Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 345 635
  • 7 493
# 705
Войнишките курабии много ги обичаме. Даже и сухи да са супер!
Ще взема да забъркам едни.
Виж целия пост
# 706
Вуйна ми беше голяма майсторка на сладките. За сватби редовно имаше поръчки за дребни сладки - кошнички, черешки, калии, жълъдчета и едни шприцовани маслени бисквитки ( с мас се правеха, не с масло). Редеше ги на табли, покрити с рязана хартия, отгоре целофан с панделка. Умееше не само да ги направи, а и да ги опакова и да им предаде търговски вид. Презентация сега му казват май... Много представителни бяха сладките й Simple Smile
Виж целия пост
# 707
Баба ми все правеше количества от войнишките курабии, държеше ги в една голяма тенджера. Никога не са ме привличали, даже и докато са топли. Гъсеници не сме правили у нас, предполагам че нямаше да ми харесат. Много обичах локумки, но у нас не правехме, явно на майка ми не й се е занимавало да ги завива една по една. За имения си ден, на Цветница обикновено правеше маслени сладки, като топчета и мадлени. Имаше форми, останали от бабата на баща ми. Все още са вкъщи, сигурно и те са вековни.
Както и някакви форми за пудинг, смътно ги помня като дете. Бяха много специални, мисля, че се затваряха плътно и после се варяха. Чела съм такива английски рецепти. Обяснено е как да свариш пудинга, ако нямаш такава форма, по някакъв начин се прави в платнена торбичка.
Виж целия пост
# 708

Аз говорех за други сухи бисквитени изделия. Великденски курабии.


На тези баба им казваше "Гъсенички" Simple Smile
Правеше ги с мас и ухаеха великолепно, макар че не си спомням да е имало есенции и ванилии в нейното простичко селско домакинство.

О, да тези гъсенични ухаеха великолепно и не бяха сухи. Даже, аз злоядата ги ядях с удоволствие.

Ние си правехме течен шоколад с какао, сухо мляко, захар и масло, много го обичах.
Виж целия пост
# 709
При споменаването на кошничкисе се сетих,, че мама правеше соленки кошнички.
Виж целия пост
# 710
Войнишките курабии много ги обичаме. Даже и сухи да са супер!
Ще взема да забъркам едни.

твърди стават, ако ги печеш излишно дълго Wink
като свекърва съм - все да дам акъл.
Виж целия пост
# 711
А да от последната снимка - ронливки им казвахме на тези белите.
Под такова име ги продаваха в сладкарницата под нас.
Виж целия пост
# 712
Имаше едни направени като плодове - кайсии, сливи, череши. Бяха от някакво леко сиропирано тесто, оцветени и оваляни в захар. Помня, че имаше от този вид и слепени с мармалад.
Много често се правеха и ореховки - тестото се бъркаше ( с много какао ) , печеше се, като преди това се нарязваше като матрица в тавата и на всяка клетка отгоре се поставяше половин орехова ядка. Домашния кекс със стафиди си беше класика.
Виж целия пост
# 713
Гледам сте коментирали тортата Добуш и си помислих, че става дума за селската торта с крем и орехи

Обожавах я, ще потърса рецептата от баба и скоро ще се включа.
Виж целия пост
# 714
знам как се прави крема Simple Smile Simple Smile
оказа се, че имам един пакет амонячна сода...
спрете ме. Simple Smile
Виж целия пост
# 715
знам как се прави крема Simple Smile Simple Smile
оказа се, че имам един пакет амонячна сода...
спрете ме. Simple Smile
Знаеш, че не можем!
Почерпи виртуално!
Виж целия пост
# 716
Simple Smile  Simple Smile Simple Smile ако обещаете да не облизвате екрана...
Виж целия пост
# 717
Simple Smile  Simple Smile Simple Smile ако обещаете да не облизвате екрана...
Ако изпратиш торта няма да ближем монитора Mr. Green
Виж целия пост
# 718
лан, лан,... как искам да мога да изпратя нещо от тук и то да стигне....

последно преди почти месец изпратихме катрички от Букурещ до България и до Англия.
сигурно чакат кервана с камили да кине през Букурещ, Wink защото още не са пристигнали.
Виж целия пост
# 719
Имам една стара папка, в която си държа едни пожълтели тетрадки и листчета с рецепти - някои още от ученическите ми години, други, писани от майка ми, че и от баба ми даже. От време на време (доста рядко за съжаление) като се сетя за нещо вкусно от детството ми, вадя папката и се опитвам да го приготвя на децата си.  За тях тези вкусове са доста екзотични, но като цяло им харесват и са им много любопитни. Само като ме видят, че вадя папката, и вкъщи настъпва радостно вълнение. От уста на уста се понася мълвата "Мама извади тайните свитъци!" и следват възторжени възгласи. Аз обикновено започвам с извинението, че не е сигурно дали рецептата ще се получи, защото от много години не съм я правила, а и продуктите са доста различни ... Винаги следва един и същ отговор: "Не се притеснявай, мамо, готови сме да се подложим на всякакви експерименти!"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия