За връзките без бъдеще...

Неве си живее голямата любов, Мис Съншайн и Мъфин са от нея.

Не. Това не е любов, а илюзия. Голямата любов е точно сбъдната.

Първо много си груба и доста насериозно взела се.Второ  такъв тон тук не се толерира.

Абе има чувства, има отношение. Колкото и да боли и да е гадно, като се сложат на кантара, явно чувствата натежават...

Всъщност сложих усмивка да се разбере, че е шега, просто мислих, че не е разбрала, че аз сън автора на темата и питам другите за акъли. Както и да е, да кажем, чв писането създава грешна представа за нещата понякога.

Да ти отговоря и аз. Преодолях го като се влюбих в друго момиче и постепенно преустанових контактите си с нея. Преди тва вече ме беше отблъсната нейната безхарактерност като търпеше безпреспективна, или по точно токсична връзка твърде дълго с всичките последствия от това. Вместо да сложи край навреме най вече заради нея си, не заради мен. Отблъскващо е да гледаш как някой се самозакопава бавно и упорито, въпреки всички усилия на близките му.
Да я забравя, така и не можах, остава си една неосъществена фантазия, която няма как да изтрия. Към момента не знам много какво се случва с нея и дали успя да създаде нормални взаимоотношения с мъж след онази връзка и изоставянето и от мен. Преди 2-3 години беше необвързана, за сега не и знам статуса. Но ми е жал ако не е успее да създаде семейство и да има дете, като знам колко го искаше навремето.

Не е вярно. Голямата любов може да се сбъдне и изживее. И несбъднатата, но и сбъднатата любов може да са големи. Когато обичам, обичам вечно, дори след изживяване на любовта. Остават хубави спомени. Не ми се е случило да заобичам мъж и да го разлюбя. Може да се разделим поради обстоятелства, но лошо чувство или безразличие никога не заменят любовта, която продължавам да изпитвам. На голяма любов винаги бих свършила услуга, бих помогнала, на него, на детето му.

Ей, това така и не го разбрах. Как така ви остава една единствена любов завинаги в сърцето?
Колкото и да е била, времето лекува, а особено като се появи нова, тя те изпълва отново и там влагаш емоции и чувства и постепенно старите не си ги и спомням.
Да, тогава ме е боляло, преживявала съм го ,но новото изтрива старото, което с времето не се и помни.

Имам една такава недоизживяна любов. Седем години след като приключихме всякакви отношения аз просто нямах очи за друг. Имала съм междувременно някакви връзки, но не е било любов от моя страна. В крайна сметка срещнах друг и постепенно го забравих уж, към днешна дата и двамата сме обвързани. Мислех си, че било каквото било, отървала съм се най-сетне от спомена и копнежа по него. Да, но не съвсем. Преди няколко месеца случайно го видях и всичко ми се обърна. Изнизах се по най-бързия начин от магазина и после като се прибрах го изтрих от фб, където така и не се бяхме махнали толкова години. Защото се познавам и знам как бях на косъм всичко да почне отначало. После много мислих защо не мога да се "откача" емоционално от този човек. И според мен отговорите са два - първо, защото много ме боли как той така и не разбра колко много го обичах и какво означаваше за мен и не мога да се примиря с това, и второ - защото го идеализирам. А той далеч не е перфектен. Голяма роля играе и това, че имахме наистина прекрасни моменти заедно.
Ами това е, неизживяната любов боли много. Тя не е най-голяма, нито най-хубава, напротив - уродлива и токсична е, и те хваща в капан, от който ти трябва много осъзнатост и мъдрост, за да се измъкнеш.

Анонимен, има си техники да се “отделиш” емоционално.
Това са визуализации и не са трудни, трябва постоянство.
Всичко е в главата.

Ми така. Времето лекува, да. Проблемът е в дозата на лечебното средство 🥳. Един се справя с тъгата за дни, друг за месеци, трети и две десетилетия не му стигат. Зависи имало ли е връзка, защо се е стигнало до раздяла и доколко е възможно да срещнем мъж с подобни качества, с когото да успеем да изживеем връзка.

Имах позната, която живя цяло десетилетие перфектна любов, но се разделиха, защото неговите, но и нейните родители бяха против брак и деца между тях. Тя се озова сама, на 28 години. Замина далече, поработи 10 години навън, но майка и и тровеше живота с натиск да се ожени и да има семейство и деца. Само дето желаният, от майка и типаж беше коренно различен от мъжете, които познатата ми харесва. Накрая се върна в Европа, роди някакво дете, което хвърли на майка си и си продължи живота сама, в чужбина. Майка и я натисна да ги прибере, с детето, при нея. Прибра ги. Голяма грешка. Изнервяше се от детето, от майка си. Синът и израстна с властна баба и вечно недоволна, липсваща майка, а и няма баща. След смъртта на майка си прати сина в пансион и успя да се събере с любовта си, чиито родители междувременно бяха починали. Доволна е, но те вече имат различни цели и начин на живот, а и деца от предишни връзки. Той я крие от децата си, а тя ненавижда сина си, който не е негов. Той пък искал син, но има само момичета.

Държало я е над 35 години общо, като 25г са били разделени. Казва ми, че не е срещнала нито един мъж, който да и хареса малко от малко и че този е единственият, с когото е успявала да оргазмира, а е отръшкала доста след него.

Екстремно е, но се случва.

Аз срещах прекрасни мъже докато си мечтаех за първата любов, но не бях свободна емоционално. Не ги исках. С нищо не бяха по-лоши от мъжа ми и бившия, но не ги исках и не ги обичах.

Това все едно аз съм го писала. Аз уж превъзмогнах нещата и през първите седем години даже проимах мъж, дете. Така и не сме били двойка, бяхме обаче близки приятели, които се търсят не много често, но винаги в най=гадните моменти. После дойде едно прищракване (след седем години,) писане с часове по нощите, още повече душевно разголване, гаден край. И оттогава пповече от 6 години без никакъв контакт. Скоро получих автоматично съобщение от Вайбър, че си е сменил телефона. Записах го, не можах да го изтрия. Не вярвам някога да се обадя, защото беше токсично, ненормално, точно като пристрастяване към наркотик. Но не знам защо не мога да го изтрия, предполагам никога няма да успея напълно. Иначе уж съм рационална, улегнала, вече на доста години. Осъзнавам напълно колко е безсмислено, колко е вредно, как никога нищо няма да има, най-малкото защото ме постави в ужасно унизителна ситуация и това последно чувство винаги изниква, като се сетя за него. Нямам надежда, нямам желание за връзка с него и въпреки това си седи там. И по някакъв начин ми липсва.

Леле, Невена, твоята позната е достойна минимум за Стендал, ако не даже и за Толстой !

И аз съм като последните две анонимни, с тази разлика, че е минала година и половина.А вие при случайна среща как се държите, поздравявате ли? Аз изобщо не поздравявам, даже обръщам гръб. Също ми липсва понякога. Той пожела да поддържаме контакт след раздялата, аз отрязах всякакви контакти. Имам чувството, че и един разговор би ме върнал в изходна позиция, камоли за кафе да говорим. Изобщо всякакви срещи избягвам. Но ако някой ден дойде и ме заприказва не знам как бих реагирала.

На мен вече нищо не ми трепва по този човек, а даже сме се виждали няколко пъти след края на драмите. Но доста неща осмислих за отношенията ни, за това що за човек е, и даже като видя подобно поведение от друг ме отблъсква. Периодът, в който една снимка ми връщаше всичко, отдавна приключи. А и чувствата към мъжете след него бързо го изместиха.