Онлайн консултации с логопед Галина Сакутска

Здравейте! Имам дъщеря на 2,9 год. НЕ ГОВОРИ ИЗОБЩО, нито една дума няма, има си нейн бебешки речник с неразбираеми звуци, които ние (родителите) не разбираме. Детето иначе ме разбира и чува. Единствено умее да казва звуците на всяко едно  животно. Познава тялото си и посочва всяка част за която я питам.  При команди изречени от мен, някои изпълнява, други не. Ходи на ясла. Не контактува с деца по площадка и ясла, по скоро очаква действие  другото дете да се доближи, допуска ги и гледа какво ще направи то другото дете с нея. Но и децата я избягват понеже не умее да говори. Страхлива е  като натура, стряска се, че чак подскача  уплашено, даже и при силен тон, ако се крещи или говори много на високо. Ако и се  говори на висок тон или се скарам - нацупва се и започва да реве, та няма успокояване, че  чак хълца тресейки се цялото й тяло  - доста е емоционална. Когато иска нещо идва до мен и с хващане за ръка ме води до предмета или нещото, което иска, ако не я разбера или откажа почва се неистово крещене и рев, или се  тръшка по земята с ритане и остава така на място на земята,  докато не я вдигна. Обича доста телевизията, предимно гледа бг.детска анимация  и бг.песнички - не можах да я откажа от това, при отказ на ТВ. настава  яка истерия и рев. Уикендите, гледам да я извеждам навън по площадки умишлено за да не е пред ТВ екран. Зает  и работещ родител съм и колкото мога отделям време за нея. Бащата на детето работи в друг град и няма почти  никога време за нас.  Дъщеря ми също така късно проходи на 1 г.и 5 м. , Баща й също е имал проблем с говор, късно към 3 г. е почнал да говори, като е имал и проблеми със заекване след това - към настоящият момент е с нормален говор. Опитвала съм да й чета книжки цветни с картинки, но не проявява интерес и захвърля книжката или я къса или тръгва нанякъде с което ми показва, че  четенето на книжка не й е интересна. Умее да реди пъзели успешно, но веднъж подреден, губи интерес от повторно редене. Давам й да рисува на празни бланки , но то ме хваща за ръка и настоятелно иска аз да  рисувам а то само да гледа. Записала съм я от  4 месеца към един Център за подпомагане  - социална услуга която предоставят в нашия град за специалист Логопед, който я посещава по 20 -30 мин, веднъж седмично в яслата, но до сега резултати няма. Изпадам в паника и отчаяние не зная какво да направя за да му помогна. Моля дайте съвет!                                                        П.П. Ние сме  семейство със два езика.

Здравейте! Детето ми е на 1г и почти 11м. От 4ти месец не е спрял да се лигави. Лиги текат непрестанно, все още е с лигавници. Има думи( според мен някои даже са сложни за веговата възраст- "чанта", "шише","лампа"), все още не свързва думички в изречение. Родено е по- рано( ако има значение- в края на 8м). Рано ли е да се направи оценка от Ваш колега за оралната мускулатура? Детето предпочита твърда храна, дъвче, пие от сламка( от чашка се учим). Благодаря!

Здравейте, сина ни е на 2г 2м - роден месец по-рано поради забавено вътреутробно развитие (забавен растеж на коремче и крачета,роден доносен, но с много ниско тегло), но без здравословни проблеми от това, кърмен повече от година, захранен с всички храни след 6м, с анемия от 6месечен до сега - феритин 20 към момента, което е под нормата. Започна на пълзи на 6м, проходи на 9м. Изключително физически активен и пъргав, не се спира по цял ден. Кара баланс колело от както проходи, крачна тротинетка също. Много е бърз и умел в това. Катерене, набиране, скачане - всякакви активности са неговите. Всичко, което му кажа го разбира. Чува ме като му говоря, дори когато говоря по телефона сякаш ме подслушва. Когато си говоря с ММ за него, той разбира и показва какво съм казала. Но... не говори особенно, повече са звуци и показване. Казва мама, тати, баба, дядо, някои кратки думи боб, мол, за които не съм сигурна, че използва правилно и ги разбира. Казва как правят някои животни - коте, куче, крава, мечка, мишле, лъв, гарга, показва как скача заека и как бяга кончето, всички части на тялото. Любими са ми моторите, колите и пожарните, полицейските коли - по цял ден бръмчи и ги имитира, играе си с такива играчки и много им се радва като ги види навън. Сам премахна памперса си от раз на 1г9м- дневен и нощен, месеци след като аз се опитах без успех. Единствено му говорих, че се ходи на гърне и му четох една книжка. Обича много да разглежда книжки, да рисува. Много е ревшив, чувствителен и притеснителен - едва от скоро свикна с бабите и дядовците си. Като бебе му трябваше време, когато идваха на гости, не искаше да се пусне от мен и мм. Отглеждаме го с мм, който си е вкъщи също, родителите ни са в друг град и нямаме много приятели тук. На детската площадка го е страх от децата, сякаш го е страх да го пипнат, много силен страх забелязвам и съм притеснена. Не ходи на ясла за сега, есента се надявам да започне. Водила съм го на бебешки класове и отново ревеше и не искаше да го пипат. Водя го на площадки, в парка, когато сме при родителите ни отново излизаме сред деца и съседи - в къща сме на спокойна улица с деца от всички възрасти. Иначе ги гледа и са му интересни какво вършат, попива игрите им и ги повтаря по-късно. Мм му пуска тв и телефон - обича да гледа мотори, винаги гледам да прекъсна това, аз не одобрявам и не пускам. Също забелязвам, че когато показвам кое какво е в книгите, не ме гледа. Обяснявам кое какво е и как се произнася, моля го да ме гледа в устата, но той се разсейва страшно бързо. И това че не ме гледа, също ме притеснява.
Мм отказва да заведен детето на психолог или логопед, а аз усещам че би помогнал. Според него нищо му няма, щом е активно и разбира всичко. Искам да му помогна с говоренето и социализацията, но не знам как да го направя сама. Не мога да го водя тайно, мм е навсякъде с нас. Моля за помощ и съвети! Развива ли се нормално, трябва ли да се притеснявам?
Благодаря предварително!

Здравейте! Извинявам се, че сега Ви пиша... Пропуснала съм Вашето запитване.
Да, дискалкулията е нарушение, което изисква голямо постоянство и търпение. На какво математическо ниво е дъщеря Ви в момента, моля да ме ориентирате, за да Ви дам адекватно мнение. Ще се радвам да съм Ви полезна. Пишете ми! Поздрави!

Здравейте! Момиченцето ми е на 1г4м, но само бърбори. Когато е гладна и иска да яде, започва да мляска и да казва амамам. По-скоро назовава някои неща с м-кане и а-а—, ъ-ъ-ъ. Разбира команди, например дай това, ела при мен и т.н. Думички разбира около 20, а може и малко повече. Научих я когато я попитам нещо и да ми отговаря с “да”, след което аз и давам предмета, в повечето случаи наистина знае какво иска и дава правилен отговор. Не може все още да казва не. Също така, не сочи с пръст, ако иска да яде на столчето, отива до него и го хваща с ръчичка. Може и да има случаи, в които сочи, но не с показалец. В книжките понякога показва с палец, но не е използвала показалец.
Въпросите ми са нормално ли е, че не сочи с пръст? Как да я науча? Цялостното развитие на детето говорно добре ли е? Как да учим нови думички?(уча попринцип нови думички като заставам срещу нея лице в лице и да ми гледа изражението). Благодаря!

Здравейте!  От това, което споделяте, детето Ви изглежда с нормално развитие за възрастта си, особено що се отнася до разбирането и комуникацията.
За дете на 1 г. 4 м. е напълно нормално да разбира повече, отколкото може да каже, тъй като информацията се натрупва в пасивния речник.

20+ думи разбиране е много добре, както и да използва бърборене и собствени “думички” (като „амамам“),
да изразява нужди с жестове (отиване до столчето ), да следва прости инструкции като "ела", "дай", това са все положителни признаци.

Соченето (особено с показалец) обикновено се появява между 9–18 месеца, но има деца, които
използват цялата ръчичка, сочат с палец или друг пръст или показват чрез действие както вашето дете.

Важното е, че детето комуникира, разбира и изпълнява команди, търси внимание и споделя интерес.
Може да я насърчите да сочи с показалец чрез игра, в която да посочвате предмети. Например: „Къде е топката? Къде е кубчето?“. Ако детето не посочи, Вие посочвате с показалец.
В книжки: „Покажи ми кучето“ – насочвайте леко ръчичката ѝ.
Когато иска нещо, изчакайте малко и кажете: „Покажи ми“.
Преувеличавайте жестовете си – децата учат чрез имитация.
За говорното развитие на този етап от 0 – 10 думи е нормално, бърборенето е ключова стъпка към речта.

Може да разглеждате книжки с животни и да ги имитирате.
Развивайте фина и груба моторика чрез игри: нанизване на елементи, рингове, пъзели с вгнездяване и др., подаване на топка, скачане, подходящи за възрастта игри.
Това, че казва „да“ в контекст, е много добър знак.

Ученето на нови думи също става по подражание. Това, което правите (лице в лице), е чудесно. Може да добавите описание на всяко Ваше действие: "Мама реже ябълка", "Топката пада" "Ям супа" и др.
Повтаряне на думата и разширяване като например: детето казва „ам“ → вие: „Ям банан. Това е банан.".
Използвайте кратки и ясни думи, прости изречения.
Разглеждайте книжки с картинки – назовавайте и повтаряйте изображенията в тях.
Пейте и слушайте детски песнички и римушки.
 В разговор давайте избор: „Искаш ябълка или банан?“ Дори детето да не даде отговор, то се учи, слушайки.
Консултацията с логопед е наложителна, когато до 18 месеца детето не използва никакви жестове в комуникацията си, няма опит за имитация, не реагира на име, не разбира прости инструкции, няма интерес към дейности, не прави очен контакт.
По Вашето описание няма притеснителни сигнали.
Желая ви успех!

Много Ви благодаря за отделеното време и професионалния отговор!

Здравейте! Разбирам защо сте притеснена. Това, което описвате, не е „мързел за говорене“ или просто „ще проговори сама“, а е сигнал, че детето има нужда от по-задълбочена оценка и по-интензивна подкрепа. Добрата новина е, че сте забелязали проблема навреме и вече търсите помощ, което е много важно.

От това което ми споделяте, разбирам, че детето Ви разбира част от речта, сочи части на тялото, разпознава животни и звуците им, има интерес към пъзели и използва жестове и водене за ръка за да комуникира.
Има емоционална връзка с вас, което е много хубаво.

Но има и неща, които изискват сериозно внимание. На 2 г. и 9 м. липсата на дори единични думи е изоставане,
ограниченият контакт с децата и силните истерии при неразбиране, фиксацията към телевизия, свръхчувствителност към шум и тон, липса на интерес към съвместна игра и книжки, закъсняло прохождане и
трудност в социалната комуникация.

Това не означава автоматично диагноза, но е достатъчно основание да се направи цялостна оценка, а не само логопед веднъж седмично.

Двуезичието само по себе си почти никога не води до пълна липса на говор. Може да забави леко речта, но не обяснява отсъствието на думи на тази възраст.

Най-важното сега е детето Ви да бъде оценено от детски невролог, детски психолог или специалист по ранно детско развитие.
Направете консултация с аудиолог/УНГ с подробен слухов тест, дори да ви се струва, че чува.
Логопедът веднъж седмично за 20 минути вероятно е недостатъчен. На тази възраст помага най-много
ежедневната работа с детето. Вие у дома също можете да  стимулирате развитието на речта с игри "лице в лице", както и игри за развитие на фина и груба моторика: освен пъзелите, мозайки, елементи за вгнездяване, сортиране по големина, форма, цвят, игра с пластилин, рисуване с боички и др. Казвайте кратки стихчета, римушки, играйте музикално-подвижни игри, в които се пее и се танцува, имитирайки движения.

Гледането на телевизия е противопоказно във Вашия случай. Знам колко е трудно, особено когато сте сама и работите. Но при деца със забавяне на речта екраните често влошават вниманието, концентрацията, комуникацията, желанието за говор, емоционалната регулация.
Пълната рязка забрана вероятно ще доведе до огромни истерии, така, че по-добре започнете с постепенно намаляване на времето за гледане. Без телевизия по време на хранене, преди сън, да има повече жива комуникация.
Ограничете сладките храни и напитки, които могат да доведат до превъзбуда.

Как да стимулирате речта у дома:
- говорете кратко и ясно.
- назовавайте всяко действие, предмет, всичко: „чаша“, „вода“, „дай“;
Не подканяйте винаги детето да ви даде отговор, а чакайте неговата реакция. Ако не каже думата, която очаквате - Вие я назовете.

Хвалете всеки опит за звук и дума. Играйте игри с редуване и използвайте жестове. Правете паузи, за да  дадете шанс на детето да поиска да каже. Имитирайте нейните звуци и ги превръщайте в игра.
Например: тя Ви води към вода → вместо веднага да дадете: „Вода? Искаш вода?“ Пауза. Дори звук, поглед или жест е начало на комуникация.
По повод  истериите, много често при деца с езиково затруднение има огромна фрустрация, защото обикновено причината е: „Разбирам какво искам, но не мога да го кажа.“
В такива ситуации не обяснявайте дълго, използвайте кратки, прости изречения. Опитайте се да бъдете спокойни, дайте прегръдка и успокойте детето.
Силната емоционалност и чувствителност, които описвате, също могат да са част от цялостния профил на детето.
Не чакайте „до 3 години ще проговори“. Този съвет често губи ценно време.
Някои деца наистина проговарят по-късно, особено при фамилност, но при Вашето описание има и социално-комуникационни особености, които заслужават ранна оценка.
Желая Ви успех!

Здравейте, интересувам се кога най-рано може да се обследва дете със съмнения за дислексия?

Здравейте! Повдигам си въпросът, ако имате възможност да ми отговорите.

Здравейте! Най-рано детето може да бъде обследвано за дислексия в подготвителна група 4-5 годишна възраст, когато децата започват да извършват прости математически действия, пишат и учат буквите, правят разказ по картинка със свои думи. Имайте предвид, че всяко дете се развива индивидуално, със свои собствени темпове, но ако сте забелязали изоставане в развитието на детето, което Ви притеснява, винаги можете да направите консултация с логопед. Специалистът ще направи оценка на говорно развитие и обучителни трудности спрямо възрастта.
Желая Ви успех!😘

Здравейте! Продължителното лигавене на почти 2-годишна възраст не означава автоматично проблем, но е напълно разумно да направите оценка, особено щом е постоянно от бебе и все още изисква лигавници.
Това, което описвате, не е необичайно за възрастта си.
Детето Ви казва думички, използва трудни съгласни звукове („чанта“, „шише“, „лампа“, което е добър признак.
Това, че може да пие от сламка, дъвче твърда храна също, защото дъвчейки, се развива и артикулационният апарат, който спомага за изговаряне на отделните звукове.
Непрекъснатото лигавене след около 18–24 месеца във Вашия случай може да  е свързано с
преждевременното раждане и все още незрял контрол на устни и език, преглъщане.
Това са достатъчни причини за консултация с логопед или специалист по орално-моторно развитие. Не е никак рано — напротив, около тази възраст оценката е напълно подходяща и често много полезна.
При такива деца специалистът обикновено гледа дали детето си затваря  добре устата в покой, как диша през носа или често диша с отворена уста.
Проследява контрол на езика и устните, как преглъща слюнката, чувствителност на устата, тонус на лицевата мускулатура, има ли увеличени сливици, хронична хрема и други показатели.
Причина за лигавене може да е никнене на зъбите, отворена уста поради запушен нос или навик да не преглъща често слюнката, по- нисък мускулен тонус.

Важно е и че на 1 г. и 11 м. липсата на свързване на думи все още може да е в границите на нормалното, особено при недоносеност. Моят съвет е да наблюдавате дали речникът на детето расте постепенно,  дали разбира, дали сочи с пръст, изпълнява инструкции, общува с жестове и поглед, дали имитира.
Препоръчвам Ви да направите консултация с логопед с опит в ранното детско развитие и орално-моторна оценка.
При често дишане през устата – хъркане и постоянна хрема — преглед при УНГ.
Желая Ви успех!😘

Здравейте. От това, което описвате, личи много наблюдателна и ангажирана майка,😀 според мен синът ви се развива съвсем нормално и не мисля, че имате причина за безпокойство. Детето Ви има добра моторика, любознателност, разбиране на реч, символна игра (имитира коли, животни, ситуации), интерес към книжки, добра памет и самостоятелност. Това са важни и положителни признаци.
За развитие на речта намалете времето за гледане на телевизия и екрани, заложете повече на живата комуникация и игри за развитие на фина и груба моторика. Играйте с колите, които са му любими. Назовавайте ги по цветове, големина, коя е по-бърза, коя е по-бавна. Включете и фигурки, животни, хора, които да се качват/слизат в автомобилите, създавайте ролеви игри, в които да се играе "на ужким", вие и детето влизате в роля. Назовавайте всяко действие, предмет...
За да няма разсейване, поддържайте интереса и вниманието на детето с игри, които му харесват.
Препоръчвам детето Ви да посещава детска ясла и детска градина, за да се адаптира към социалната среда и комуникация с деца и възрастни. В началото няма да е лесно, хубаво е да го подготвите по-рано.
Как да стимулирате говоренето у дома:
- Не изпитвайте детето („кажи това“, „повтори“ постоянно). Вместо това говорете кратко и бавно;
- Използвайте прости изречения;
- Описвайте какво прави:
„Колата кара.“
„Червен мотор.“
„Мечето спи.“
- Оставяйте пауза да опита;
- Използвайте жестове;
- Радвайте се и на звук/опит, не само на правилна дума;
- Следвайте интересите му.
Той обича мотори и коли — чудесно, използвайте ги за език:
„Бърз мотор!“
„Полицейска кола.“
„Къде е гумата?“
„Моторът падна!“
- Правете кратки диалози с играчките.

По повод срещите с деца, не го насилвайте, ако не иска да общува с тях. При чувствителните деца това често увеличава тревожността.
По-добре се срещайте с едно дете само и паралелно да играе в  позната сигурна обстановка (детска площадка).
Това, че наблюдава децата и после повтаря игрите им, всъщност е добър знак за интерес към тях.
Относно погледа, че невинаги Ви гледа в устата, много деца не го правят, но слушат и възприемат, когато им говорим. Това само по себе си не е проблем. По-важно е дали Ви търси, когато иска да сподели нещо, носи ли Ви предмети, реагира ли на името си, следи ли Вашата реакция, изразява ли емоциите си. Не забравяйте, че всяко дете се развива индивидуално със свои собствени темпове.
От това, което споделяте, засега нямате повод за притеснение.
Проследявайте желязото/феритина.
Ако забележите нещо, което Ви тревожи в развитието на детето, винаги можете да направите консултация с логопед.
Желая Ви успех!😘

Здравейте, сина ми е на 1.6 м.и проходи преди месец.Сочи рядко,виждала съм го броени пъти без да проявява голям интерес. По мое настояване да ми покаже например къде е играчката пате,той накрая поставя ръцете си върху нея. Носи ми книжка и иска аз да посочвам,хваща пръста ми и иска да соча и назовавам животните и зеленчуците.Обича да играе с топчета и топки и всичко,което може да търкаля,основно това са игрите му. Навън риташе топка,но напоследък започна да я бута с ръка и не използва вече краката си.От много месеци не е казвал мама,тата също от известно време. Мисля,че дори не го е казвал към нас досега,а просто си го е повторял.Не се храни сам,като му дам парче хляб например,вместо да отхапе го набутва цялото в устата и се налага да му го вадя.Бърбореше си,казваше някой срички и от както проходи просто млъкна и нищо вече не казва,само мрънка като иска нещо,понякога клати глава и като го насърчавам да каже нещо се отвръща на другата страна.Това много зле ми се отрази психически и постоянно съм разтревожена за него,поради тази причина се чудя дали не му досаждам като настоявам прекалено и съм по някакъв начин виновна за това или има някакъв сериозен проблем.

Здравейте!
Разбирам защо сте толкова тревожна, като всяка майка, която иска най- доброто за своето дете. Това, което описвате, не означава автоматично проблем. И най-важното — не се чувствайте „виновна“, защото сте го насърчавали или сте се тревожили. Родителите често се опитват повече да стимулират детето, когато усещат, че нещо се променя, и това не причинява подобни трудности.
На 1 г. и 6 м. обикновено обръщаме  внимание на няколко области:
- посочване с пръст и споделяне на интерес;
- използване на думи/срички;
- разбиране и изпълнение на прости указания;
- игра и общуване;
- хранене и фина моторика.
От това, което описвате, детето Ви:
- носи книжка и търси взаимодействие с вас;
- иска да му показвате и назовавате;
- има интерес към игри;
- прохождането е сравнително скоро;
- използва Ви, за да сподели дейност („хваща пръста ми“).

Понякога след прохождане има период, в който езикът сякаш „замръзва“, защото детето влага много ресурс в двигателното развитие. Развивайте речта на детето у дома, говорете му постоянно, описвайте всяко действие, предмет, разглеждайте книжки, назовавайте животните и как правят те. Пейте детски песнички, казвайте кратки стихчета - броилки. Развивайте фина и груба моторика чрез игри, подходящи за възрастта: сортери, вгнездяване на елементи по цвят и големина.
Говорете кратко и просто. Не настоявайте постоянно „кажи“; „повтори“...
Повече игри лице в лице.
Редувайте действия („мой ред – твой ред“). Насочвайте пръстчето на детето: "Покажи ми кучето".
Имитирайте звуци и чакайте той да отвърне.
Поощрявайте всеки опит за комуникация — поглед, звук, жест.
Ограничете фоновите екрани, ако има такива.

Когато се обръща настрани при подканяне, често това е знак за напрежение или претоварване, не непременно че „не иска вас“. Много деца започват да избягват ситуации, в които усещат очакване да говорят.
В такива ситуации не насилвайте детето. В момента детето Ви трупа речников запас, развива пасивен и активен речник. Дайте му време да се изяви, търпение, не бързайте. Ако забележите, че до 2 г и 6 м детето Ви не говори и има трудности с говора, се обърнете към специалист логопед за консултация.
Желая Ви успех!😘