Ще започна от там ,че с приятеля ми сме заедно от 5год. От някъде 2 искаме дете. То не се получаваше ,но ето че съдбата си знае работата. Първо като му казах ,че ще става татко .. реакцията му беше нещо като "ами добре " никакви по специални чувства , а все казваше ,че го иска. Беше странно за мен , по точнк самата му реакция. Днес стана въпрос за сватба , и аз го попитах не иска ли да подпишем. Той : сега не му е времето. Скъпо е. Аз му казах ,че няма нужда да вдигаме голяма сватба а просто може да подпишем. Той каза - аз ако правя сватба ,ще я правя като хората някой ден. А и подписването било 1000лв. 😁 А аз знам зче ако няма ритуали дори е безплатно. И му кязах и той каза НЕ и спря да ми гпвори защото се ядосвал. А аз днес цял ден съм с болки и му казвам , а той нищо не казва дори не попита дали има нещо да ми помогне примерно за вечерята ,даже докато готвех човека реши ,че му се яде и още нещо и това да съм направила , не ме пита как съм ,боли ли ме аджаба какво ми е. Нищо. И сега исках да говоря с него , а той се обърна с гръб към мен и ми вика ами говори си , естествено му казах ,че от уважение към човек поне може да се обърне към мен , той каза ,че няма да го направи ,така му било удобно. Аз да съм си говорила.... не знам какво да мисля вече , имали ли ств подобна ситуация , какво да правя