл. 18 от Семейния кодекс):
= законов режим на общност;
= законов режим на разделност;
= договорен режим.


      Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в Централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.  Вписването в регистъра е предвидено, за да се даде гласност на действащия към всеки момент режим на имуществени отношения. По този начин се гарантира правната сигурност, тъй като третите лица могат да се информират за режима на притежание на придобитите от съпрузите имущества, както и за реда, по който те могат да извършват действия на управление и на разпореждане с общите и с личните си имущества.
      При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.
      Избраният режим на имуществени отношения, както и брачният договор, могат да бъдат променени по всяко време, докато трае бракът.  

      В следващите няколко реда често ще използваме понятието “вещни права”, затова, ще вметнем, че в него се включват: право на собственост, право на строеж (суперфиция), право на надстрояване и пристрояване, право на ползване, сервитути.  

      2. Законов режим на общност (СИО):
      Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.


      Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
      Лични ще са:
= движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
= вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
= вещните права, придобити по време на брака - изцяло с лично имущество;
= и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.  

      Ако единият съпруг получи определена сума като дарение, тя ще е негова лична. Съществува вариант той да закупи недвиим имот с тези пари. Тогава и този имот ще бъде негова лична собственост. Това се получава по правилата на преобразуването на личното имущество, т. нар. трансформация на лично имущество.

      3. Законов режим на разделност:
      Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
Но разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.

      При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

      Изборът на  този режим се прави чрез подписване на декларация с нотариална заверка на подписите. Режимът може да бъде избран както при сключването на брака, така и на по-късен етап по време на брака. Режимът има действие по отношение на съпрузите от момента на подписване на декларацията, а по отношение на трети лица –  към момента на вписване на този режим  в Агенцията по вписвания.
      Избраният режим на разделност не засяга правата на другия съпруг в случай на наследяване. Режимът регулира единствено собствеността върху придобитото по време на брака имущество.

      4. Договорен режим:
      Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

= правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
= правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
= начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
= участието на страните в разходите и задълженията;
= имуществените последици при развод;
= издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
= издръжката на децата от брака;
= други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс.

      Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
      Но е възможно да бъде включена следната клауза - имот, лична собственост на единия съпруг, да стане изключителна собственост на другия съпруг. Но тук приживе, се определя чия да стане собствеността, иначе ще попаднем в следващата забрана:
      Брачният договор не може да съдържа разпореждания в случай на смърт.
      За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

      Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
      Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.

      5. Наследяване:
      Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

      Когато имате по 1/2 идеална част от даден недвижим имот, придобит преди брака (за по-лесно пресмятане превръщаме тази 1/2 в 3/6):
=== при режим на СИО --> при смърт на единия съпруг - другият запазва своите 3/6 и получава като наследник дял равен на този на децата на починалия съпруг. Ако децата са две - тези 3/6 ще разделим на 3 равни части (за преживелия съпруг и всяко от децата). Следователно делът на преживелия съпруг ще стане 3/6 + 1/6 = 4/6 идеални части. Двете деца съответно ще имат по 1/6.
=== при режим на разделност --> наследяването ще бъде по същия начин, защото избраният режим на разделност не засяга правата на другия съпруг в случай на наследяване.
=== при договорен режим --> наследяването ще бъде по същия начин, защото брачният договор не може да съдържа разпореждания в случай на смърт.
   
      Различните режими реално дават разлика в отношенията между съпрузите по време на брака и когато се придобива имущество след сключването му, както и при развод.  

      Т.е. сключването на брак, при наличие на вече придобит недвижим имот, ще промени положението до толкова, че преживелият съпруг ще получи още една 1/6 към дела си и ще придобие повече от половината недвижим имот. А наследниците на преживелия накрая ще имат по-голям дял от тези на починалия първи.

   
      Поздрави!
Виж целия пост
# 129
Изключително много Ви благодаря! Надявам се да сте полезни с тези отговори на повече хора!
Поздрави!
Виж целия пост
# 130
Здравейте, за самоосигуряващо се лице важат ли същите условия за пенсиониране както при лицата с трудов договор? Т. Е стажът на работещите в категория А, но на граждански договор, равноправен ли е на този на работещите на трудов договор от категория А? Благодаря


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

   
      1. Понятия за трудов и осигурителен стаж:
      1.1/ Трудов стаж е -->
времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. (чл. 351 от КТ)

      За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:
= почивните и празничните дни;
= ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;
= ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
= ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
= времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
= времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
= трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза и др..

      1.2/ За осигурителен стаж се зачита --> времето, за което са внесени/дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия, а когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време и др.. (чл. 9 от КСО)
 
      За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
= на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
= на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
= на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
= през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
= периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение за самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство.

      За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и:
= времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ.
= периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.
      За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

      Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски.

      1.3/ ”Действителен стаж” --> е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. (§ 1, т. 12 от ДР на КСО)

      1.4/ Категория труд:
      Категорията на положения след 31.12.1999 г. труд се определя въз основа на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).
      Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да впишат съответната категория, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на работника/служителя.
      Предвидените в наредбата категории на труд са съответно: първа, втора и трета.
      Конкретната преценка за категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителният стаж при пенсиониране, се извършва от НОИ въз основа на оригиналните документи за стаж.

      1.5/ Пенсия:
      Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето.
      Индивидуалният коефициент се изчислява по различни методики в зависимост от началната дата на пенсията.
      Когато пенсията се отпуска с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето от 1 януари 2000 г. до пенсионирането.

      Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски, а за самоосигуряващите се лица и морските лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

      За да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2023 г., осигурените лица трябва да имат навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж (чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО):
= за жени --> 62 г. и стаж 36 г. 4 м.
= за мъже --> 64 г. 6 м. и стаж 39 г. 4 м.
      Възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година.


      2. Трудов договор:
      Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. В него се уговарят задълженията и правата на всяка една от страните в това правоотношение. Сключва се в писмена форма.
      Видове:
= срочен трудов договор;
= трудов договор за неопределено време;
= със срок за изпитване;
= за надомна работа;
= с предприятие, което осигурява временна работа;
= за допълнителен труд;
= за работа през определени дни от месеца;
= за краткотрайна сезонна селскостопанска работа;
= за стажуване и др..

      Минималният осигурителен доход на осигурените по трудов договор лица зависи от икономическата дейност на работодателя и квалификационната група, в която попада длъжността, на която е назначено лицето.
      Съгласно сключения трудов договор, работодателят е длъжен да начислява и изплаща уговореното трудово възнаграждение, съобразено с извършената работа.
      Работникът/служителят се осигурява за всички осигурителни рискове - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".
      Осигурителният доход за работниците и служителите включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени както и други доходи от трудова дейност.


      3. Граждански  договор:
      Гражданският договор или както е известен още в практиката Договор за полагане на труд по извънтрудови правоотношения се сключва задължително за изпълнение на определена работа или предоставяне на определена услуга. Тя може да се предоставя еднократно или периодично.
      Правата и задълженията на страните по него се определят съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

      В него няма фиксирано конкретно работно време и конкретно работно място, иначе това би бил прикрит трудов договор.

      Лице на граждански договор попада в кръга на задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, според разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, която обхваща лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
      Това означава, че времето, през което лицата са осигурени на това основание се зачита за осигурителен стаж, макар че това не е трудов стаж по смисъла на КТ.

      Т.е., ако лицето се осигурява на друго основание като трудов договор, самоосигуряване и др. (за това обстоятелство трябва да се уведоми платеца на дохода), осигуровки се заплащат без оглед на сумата по граждански договор. Такива не се заплащат единствено, когато лицето вече се осигурява на максималния осигурителен доход за страната.
      Тук се правят вноски само за фонд “Пенсии”, когато е налице друго основание за осигуряване през същия период, но след приспадане на разходите, сумата е под минималната работна заплата.

      В случай, че гражданският договор е единственото правоотношение за лицето и то не се осигурява на друго основание - осигуровки се дължат само и единствено в случай, че след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността по закон, получената сума е равна или надвишава минималната работна заплата за страната.

      4. Самоосигуряващи се лица:  
      Според КСО самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии”).   
      По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (фонд “ОЗМ”).
      Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
      Осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се удостоверява и заверява в осигурителни книжки за времето до 31.12.2015 г., а считано от 01.07.2015 г. е отменено издаването на осигурителни книжки за тях.

      Тези лица имат право на пенсия за:
= осигурителен стаж и възраст;
= инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
= инвалидност поради общо заболяване.

      При изчисляване на индивидуалния коефициент на лице, което е регистрирано като упражняващо свободна професия, се взема предвид окончателният размер на месечния осигурителен доход, определен в годишните данъчни декларации (ГДД), подадени от лицето до отпускането на пенсията. За периодите, за които не е подадена такава декларация - се вземат предвид авансово внесените осигурителни вноски.

      5. В заключение, основните разлики между трудовия и гражданския договор са:
= трудовият договор се сключва съгласно разпоредбите на КТ, а гражданският - според тези на ЗЗД.
= при гражданския се уговоря определен резултат, а при трудовия – работна сила.  
= не се изисква специална форма за валидност на гражданския договор.
= съдържанието на гражданския се определя индивидуално спрямо всяка конкретната задача за изпълнение.
= за разлика от трудовия, при гражданския - липсва фиксирано конкретно работно време и конкретно работно място.
= при гражданския договор - не се изисква предварително уведомяване на НАП.
= по отношение на заплащането на осигуровки – при сключването на трудов договор осигуровки се дължат и заплащат в пълен размер освен в случаите, когато лицето се осигурява на друго основание на максималния осигурителен доход. При гражданския от значение е дали е налице друго правоотношение и дали след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността по закон, получената сума е равна или надвишава минималната работна заплата.
= изпълнителят по граждански договор няма право на платен годишен отпуск и болничен.
= гражданският договор може да бъде, както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден.
= гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 131
Прощавайте, оценяваме цялата подробна информация, която публикувате.
Но, пишем на Вас именно с надеждата да ни разтълкувате / резюмирате всички тези постулати на закона.
В крайна сметка - човек, който се самоосигурява има ли същите права като човек на трудов договор, що се отнася до пенсия?
Виж целия пост
# 132
Здравейте.Бих искал да попитам има ли начин бившата ми приятелка да ме задължи да призная дете,и въобще да ме накара да правя тест за бащинство?Аз не желая да поемам такава отговорност,хваната е в изневяра и не искам да имам нищо общо с нея
Виж целия пост
# 133
Прощавайте, оценяваме цялата подробна информация, която публикувате.
Но, пишем на Вас именно с надеждата да ни разтълкувате / резюмирате всички тези постулати на закона.
В крайна сметка - човек, който се самоосигурява има ли същите права като човек на трудов договор, що се отнася до пенсия?

      Осигурителният стаж и осигурителният доход са в основата на изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Такива могат да се натрупват при работа по трудов договор, както и при самоосигуряващите се лица и лицата, работещи без трудово правоотношение - в определени случаи.

      Ако дадено лице, което полага само труд без трудово правоотношение (например по граждански договор), получава месечно възнаграждение, което е по-малко от минималната работна заплата за страната (след приспадане на нормативно признатите разходи) --> не дължи осигуровки, но и това време няма да му се признае за осигурителен стаж. Без този стаж не може се покрият условията за получаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

      От друга страна самоосигуряващите се лица (например свободните професии като адвокат, преводач, консултант) се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен със закон. Т.е. при тях се натрупва осигурителен стаж и ще могат да покрият условията за пенсиониране.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 134
Здравейте.Бих искал да попитам има ли начин бившата ми приятелка да ме задължи да призная дете,и въобще да ме накара да правя тест за бащинство?Аз не желая да поемам такава отговорност,хваната е в изневяра и не искам да имам нищо общо с нея


      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!
   
      1. Произход от майката
 - определя се при раждането. Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.

      2. Произход от бащата:
      2.1. Презумпция за бащинство - за баща на детето, родено по време на брака, се счита - съпругът на майката.
Той може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на 1 година от узнаване на раждането.

      2.2. Когато липсва граждански брак, имаме следните способи за установяване на произход от бащата:
      А) до изтичането на 300 дни от прекратяване на брака за баща на детето се приема - съпругът на майката, с когото се е развела.

      Б) припознаване - извършва се лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
      Припознаването е юридически способ за установяване на произход. То е едностранен и неотменим акт и след като едно лице го е извършило, не може да го оттегли по собствено желание.
      Припозналият може да иска унищожаване на припознаването само поради грешка или измама, поради заплашване или при недееспособност.
   
      В) иск за установяване на произход от бащата (чл. 69 от СК):
      Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката - в 3-годишен срок от раждането на детето или от детето до 3 години от навършване на пълнолетието му.
Предмет на доказване е зачеването на детето от претендирания баща.
   
      Съдът може да назначи ДНК или кръвногрупова експертиза за установяване вероятността ответникът по делото да е биологичен баща на детето. Тези експертизи имат съществено значение в процеса на оборване и доказване на произход, но те нямат характеристиката на абсолютни доказателства в производството, а следва да бъдат обсъдени с всички останали доказателства от значение за спора.
      Ако ответникът откаже да даде биологичен материал за изготвяне на експертизите, съдът може да приеме за доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за установяването му (чл. 161 от ГПК).

      Установеното с влязло в сила решение бащинство автоматично поставя в действие всички права и задължения между установения баща и детето, които са присъщи на правните отношения между родители и деца.
      Следователно вече установеният баща ще дължи издръжка на детето от момента на раждането му.

      3. В заключение - има способ бившата Ви приятелка да Ви накара да припознаете детето й - това е искът за установяване на произход от бащата по чл. 69 от СК. И ако съдът установи в хода на делото, че Вие сте биологичния баща на детето - ще бъдете вписан като такъв и ще дължите издръжка.
      Ако откажете ДНК тест и останалите доказателства по делото сочат, че Вие сте бащата - има вероятност съда и без наличието на експертизи да Ви обяви за такъв.
      Нейното поведение (изневери и прочие) могат да се вземат предвид от съда, ако след установяване, че Вие сте бащата, в даден момент решите, че искате Вие да упражнявате родителските права и да отглеждате детето.

      Поздрави!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия