Работа, CV-та, HR-и, съвети - 82

сравнението е за 2 години назад
толерантен работодател също е решение

Аз се върнах на работа съвсем наскоро, детето ми е на година и 2 месеца. Доста обмисляхме как да постъпим, тъй като е малък, но пък имаме баба на разположение, а мен ме чакаше повишение. Честно казано още не мога да преценя дали съм взела правилното решение и в дадени моменти изпитвам чувство на вина. От друга страна пък искам да се развивам.. Може би ако трябваше да го пускаме на ясла, щях да го гледам до 2 години.

Иначе въпреки повишението, има неща които ме напрягат във фирмата и затова от известно време ви следя. Изговорила съм всичко с прекия си ръководител, но ако няма промяна на пролет ще търся нещо ново.

Моят начин беше да се върна плавно на работа - първо за 8 часа на седмица фрийланс, когато детето беше на 9 месеца, после на година се върнах на 20 часа на седмица на ТД + 8 фрийланс, сега на година и половина 40 часа на седмица ТД + 8 фрийланс. Също означаваше смяна на фирмата и стъпка надолу като позиция, както и стъпка надолу като заплата. Направих тези компромиси съзнателно и не съжалявам, защото всичкото е от къщи, гъвкаво работно време, гледаме детето вкъщи с баща му, аз работя, когато е заспала, стремя се да съм с нея минимум 7-8 часа от общото и будно време. За сметка на съня ми е и личното ни време за хобита, но за мен си струва. Да изляза от работна среда за две години щеше да е професионално харакири.

И аз ги имам моментите с вината, детето ревнува и иска да е само с мен, но няма начин, с баща си е, когато работя, не е захвърлена нейде.

Harmonie*, шапка долу, че си се осмелила за повишение в този момент. На мен би ми дошло в повече и не бих се справила, честно си признавам. Ще гледаме детето в тази конфигурация до тръгване на градина, когато ще е на 3 години и половина, дотогава не мисля да поемам повече отговорности и професионални ангажименти, освен ако нещо не ни притисне много финансово.

Като майка на две пораснали деца ви казвам - не изпитвайте вина, че не спирате развитието си заради децата. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите за тях. Никой не е спечелил от майка - сянка, която в живота си няма нищо друго освен вървенето по гъза на детето.

В момента не съм на етап на активно търсене на нова работа, тъй като имам такава, но след като се върнах на работа след майчинството, виждам, че има голямо напрежение в отдела, някакви кофти настроения между колегите и особено с честите отсъствия, които ми се налагат заради боледувания на детето ( като сме двама такива в един отдел), все повече се замислям дали не е време да започна нещо home office.
Та питанията ми във тази връзка са две:

1. Всъщност дистанционната работа дали наистина е подходяща за хора с малки деца, на които им се налага да отсъстват. Защото аз все си мисля, че поне ще си спестявам разкарването от работа до яслата и до вкъщи съотвено, когато детето е здраво. Но в случай на болничен, дали ще може да се работи със щъкащо дете наоколо. Това ме спира да започна по-дейно да си търся нова работа и за момента си ползвам предимствата на сегашната, където, ако не друго, поне засега има доста голяма търпимост към отсъствия.

2.
И все пак преди около 10-тина дни кандидатствах пробно по две обяви за дистанционна работа. По едната обява ми се обадиха от фирмата посредник и ме питаха дали имам време да говорим за позицията. Само че ми се обадиха в работно време и аз наистина нямаше къде да се изолирам да говоря за нова работа, така че да не ме чуе поне 1 колега. Помолих да ми се обадят след работното ми време, обяснявайки им ситуацията. Дамата на телефона каза, че си записва, но ако може да й кажа и за следващия ден удобен час, защото в същия ден можело да не успее да ми се обади. Обясних й на следващия ден кога ще ми е удобно. И така -два дни се ослушвах за обаждане, но така и повече не се свърза с мен. Не знам сега как да го разбирам това. Решила е, че не съм достатъчно заинтересована или другото, което повече ме притеснява е да не се е обадила на сегашния ми работодател за препоръки и там да е имало някакъв коментар, който да я е разубедил.
На някой случвала ли му се е подобна ситуация?

Не мисля, че се е обадила на работодателя ти. Най-малкото - на кого точно ще се обади? На случаен номер от гуугъл? Това ще е и крайно непрофесионално, да не кажа, че е и незаконно разкриване на информация, получена по служебен ред.
А дали ще можеш да работиш от вкъщи - зависи. И от теб, и от детето, и от работата. В преспектива си заслужава (според мен) защото след яслата идва градина, после и училище, а децата до 12 години не могат да стоят сами, та имаш поне 10 в които ще си оставаш с болно дете вкъщи. Като порастне още малко ще можеш да работиш докато детето е болно или във ваканция. Ваканциите също са фактор в плюс на хоум офиса - три месеца лятото са си 3 месеца, в които някой трябва да е вкъщи.

Благодаря за коментара, snow_angel !
Има резон в това, което пишеш.

А относно обаждането и търсенето на информация от бъдещ на настоящ работодател, могат и още как.
Преди време случайно станах свидетел на такова нещо. Един колега така си изгуби работата по-рано, отколкото очакваше. Беше кандидатствал по една обява. Съответно потенциалният му работодател звъни във фирмата на обявения в нета телефон и търси някой от човешки ресурси или шефа, за да му даде информация за него. А те пък точно в тази фирма много си падаха да очернят някой. Отделно, че винаги, когато разбираха, че някой иска да напуска, ги обхващаше параноя да не им навреди. И скорострелно го уволниха. След време се бях запознала с едно семейство. И от дума на дума къде и какво работя, се оказа, че мъжът е бил от тази фирма, която е звъняла в нашата да пита за колегата. Така и не го е наел после. Затова мисълта ми беше, че човек понякога и без да иска може да навреди. Не навсякъде приемат търсенето на по-добро бъдеще и алтернативи като нормално човешко право.

Това, освен непрофесионално, е супер аграрно, а и феноменално малоумно. Не разбирам каква е логиката да звъниш на мястото, където човекът в момента работи. Като искаш препоръки, търси по-предишен работодател.

Аз си продължавам с търсенето, макар че полека взеха да ни връщат привилегии, които ни взеха, като продължителния home office. Като видяха колко народ избяга.
С глас съм се смяла на една обява за съпорт позиция. Обявата е на английски, търсят хора с fluent Bulgarian, които са съгласни да работят от офис.

Кумпарсита, а ти защо не се обади? Разбирам, че не е ок от нейна страна да имате уговорка и да не се спази, но ако си заинтересована, ще я намериш. Всяка чр-ка има линкд ин, винаги можеш и там да се свържеш.

Не мисля, че е искала да се свърже с бивш/настоящ работодател. Поне не и по законния начин, защото е абсурдно.

Три седмици минаха от въоро интервю, даже почти месец. Понеже съм в същата фирма, виждам, че не са ме отхвърлили. Но и никой не се обажда за резултат или трето интервю. Не ги търся да питам, засега. Как да го разбирам? Прослушват други кандидати ли? Нещо организационно ли е? Наемащият мениджър днес случайно го засякох в офиса, но той не ме познава, чух го даже как обсъжда кандидати за друга позиция, не разбрах единия за същата като мойта ли, или за друга роля, защото говореше за отваряне на нов рек… бая успях да дочуя де 😂 идея си нямах, че един ден да реша да съм в офиса, ще направя такова попадение… даже човека в един момент любезно ме попита, дали не ми пречи, викам не не, няма проблем, се усмихвам, и си мисля “продължете разговора, интересно ми е”😁

Sherilyn, ами хубав въпрос.

Аз лично не бих действала така в ситуацията. Хора сме, всичко се случва. Жената може да е забравила (непрофесионално е, ок), но може да е болничен примерно. Ако е болна, може да има заместник, който не знае за уговорката ви. Като цяло са много въпросителните. Може и да е разсеяна, не е лошо да се подсети. Ти съвсем ли никога не можеш, дори в обедната? Да излезеш в малка почивка и да ѝ звъннеш? Все пак и те имат работно време, което най-често е до 18 ч и за нея не знам колко ще е удобно да остава след раб. вр., за да говори с теб. Тоест може и да го направи, ако иска да си затвори позицията и да наеме човек, но не е длъжна.

Като цяло проактивността винаги е печеливш избор, по мое мнение. Аз ако искам работата, ще се постарая да останем в контакт и ще ѝ пиша/звънна. Особено ако не можеш наистина да говориш, намери я в ЛИ и ѝ пиши на лично.

Вече ако се колебаеш дали да сменяш работата - това е другия въпрос, на който сама трябва да си отговориш. Успех!

Грешка, след 16:45 й казах.
Аз работя до 16:30.
Не е много лесно да се чупя някъде, защото във фирмата сме много народ. Дори и да изляза в двора на някоя пейка, пак ще ме чуят. А тука и без това е клюкарник голям.
Но реално погледнато, аз дори и след часа, който й казах пак не мога да говоря спокойно докъм 18:00 ч. ( когато се връща мъжа ми и мога да се затворя сама в някоя стая)  за повече от 15 минути - точно времето докато вървя към детската ясла. После, взема ли малкия, се започва едно гонене по улиците. Като ме чуе, че говоря по телефона, дърпане и питане: "Мамо, кой е?!"
Дето се вика, трябва да организирам баба му да го вземе, за да мога да проведа един разговор на спокойствие. И в тоя ред на мисли доста се зачудих готова ли съм за нещо ново, след като още съм твърде вързана с детето. Затова и не съм търсила контакт.
Ако съм твърдо решена или и без това нямам друг избор, отдавна да съм я потърсила.
А иначе, че може да се е разболяла ейч ар-ката , нищо чудно. Говореше много тихо. Чак се зачудих тя пък защо шепне.

Хора, искам да попитам нормално ли е да си на 12 часови смени и да не ти разрешават да седнеш или да си докоснеш телефона? Плашат ни с шефката, все едно сме малки деца, минават ни на проверка по няколко пъти някакви нейни приближени, които ни се мислят за началници и ходят да и клюкарят,а често и тя лично минава и наднича от вратата да види в каква позиция ще те завари...понякога глобява с по 50лв, ако види някой седнал, с телефон или нещо подобно. Заплатата е смешна, доста по-малко отколкото в други сходни магазини, осигуровките са на МРЗ, но се забих там, защото мислех, че с това работно време ще е много удобно, а само тук го предложиха, уча, пътувам често, а така разполагам с 15 почивни дни в месеца...Разбира се, през повечето време ни измисля всякакви задължения, за да не скучаем, рядко има дни, в които да не правим нищо на работа, привиква ни да обработваме новопристигащата стока в склада, или както ние му казваме кашон парти. Аз имам договор, на който ясно си пише "продавач-консултант" и не съм и длъжна, но бивам задължена. Яд ги е, когато не правим нищо...а в делничните дни я влязат днес да купят нещо 10-15 човека, я не. Да бяха казали на интервюто "Седиш прав като войник, не си докосваш телефона и работиш където и каквото ти кажем за тези пари" да видим някой би ли се излъгал. А ми говорят обратното - "При нас няма такова нещо като глоби, както някои служители се оплакват, ще на други места ги глобяват". Май разчитат, че навсякъде е така и служителите им няма къде да идат. Чудя се да си хвърля ли молбата.