Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Може и да има фрийз някъде. Ние не сме спирали да наемаме по 20+ нови всеки месец.

Според мен е от сезона. От септември ще се активизират за наемане.

Проблемът с неходенето в офиса си личи при обучението на новите хора. За дните, в които си се съгласил да си обучаващ, задължавам да си в офиса. За останалото време предпочитам да има график. Не бих броила колко дни си в офиса и не правя забележки ако се наруши графика. Но ми е изключително неприятно да издирвам по телефон кой е някъде из офиса днес, защото някой колега търси съдействие и в момента в стаята ни няма никой. Ние сме обслужващо звено и трябва да знам кой е на разположение физически този ден.

От март 2020 г съм home office, но ми се е налагало да ходя и в офиса за някакви дни или по някоя и друга седмица - когато започват нови хора в тима ми и трябва да ги посрещам и обучавам (много по-удобно е за самите хора основното обучение да не е онлайн), когато решаваме с тима или други екипи просто да се видим в офиса или пък присъстваме екипно на някакви трейнинги. Аз лично съм доста по-продуктивна вкъщи и нямам навика да се скатавам. Дори напротив - обичам да съм по-натоварена, защото така усещам, че денят ми е бил ползотворен. Успявам да жонглирам с няколко неща едновременно и да върша нещата си бързо и качествено. В офиса също мога да свърша доста работа, но разговорите с този и онзи понякога разсейват. Нямам против социализацията, но за дългото време вкъщи пък успях да свърша и доста неща в личен план, за които нямаше да имам достатъчно време, ако бях постоянно в офиса.
Нямам претенции към екипа си дали работят от офиса, от вкъщи, от вила на морето или от хижа в планината, стига да имат бърз нет и да могат да отварят спокойно всички системи и tool-ове, които ползваме по време на работа. Не правя проблеми и ако хората ми трябва да си свършат някакви лични задачи през работно време- достатъчно са сериозни и отговорни да си отработят пропуснатото време както намерят за удобно и да си свършат нещата в срок. Имаме по-спешни задачи, които трябва да се приоритизират и понякога push-вам за такива неща, но се разбираме и никой не се лигави, сърди и скатава. Но много важно е да работиш с хора, с които си имате взаимно доверие и уважение. Както мен не micromanage-ват, а ми дават свобода за действие, така и аз процедирам. Разбира се, някои хора се нуждаят от повече насоки, няма лошо.

За фрийзовете - някои компании си ги имат и преди пандемията. Иначе мисля (и дано съм лош пророк), че от есента или зимата ще започнат сериозни съкращения на много места.

Здравейте на всички! Имам опит 4 години като Accountant в чужда фирма. На скоро завърших курсове по втори чужд - италиански. В момента си търся работа във финансовата сфера с италиански. Какво заплащане мога да си искам г/д?

Нищо лично, може да не е "наистина" уведомителен, но не е и наистина разрешителен. И колкото да не им се иска на разни шефчета като тоя от решението, по се приближава до уведомителния. Поствам тук решението, резюмирам: уволнена служителка поради  това, че си "заявила" 20 дни платен по 174, онзи й "разрешил" 15, пък тя си ползвала 20; първа и втора инстанция го оправдали, ама ВКС - нъц, връща я на работа с мотив, че онзи няма право да й определя колко ще ползва и кога. Освен при предпоставки за 173, ал. 4, каквито очевидно няма в случая.
Бих постъпила така на мястото на жената, която питаше и на всяка колебаеща се - ще й "разрешат" ли: пускам заявление за платен по 174 и в случай че получа нещо за прилагане на 173, ал. 4, тогава се съобразявам с него и не ползвам 174 поради тази причина. 174 според мен е специален по отн. на общата норма за ПГО, съгласно което се ползва с разрешение; така е и формулиран самият 174 - "ползва", няма никакви разрешения в него. Дори да имаше, те биха били една формалност, без която виждате какво става  съгласно решението на съда: възстановяват ви на работа, в случай че "умникът" ви е отстранил поради липса на уж "разрешение".
ПС: решението е малко кофти написано, не се заблуждавайте от звученето му в оная част за разрешението - там просто преразказват решенията на първа и втора инстанция. Иначе третата - ВКС - категорично се произнася за тяхната неправилност. Черно на бяло върховната инстанция се произнася, че нито определя размера, нито времето за ползване работодателят по 174! И хубавото е че това е тълкувателно решение - т.е. задължително за правоприлагащите органи

РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 11.02.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3196/2018 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС


ПРАВНАТА НОРМА НА ЧЛ. 174 КТ ПРЕДВИЖДА, ЧЕ "РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ, НЕНАВЪРШИЛИ 18-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, И МАЙКИ С ДЕЦА ДО 7-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПОЛЗУВАТ ОТПУСКА СИ ПРЕЗ ЛЯТОТО, А ПО ТЯХНО ЖЕЛАНИЕ - И ПРЕЗ ДРУГО ВРЕМЕ НА ГОДИНАТА, ОСВЕН В СЛУЧАИТЕ ПО ЧЛ. 173, АЛ. 4 КТ." РАЗПОРЕДБАТА ИЗБРОЯВА ИЗЧЕРПАТЕЛНО КАТЕГОРИИТЕ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ, КОИТО САМИ ОПРЕДЕЛЯТ ВРЕМЕТО НА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ СИ ГОДИШЕН ОТПУСК, КАТО РАБОТОДАТЕЛЯТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИМ ГО ПРЕДОСТАВИ ПРЕЗ ПОСОЧЕНОТО ОТ ТЯХ ВРЕМЕ. ПРАВО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ТАЗИ РАЗПОРЕДБАТА ИМАТ - НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ И МАЙКИ С ДЕЦА ДО СЕДЕМГОДИШНА ВЪЗРАСТ. ПО ЕСТЕСТВОТО СИ ТОВА СА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ, ЗА КОИТО ПО ФИЗИОЛОГИЧНИ И СОЦИАЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ Е НЕОБХОДИМО ОТПУСКЪТ ДА СЕ ПОЛЗВА ПРЕЗ КЛИМАТИЧНО НАЙ-ПОДХОДЯЩОТО ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА, ПОРАДИ КОЕТО ТЕ ИМАТ ПРАВО ДА ПОЛЗВАТ ОТПУСКЪТ СИ И ПРЕЗ ЛЯТОТО, КАКТО И ПО ВСЯКО ДРУГО ВРЕМЕ НА ГОДИНАТА. ОСВЕН ТОВА РАЗПОРЕДБАТА ПРЕДВИЖДА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСКА САМО В ХИПОТЕЗИТЕ НА ЧЛ. 173, АЛ. 4 КТ, А ИМЕННО КОГАТО Е НАЛИЦЕ ПРЕСТОЙ ПОВЕЧЕ ОТ 5 РАБОТНИ ДНИ, ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА ОТПУСКА ЕДНОВРЕМЕННО ОТ ВСИЧКИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ, КАКТО И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ СЛЕД ПОКАНА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ НЕ Е ПОИСКАЛ ОТПУСКА СИ ДО КРАЯ НА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА, ЗА КОЯТО СЕ ПОЛАГА.
ПРИ ТЪЛКУВАНЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 174 КТ СЛЕДВА ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ТЯ НЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРА НА ОТПУСК, КОЙТО РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ МОЖЕ ДА ПОЛЗВА, СЪОБРАЗНО ИЗТЕКЛИТЕ МЕСЕЦИ ОТ КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА, ПОРАДИ КОЕТО СЪЩИЯТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗРЕШЕН В ПОИСКАНИЯ РАЗМЕР, В РАМКИТЕ НА ЗАКОННОПОЛАГАЩИЯ СЕ ЗА ГОДИНАТА.

Чл. 173, ал. 4 КТ
Чл. 174 КТ
Чл. 290 ГПК


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр. дело № 3196/2018 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба., вх. № 6505/17.7.2018 г. подадена от адв. Л. К. - процесуален представител на ищцата В. Д. М. от [населено място], [община], област П., против въззивно решение № 244/19.6.2018 г. по гр. д. № 337/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение № 159/02.3.2018 г. по гр. д. № 1432/2017 г. по описа на Пещерския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Д. М. от [населено място], [община], област П., против Кметство Радилово, община Пещера, област Пазарджик, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че "Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
В случая, няма спор по делото относно наличието на съществувало валидно трудово правоотношение между страните по делото, като с издадената Заповед № 49 от 29.11.2017 г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като е прекратено трудовото правоотношение между същите.
Заповедта е връчена по надлежния ред, лично на 30.11.2017 г. с положен подпис от страна на М..
В настоящият казус, първата инстанция е приела, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение, тъй като ищцата е извършила вмененото й нарушение.
В тази връзка са изложени подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло, като не счита, че следва да преповтаря същите.
В конкретният казус, няма спор по делото, че ищцата е заявила с подаденото от нея Заявление, с вх. № 835/19.09.2017 г. ползването на годишен отпуск по чл. 174 от КТ за 2017 г. в размер на 20 дни, считано от 02.10.2017 г. до 27.10.2017 г.
Безспорно е, че със Заповед № 43/02.10.2017 г., работодателят е разрешил на В. М. отпуск в размер на 15 работни дни, а не на 20 работни дни, както е заявено от последната.
Категорично е установено, че с Писмо, с изх. № 899/10.10.2017 г., достигнало до адресата му- В. М., надлежно връчено на 12.10.2017 г., същата на практика е уведомена, че е получила разрешение за ползване на платен годишен отпуск за 15 работни дни, а не за 20 дни.
Не е спорно по делото и отсъствието на ищцата в посочения период от време.
С разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от КТ е уредено правото на майки с деца до 7- годишна възраст да ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание- и през друго време на годината освен в случаите по чл. 173, ал. 4.
В настоящия случай нормата на чл. 173, ал. 4 от КТ не намира приложение.
Ищцата М. и нейната защита приема, че същата като майка с дете до 7 години има право да заяви отпуска и не е длъжна да иска разрешение, като тя и не излага доводи, че има такова.
Това становище не може да бъде споделено.
В случая следва да се приема, че платения годишен отпуск е субективно право на работника или служителя, но той се ползва само с изричното писмено разрешение на работодателя. В този смисъл е разпоредбата на чл. 173, ал. 6 от КТ и при отказ не може да се ползва такъв поради регламентирания ред за ползване, посочен в чл. 173, ал. 1, т. 9 от КТ.
На практика, ищцата за дните в който приема, че е в платен годишен отпуск, тя няма разрешение от работодателя й. Безспорен е фактът, че последния е уведомил М. за това по надлежния ред с известие.
След като ищцата няма писмено разрешение от работодателя си за ползване на отпуск на целия заявен размер, то това представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно е прието, че носи дисциплинарна отговорност.
Не може да бъде приеман и доводът за липса на вина, тъй като реално, ищцата изрично е уведомена за това, че на подаденото й заявление е получила разрешение за ползване само на 15 дни, като тя не е реагирала по какъвто и да е било начин, което ясно отразява нейното субективно отношение. В този аспект следва да се посочи, че не може да се приема, че са идентични ситуациите при предходно заявена отпуска с основанието, че ищцата е майка с дете 7 години, тъй като в предишния случай, няма акт на работодателя касаещ колко дни е разрешил да се ползва.
С оглед на тези си съображения, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на районния съд, че работодателя е упражнил законосъобразно дисциплинарната си власт и правото си да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на В. Д. М., при което и издадената от него Заповед № 49/29.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ се явява законосъобразна и като такава следва да бъдат потвърдена, а предявените искове, като неоснователни, правилно са отхвърлени.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос, уточнен по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС ОСГТК, за тълкуването на нормата на чл. 174 КТ.
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното:
Правната норма на чл. 174 КТ предвижда, че "Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4 КТ." Разпоредбата изброява изчерпателно категориите работници и служители, които сами определят времето на ползване на платения си годишен отпуск, като работодателят е длъжен да им го предостави през посоченото от тях време. Право да се възползват от тази разпоредбата имат - непълнолетните и майки с деца до седемгодишна възраст. По естеството си това са работници и служители, за които по физиологични и социални съображения е необходимо отпускът да се ползва през климатично най-подходящото време за почивка, поради което те имат право да ползват отпускът си и през лятото, както и по всяко друго време на годината. Освен това разпоредбата предвижда изключение за ползване на отпуска само в хипотезите на чл. 173, ал. 4 КТ, а именно когато е налице престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
При тълкуване разпоредбата на чл. 174 КТ следва да се има предвид, че тя не определя размера на отпуск, който работникът или служителят може да ползва, съобразно изтеклите месеци от календарната година, поради което същият следва да бъде разрешен в поискания размер, в рамките на законнополагащия се за годината.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са неправилни и не са съобразени с разпоредбата на чл. 174 КТ. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - адвокат К..
Ответникът по касационната жалба Кметство Радилово, област Пазарджик е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, а в съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния му представител - адвокат М., която депозира писмена защита и претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, изявленията на процесуалните представители на страните в съдебно заседание, представената от процесуалния представител на ответника по касация писмена защита, отговора на поставения въпрос и на основание чл. 290 ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е неправилно. В нарушение на разпоредбата на чл. 174 КТ въззивната инстанция е стигнала до извод, че визираното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение е доказано по несъмнен начин. Освен изложеното в отговора, настоящият състав на Върховният касационен съд, IV г.о., намира, че към момента на поискване на отпуск по чл. 174 КТ работодателят не може да преценява дали отпускът се дължи в размер, по-малък от полагащия се, с оглед обстоятелството, че календарната година не е изтекла.
Поради това касационната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като обжалваното решение бъде отменено и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 КТ уважени.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за трите инстанции в размер на 2700 лева, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 280 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 244/19.6.2018 г. по гр. д. № 337/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, уволнението на В. Д. М., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [община], област П., ул.-"Г. М." № 5, наложено със заповед № 49/29.11.2017 г., издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 188, т. 3 КТ, от кмета на Кметство Радилово, община Пещера, област Пазарджик, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността "МЛАДШИ ЕКСПЕРТ СЕЛСКО, ГОРСКО И АО НА НАСЕЛЕНИЕТО" в кметство с. Радилово, община Пещера, област Пазарджик, В. Д. М., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [община], област П., ул.-"Г. М." № 5, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА КМЕТСТВО РАДИЛОВО, ОБЩИНА ПЕЩЕРА, ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК, да заплати на, В. Д. М., ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [община], област П., ул.-"Г. М." № 5, сумата 3300/три хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и деловодни разноски за трите инстанции в размер на 2700/ две хиляди седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА КМЕТСТВО РАДИЛОВО, ОБЩИНА ПЕЩЕРА, ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК, да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 280/двеста и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Ален Мак, аз след изречението "не е "наистина" уведомителен, но не е наистина и разрешителен", нямам какво повече да кажа.

Здравейте, някой има ли впечатления от Понтика сълюшънс- лично или от познати? В нета няма почти никаква информация, а доста активно пускат обяви.

Какво ви интересува точно? Типично BPO ( кол център си е), по-малки са, от 5-6 години на пазара, разрастват се бързо, ок са като отношение.

Благодаря за бързия отговор! За мен е достатъчно, щом не започват да валят негативни коментари 😉. Обадиха ми се директно да започвам, което ми се стори странно.

Кол център. Имат различни проекти. Постоянно търсят хора и то от днес за утре. Офисът им е на Подуене, не знам в момента как са с хоум офиса.

Не са в Подуене вече, отвориха нов офис в София, наскоро и в Бургас. Всички БПО-та търсят хора от днес за утре, та не е някаква изненада че и те. Имаха за някои проекти хоум до колкото помня, но не е за всички.

И на мен ми е интересна дискусията ще се случи ли нещо и какво през есента/зимата. Аз не съм толкова песимистична, според мен няма да има масови фалити и съкращения, по-скоро масово обедняване така да го кажа. Няма да има индексиране на заплатите спрямо инфлацията, а точно обратното - ще се орежат повишения, бонуси, при започване на ново място ще се предлага по-ниска заплата и така.

Според мен няма да има повишаване на заплатите и бонуси, но при започване на нова работа, ще се предлагат по-високи заплати. Масови фалити и съкращения - не мисля....
При нас търсят човек в един от отделите и не могат да намерят, понеже всички желаещи искат повече стартова заплата от работещите по 15 години. След месец търсене намалиха критериите и вече търсят студенти и изобщо без стаж. Друг е въпросът колко работа ще им свърши новият...

А предлаганата стартова заплата ниска ли е и желаещите с право ли искат толкова, колкото взимат работещите от 15 год? Защото не е нещо нечувано и невиждано кандидатите да са с погрешна представа за себе си и нереалистични очаквания от фирмата.