Успех ти желая.
Иначе съм била на твоето място и съм си поставила отдавна граници какво бих изтърпяла и какво не бих.
Помисли си какво искаш и трябва ли ти такъв "мъж" до теб.
Иначе се дължи на това, че си може би затънала в самосъжаление.
И едва ли го обичаш, просто ти се ще да имаш някого до себе си.
Като го разкараш, повярвай ми, след кратко време ще си блъскаш стената в главата какво по-дяволите си видяла в такъв "мъж".
Иначе има разни книги за самопомощ. Ама не се сещам сега.
Но ако не си способна да се самоанализираш и да си видиш грешките, няма да ти навреди да посетиш терапевт, който да ти помогне.
При положение, че си самотна майка за теб приоритет е детето ти. Ти не си сама реално, имаш си семейство.
Ако ще приемаш някой в живота си, трябва да имаш високи критерии, а не просто някой от който накрая и детето ти може да пострада.