Поведение на разведени родители

Издръжка на родител е друго, може да претендира някой болен, трудоустроен и тн. отделно от издръжка на дете. Доколкото знам рядко се присъжда, не сме Америка.
Моят бивш отдавна привежда джобните на сина ни лично на него, беше си внушил, че не му давам достатъчно. В момента даже не знам колко са му джобните, важното е , че му стигат. Отделно привежда остатъка от издръжката на мен, разни извънредни разходи си ги делим, устройва ме.

Написах какво казва закона. Няма как твоето решение да противоречи на закона.
Детето разполага така, както е написано. Чрез отглеждащия родител, който взема решение до пълнолетието му дали да му даде парите лично, дали да му купи нещо или да му открие сметка.
На детето по сметка може да се разберат родителите да ги превежда неотглеждащият родител, но тогава до пълнолетие не могат да бъдат ползвани. Още повече, че те са за настоящи нужди. Никой не пречи на всеки един от родителите да открият сметка на детето си и да затварят там каквито суми им харесва.

Iris04, не разбираш ли, че тези 200 лв., получавани директно при пълнолетното дете са повод майката да научи щерка си що е то бюджет и да преразпредели харчовете по нов начин.
"До сега, маме, аз ти давах по Х лв. джобни пари от моя бюджет, в който влизаше и твоята издръжка от баща ти.
От сега нататък джобните ти пари явно ще си ги получаваш директно от баща ти. Аз ще поемам останалите семейни разходи. Ако има нещо извънредно, като нужда от компютър или друго, можеш да поискаш от баща ти, ако аз не мога да ти купя."
Виж, колко е просто.

Ще опитам по друг начин да обясня тогава. Ок, законово издръжката се полага на детето чрез отглеждащия родител. За мен издръжка е-сметките да са платени, да е на топло, сухо, облечено, нахранено. Издръжка бих използвала и за поддържането да ходи на училище, защото то поне до 10 клас е задължително, а учебниците все още не са безплатни (имаше години, в които съм давала над 500 лв за учебници, едното дете бе по нова програма и нямаше от къде да купим учебници втора употреба, и бяха по два броя, на език и на български, че то не и струват толкова сега атласите по анатомия...как да е да не се отплесвам).
Джобните са джобни. Те не ми се връзват в издръжка. Джобните са нещо над издръжката. Ако издръжката ми е 150 лв и нямам за джобни-няма как да дам джобни. Но няма да пусна навън ненахранено дете, или ще сложа сандвич. Аз самата съм живяла много бедно и като ученик помня как майка един ден на вратата ме попита стреснато-ами....от кога не съм ти давала джобни...но никога не ме е оставила без закуска и обяд и да тръгна на училище гладна, че да разчитам да се нахраня с тези джобни.
Та за мен джобните са извън издръжката. Това, че аз както писа някой напред, имам възмжност и не смятам стотинки не винаги е било така, първо, и второ-света изорах да осигуря момичетата си след развода с баща им така, че да не са зависими и да не чакат някой ден и те на издръжка. Но понеже съм минала и през това, категорично за мен джобните са След всякаква издръжка, независимо от кого плащана и на кого. Първо се покриват базовите нужди. Джобните идват след това.
Аз самата съм благодарна, че мога на този етап да си позволя да ги издържам. Това е издръжка. И без тези 150 лв. Които са издръжка. От там насетне джобните са друга работа. Ако токът ни е 400 лв, а заплатата ми е минимална, тези 150 лв. издръжка плащат половината ток. Не са за джобни. А за издръжка. Защото то просто от общия бюджет няма да останат джобни. За никой от домакинството, не само за детето с издръжка.
Като гладувала с дни, съвсем ясно схванах казуса на майката и издръжката, дадена директно на детето, за да са джобни, а не издръжка. Друг момент е, че моето дете в такава ситуация идва и вади 200 лв. и казва-ето-да напазаруваш....Това не би ме правило щастлива и доволна, а тъжна, но и това е друга тема.

До 18 ти решаваш. След 18 "детето" има право на думата как ще се харчи неговата издръжка. Може пък да предпочете да излезе гладно, но да си запази сумата, ако точно до тези пари е опряла хипотетично майката.
Ако бащата дава и издръжка, и джобни - перфектно. Ако не, отиваме в горния абзац.

Ако семейството живее толкова бедно, че няма възможност да има джобни, не ми се вярва 18-годишното момиче да не ги даде, а да ги похарчи за фаст фууд. Защо е толкова важно тези 200лв да се получават от майката, а не от детето?

Защото е още ученичка и в едно домакинство с майка си. И бащата е редно да проведе някаква комуникация с майката, примерно да пита - Пенке, ако аз превеждам вече парите на Мичето, ще ти стигат ли само твоите пари да е на топло, светло и да се храни?  Ами ако не и стигат, а сега и стигат едвам? Много жени са на една заплата, не всички имат втори  заможни мъже, които не правят разлика между нейното и общите деца, или са високоплатени.

Дразни ме това буквоядство, все едно едвам е чакал детето да стане пълнолетно , та да стане дашния татко и най-после да дава парите направо на детето.  Страшно много мъже си въобразяват, че със смешната издръжка, която плащат жена им успява и детето да гледа, че и да злоупотребява.

Ужас, колко съм ощетила детето, цяла година не съм теглила едни 150 лв, за да и ги връча с думите-ей ти издръжката от баща ти. То това ми е по-обидно дори от това бащата да прескача майката като поддържащ домакинството, от което е част макар и пълнолетото дете с издръжка. С навършване на 18 не ставаш автоматично член на друго домакинство. Е, освен ако не се изнесеш официално или не се омъжиш/ожениш.

Интересно законово наистина как стои казуса-детето има ли право да ме съди, за да получава тази си издръжка? Т.е. да има положение, в което аз трябва да докажа, че тези 150 лв са стигнали някак до него?

Ирис, при нас точно с навършване на 18 издръжката спря ))))))


ПП. И да се върна на изначалната тема, повдигната някога. Мен тя ме впечатли повече, финансовите теми отдавна съм ги оправила аз. Колко гордо ще се изтъпанчи на бала на детето родителя и, при положение, че няма идея колко струват учебниците за началото на учебната година в гимназия. Колко струва роклята и дали има приятелка, която ще я гримира, или сама ще се гримира. И колко сутрини е ставала и вървяла по тъмно за училище, а аз съм я изпращала до спирката. Или когато им спряха автобусите и и дадох колата, да ходи с кола на училище, но да ходи, нали.....бащински да и покаже поне как се паркира (щото те не учат вече полигон на курсове). Но е горд на снимките, срещу ежемесечен превод от 150 лв за кратък период от време. И да си доведе и новата жИна, и тя да се фотне с туй дете. Дето го е виждала само на картинка. ))))

Ирис, не ми отговори ако утре детето започне работа, пак ли е длъжно да дава цялата си заплата на майка си, защото още живеят в едно домакинство?
ОК, 200лв са супер малко или пък жизнено важни, но майка и дъщеря не си ли говорят, та е чак толкова важно кой точно ги получава....

Моите деца и преди пълнолетие участваха в нашето домакинство. Както казах, не винаги съм разполагала. Всеки според възможностите си. Прост пример е-карат без джобни. Или си поемат разход по рожден ден от спестени джобни или стипендии.
Ако се случи да сме в едно домакинство, когато започнат работа, категорично ще оставят пари за сметки (не, че аз ще ги взимам и ползвам, не и на етап, когато няма нужда, справям се и сама, но въпросът е принципен. Пълнолетните членове в едно домакинство е редно да участват с...нещо и някак). Или ще пазаруват от време на време. Но ще участват в бюджетирането на домакинството.
В момента имат ваучери за храна. Оставени са в общия куп, за общ пазар. А можеха да си ги приберат и да си купуват дюнерите навън и готово. Сега, ясно е, че аз не ги пипам, оставила съм ги те да отидат и да купят каквото искат да им сготвя, примерно. Но да им отнема това, означава да ги скалпирам откъм възпитание, финансова дисциплина и семейна отговорност.

Нали точно това посъветвахме авторката преди десетина страници още - да поговори с дъщеря си  и да се разберат как ще се ползват тези пари. Даже благодари за съветите жената.

Фъстък, да участват с пари е ясно. Въпросът е - ще им взимаш ли целите заплати и им даваш, колкото ти сметнеш за нужно?

Ирис, пак не ми отговаряш.
Ще искаш ли пълнолетно, живеещо все още с теб дете да ти дава цялата си заплата, а ти след това ако прецениш да му даваш някакви пари? Как по-ясно да го напиша?

Не, няма да им взимам целите заплати. Ще им взимам Издръжката ))))
Образно казано. Няма да им взимам джобните, а само издръжката.
200 лв е издръжка, не са джобни. Описала съм, че за мен има разлика.
Ако в решението пише издръжка 200 лв, то 200 лв майката ще разпредели как, докато детето е на издръжка. Ако в решението пише 200 лв издръжка, от които 100 джобни е друга бира. Но джобните не са издръжка, сори.

Аз видях и първия път, но такъв въпрос няма връзка с настоящия казус. Това дете е ученичка още, на практика няма абсолютно никаква разлика дали е на 16, 17, 18, че и 19.

Но да, ако работещ човек живее с родителите си следва да дава пари, или да плаща част от консумативите, ние също така сме правили, докато работехме и живеехме още с нашите. Сега, чак за цялата заплата, не мога да кажа, би трябвало да е по-голяма от потребяваното и да им остава.  Но тук съм чела дори съфорумки, на които мъжете им дават цялата си заплата и те им дават от общия буркан джобни.

Аз съм на принципа, че потокът с ресурси тече от родител към дете. Обаче има моменти, в които веднъж, че трябва да възпитава, втори път, не всеки разполага с над прага нужен за издръжка, за да дава първо джобни, пък след това другото.
Попетвам се вече, джобните са съвсем различно перо. Те не влизат в издръжката. Много деца и с двама родители в семейство нямат джобни. Аз съм била такова дете. И когато работехме със сестра ми, даже преди 18 сме работили, ваканциите замествахме по базарите разни познати (по онова време бурно се развиваха базарите и беше голям бизнес да имаш щанд в някой базар. Та обикаляхме и си търсехме да заместваме и да поработваме. Всичко влизаше в къщи тогава, не е било за джобни)