Не знам как да започна. Това което ми се върти в главата е поне една повест от 90-100 страници.
След 20г брак, всичко е толкова ясно, натрупал съм толкова опит и знания, че направо ми се ще да не напиша нищо. Това което чувствам няма как да се изкаже с думи. Може би най-точно би било, "примирено-неудовлетворение". Познавам себе си, познавам нея, и това което разбрах и осъзнах за нея не ми хареса. Дори в един период от време ме отвръщаваше. После след време разбрах, че просто има разминаване на ценностите на много базово ниво. Естествено никой не е само бял или черен. Но ми е много трудно, да преценя от какво мога да се откажа, само за да получа нещо друго, което ми липсва. Как да си добър с някого, който не харесваш? Единствената ми утеха е, че Бог щом така е наредил нещата, значи е за добро. Накрая винаги стигам до това. Нали аз не търся просто материални неща, та нали аз знам, че единственото нещо за което живея е да дам любов (каквото и да означава това). И все пак не мога да не си го мисля. "Примирено-неудовлетворение" при всички ли е така? Смея да твърдя, че този човек провали брака ни. Закопа го в дън земя. Един емоционално незрял човек. А имаше толкова знаци в началото. Жената не беше за мен, а вече минаха 20 години. Разделяха ни 100 реки преди 20 години. 99 аз ги преплувах, още след първата ни среща. За 20 години тя не намери време да пресеча последната река и да се съберем. Отвратително чувство. Тя твърди, че е нейно право. Естествено, че е нейно право, ако бяхме гаджета от месец, може но след 20г съвместен живот, нямаш вече права. Аз ако почна с правата, то къде ще му излезе края?
Виж целия пост
След 20г брак, всичко е толкова ясно, натрупал съм толкова опит и знания, че направо ми се ще да не напиша нищо. Това което чувствам няма как да се изкаже с думи. Може би най-точно би било, "примирено-неудовлетворение". Познавам себе си, познавам нея, и това което разбрах и осъзнах за нея не ми хареса. Дори в един период от време ме отвръщаваше. После след време разбрах, че просто има разминаване на ценностите на много базово ниво. Естествено никой не е само бял или черен. Но ми е много трудно, да преценя от какво мога да се откажа, само за да получа нещо друго, което ми липсва. Как да си добър с някого, който не харесваш? Единствената ми утеха е, че Бог щом така е наредил нещата, значи е за добро. Накрая винаги стигам до това. Нали аз не търся просто материални неща, та нали аз знам, че единственото нещо за което живея е да дам любов (каквото и да означава това). И все пак не мога да не си го мисля. "Примирено-неудовлетворение" при всички ли е така? Смея да твърдя, че този човек провали брака ни. Закопа го в дън земя. Един емоционално незрял човек. А имаше толкова знаци в началото. Жената не беше за мен, а вече минаха 20 години. Разделяха ни 100 реки преди 20 години. 99 аз ги преплувах, още след първата ни среща. За 20 години тя не намери време да пресеча последната река и да се съберем. Отвратително чувство. Тя твърди, че е нейно право. Естествено, че е нейно право, ако бяхме гаджета от месец, може но след 20г съвместен живот, нямаш вече права. Аз ако почна с правата, то къде ще му излезе края?
