Мъж получи по погрешка 286 пъти заплатата си, напусна и изчезна - вие щяхте ли?

Виж обаче какво пише и в други закони.

В случая говорим за получена по грешка заплата. Ако грешката е на работодателя - приложим е КТ. Банката работи по инструкции на клиента и няма право да коригира нареждането. Така че, хипотезата, че работодателят е пуснал превод за Х лева, а банката е заверила сметката на получателя с Х+10 000 примерно, е невъзможна. Ако все пак това, по някакви неведоми пътища се е случило, тогава банката следва да възстанови средствата по сметката на работодателя и после да си ги търси от получателя на превода. Но пак отбелязвам, това не е възможно, освен ако няма умишлена вътрешна намеса, което вече си е финансова измама и криминално деяние.
Тук не говорим за лошо плащане. Не е като да трябва да са платили на А, а те да са платили на Б и сега А да си търси парите.
Не виждам какви други приложими закони има да се гледат в конкретната ситуация. Казусът е пределно ясен и силно преекспониран, за да се получи интересна статия. А някой верно си е решил, че ако работодател му преведе повече пари, има право да си ги задържи и всичко е ОК. Та чак и тема с анкета е пуснал. Да, човекът може да изчезне, но задължението си остава. И един ден, като се събуди със запорирани сметки, ще го разбере.

Не ми е това въпроса. Питам за определението на техническа грешка.

В кои закони например? В смисъл, сега коя е права - Нищо лично или ти, виждам, че и двете сте юристки.

Аз не съм юрист.

Техническа грешка при обработка на заплати е грешка, при която резултатът не е търсен, желан или нарочен. Ако днес съм ти превела бонус, но утре размисля, не мога да си взема парите обратно, без твое съгласие. Защото аз съзнателно и нарочно съм начислила и превела бонуса.
Ако обаче е трябвало да ти превела 1 000 лв., искала съм да ти преведа 1 000 лв., но съм превела 10 000, имам право да поискам връщане на тези 9 000, които са резултат от грешка, а не от намерение. Имам право и да си ги удържа, ако има от къде.

Да, ама винаги можеш да кажеш, че си го превела погрешка и е техническа грешка. Ако не е време за бонуси, никой друг няма нещо допълнително, и изведнъж на един служител му се появят 1000 лв отгоре, можеш ли да си ги удържиш следващия месец? В смисъл, шефът не е определял служителя за бонус, но счетоводителят погрешка му ги е превел?

Да, обаче в чл. 271, ал. 1 от КТ пише: Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения, които е получил добросъвестно. А в ал. 2 е записано: Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност. Т.е. според закона, който е превел парите в повече, той носи отговорността. Правилно ли го тълкувам?
В допълнение за удръжките, които са записани в чл. 272, не могат да превишават размера установен с Гражданския процесуален кодекс. Там пък в чл. 446 е записано: Ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Аз го разбирам така. Ако служителят получи вместо 1000 лв., 286 000 лв. и реши да не ги върне, работодателя може да му удържа, ако е без деца, 333.33 лв. на месец. За колко време ще си върне надплатеното питам аз?

абсолютно.
или да го мога по съдилища и да го преследва, но пак освен запор и тия мижави суми, друго не може да получи.

Мини Маус, правилно.
И удръжките не могат да се правят своеволно от работодателя.

Сумите за трудово възнаграждение - да. Не е длъжен да ги връща. Сумата на трудовото ти възнаграждение обаче е точно определена. Всичко над дължимото ти за месеца трудово възнаграждение, не е трудово възнаграждение. Ако работя един месец, но ми изплатят 10 заплати, една от тях е трудовото ми възнаграждение. Останалото, освен ако няма основание (например заповед, на основанието на която трябва да ми изплатят още 9 заплати за този месец), не е трудовото ми възнаграждение за месеца.
Текстът от ГПК се отнася за случаите, в които лицето е вече осъдено да заплати дадена сума. В случая не става дума за това.

Само че работодателят следва да докаже, че работникът е получил тези пари недобросъвестно. Да са добросъвестно получени означава, че работникът не е знаел или според обстоятелствата не би могъл да знае към момента на получаването им, че тези суми са недължими, без значение дали причината за незнанието на работника се дължи на обикновено незнание, незаинтересуваност или пък на доверие, че работодателят коректно е изчислил дължимите му суми.
Допълвам: Съгласно чл. 271, ал.1, работникът не е задължен да връща добросъвестно получени суми за трудово възнаграждение по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ – добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

Нищо лично, ако не е този текста, кой точно от Гражданско процесуалния кодекс е този, в който се определят удръжките, които могат да се правят от трудовото възнаграждение на работника?
Fever Ray, благодаря!

Но това е да речем за големи суми. Ако обаче  работникът получава чисто 2000 лв, преведат му  погрешка 3000 лв, и следващият месец му преведат само 1000 лв., без да го питат, и той какво - може да съди работодателя ли?

Така е. Стигне ли се до съд, работодателят трябва да докаже недобросъвестност.
Първо, работодателят уведомява служителя за техническата грешка. Кани служителят да върне неоснователно преведената сума. Ако служителят откаже и сумата е малка, работодателят има право да приспадне надплатеното от следващото възнаграждение. Ако сумата надвишава допустимите по КТ удръжки, тогава работодателят трябва да заведе дело.
Има едни неща, които са въпрос на здрав разум. Ако заплатата ти е 1000 лв., а ти получиш 100 000, няма кой да ти повярва, че не си знаел, че са ти превели повече. Да не говорим, че в случая, служителят не се е явил на работа и се е укрил. Явно е знаел, че не е получил точно една заплата.
Да, презумпцията е за добросъвестност у служителя. И в действителност той вероятно няма никаква вина за това, че са му превели повече. Но от момента, в който формално е уведомен, че е получил повече от дължимото му трудово възнаграждение и е отказал да го върне, не се е явил на работа и е избягал, тази презумпция става лесно оборима.

В допълнение, акцентът при тези дела е друг. И той е върху това коя сума е сума за трудово възнаграждение и коя - не. Служителят не е длъжен да връща добросъвестно получени суми за трудово възнаграждение. Всяка сума, отвъд уговореното в договора или дължимо по друг нормативен или вътрешен акт трудово възнаграждение, не попада в тази категория. Достатъчно е само да се докаже, че надвесената сума не е дължимо трудово възнаграждение.

Служителят не може да съди работодателя за това, което му е превел. Може да го съди за това, което му е начислил. Ако работодателят е начислил редовно и коректно възнаграждение, но поради удръжки сумата на превода е станала по-малка, няма основание за иск. Законодателството ни работи с брутни възнаграждения, не с нетни такива. Служителят може да търси права по съдебен ред, ако по фиш, след всички начисления и удръжки, трябва да му изплатят 1000 лв., но е получил 600. И в последствие работодателят е отказал да доплати разликата. Тогава може. Но ако има удръжка и тя си фигурира във фиша, в резултат на което нетната сума е станала по-малка, това не е основание за иск. Евентуално може да се опита да оспори удръжката. Но ако тя е в резултат на техническа грешка, няма да има особен успех.

Това пише в Кодекса на труда за удръжките, за които не се иска съгласие на служителя:
Удръжки от трудовото възнаграждение
Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.
(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.