Пълнолетие и институции

  • 5 434
  • 127
# 90
Първа лична карта не може да се извади без родител.
И в гимназия не можеш да се запишеш без родител, но тук вече разказаха как родителите даже не знаели в кое училище се е записал смелият гимназист. Simple Smile))
Може би сега, но 2001г сама се записах в гимназия. Родителите ми не са ме придружавали. Разбира се, знаеха къде уча и се интересуваха.
Както някой отбеляза - други времена бяха. Тогава, ако помните 10-11г бяха убити пред дискотека. Кой сега ще пусне 11г само навън на дискотека? Друго (и ужасно според мен) време беше.

Тази година за първи път се сблъсках с 20+ годишни дошли на интервю за работа с родители и родителите приказваха повече от "децата". За мен е мега нелепо. Едно е да подкрепиш детето си (или друг възрастен) при лекар, друго е да си му лепка. Сори, не става така, не е правилния начин да възпиташ оправна личност.

Българските институции по принцип са мъка за всяка възраст. Поемаш дълбоко дъх, повтаряш си ом ом оооммм и започваш с "Добър ден, как, кога, къде...."
Виж целия пост
# 91
После вдигаш скандал и всичко св оправя...
Работих в институция известно количество години.
Неведнъж са се връщали с почерпка, защото сме спестили обикаляне и лутане, а са ги пратили при нас просто да ги пратят някъде...
Не разбирам липсата на човечност, не я разбирам...
Да се молиш на някого да си свърши работата.
И то не кой знае какво - да ти каже две думи - да ти спести 3 часа.
И не е от незнаене.
Виж целия пост
# 92
Не мисля, че някой има предвид, че ще си остави детето или е оставян от родителите си да се оправя сам що се касае за интервенции под пълна упойка, след които не е препоръчително да се шофира и е хубаво човек да се прибере максимално бързо. Или някой е в състояние, в което не може да се придвижва сам, например операция, разширяване на зениците или травма на долен крайник... Това са случаи, в които и аз бих придружила майка си. Но например за вадене на мъдрец никой не е идвал с мен и трите пъти (не са ме приспивали) - автобусчето, на място и това е. Последния път с такси, щот вече си изкарвах парите сама Simple Smile
Но миналия месец ММ и майка му трябваше да завлекат баща му на лекар, защото той сам няма да отиде. Щот го е шубе. Ми тъжна гледка е да не могат да му имат вяра, че ще отиде да му направят снимка или да му вземат кръв, но си го знаят и ходят.
Виж целия пост
# 93
Майка ми замина в чужбина, когато бях на 14г след като баща ми почина и сами сме се оправяли със сестра ми. Сама си се записвах навсякъде, дори и на родителски срещи на сестра ми съм ходила.
Виж целия пост
# 94
Ваденето на първия мъдрец на детето продължи сумарно около 8 часа. Консултацията за ваденето в една небезизвестна клиника пък беше с предложение да вадят неназовани от ортодонта зъби. Добре, добре , че бях там да предотвратя безумията. Първото не успях де, и нося огромна вина за ненамесата си тогава навреме.
Впоследствие, на третия мъдрец отиде само да изговорят кога какво ще правят, и се върна без него, но вече имаха изградени отношения със съвсем друг различен специалист.
Та такива обобщения не могат да се правят.
Животът е много шарен, винаги бих помогнала на детето си, дори и на 30 и на 40. Както моята майка би помогнала и ми помага (пресен пример-звъннах и да ми вземе едно направление за специалист, за да не излизам от работа, тя сега е пенсионер, може да си обикаля и винаги гледа да ни спести на нас я висене пред кабинет, я нещо подобно, ние сме семейство с много хора с ТЕЛК, там бюрокрация и бумащина са направо безобразни, разходките сред гишета отчайващи. Както писах май в друга тема - гледаме да сме взаимнозаменяеми, и всеки да може да се включва при нужда във всичко, когато може)
Виж целия пост
# 95
Никой не говори за сложни манипулации, операции или други състояния, предполагащи помощ. Става въпрос за неспособността на пълнолетни хора да отидат до личния лекар, до държавна институция, на интервю за работа. Ако за някой е нормално, после да не се оплаква - "Детето е на 30, но не работи, само вкъщи си стои...."
Виж целия пост
# 96
И майка ми, и свекърва ми, и съпругът ми дойдоха с мен на първите 4 раждания. С първото бях на 24, с четвъртото на 40.
За 5-то вече не ни беше страх с половинката, но преди това идваха да ни пазят страх Wink. И не ме е срам изобщо.
На 37-8 баща ми дойде с мен за МА, защото съпругът ми беше в чужбина.
Виж целия пост
# 97
Е как сложни манипулации-нали за вадене на мъдрец се говореше?
Понякога една рутинна не сложна манипулация върши такива бели...
Категорично съм дала заявка, че ще помагам при нужда. Така ще помогнат и на мен при нужда. Това, че сме си опора както в рутинни дреболии, така и в сложни, не ни прави мамини в невъзможност да се "оправят в живота". Достатъчно спокойна съм на тази тема и няма как оправни деца със знания изведнъж на 40 да станат обратното. Това, че могат и знаят не означава, че трябва да го доказват (на кого? )постоянно. За мен е важно, че мога да разчитам на тях. Затова и помагам на драго сърце при нужда. Пак прост пример - онзи ден звънях на децата да дойдат да ме приберат. Нали не смятате, че жена на почти 50 не може и сама да се прибере?
Виж целия пост
# 98
Майка ти да звънне за интервю за работа си е жива глезотия. Аз не бих наела този кандидат категорично. Интервюирала съм достатъчно пъти и нито веднъж родител не е звъннал на HR.. Категорично бих се (при)смяла над подобна ситуация.
Придружаването е едно. Съвсем друго е някой да свърши работата вместо теб. То си е мечешка услуга това.
Виж целия пост
# 99
Ако някой дойде с теб при лекар / институция / интервю, просто за компания, докато си свършиш работата е едно, но да те заведе, е съвсем различно. Не мисля, че е удачно да "водя" пълнолетен при доктор, че и да влизам с кабинета, щото "детето не може да се справи"......
Да, може да го закарам или пък да го взема, дори да го изчакам, но не и да го "водя".
И в момента го карам на училище. Не, че не може да се справи, даже напротив, дори иска да е самостоятелен, но преценявам, че 40 мин. допълнителен сън не са му излишни и му спестявам също висене по спирките.

А това пък за интервюто за работа направо е "без коментар"..... Дали после майката няма да дойде и да поработи, щото е трудно за детето!?!?!?
Виж целия пост
# 100
Аз пък да попитам друго - кога е редно децата да се изнесат от дома на родителите и да заживеят сами? Защото живееки сами, стават много по-самостоятелни и отговорни. Не говоря за случая на потребителката, която по независещи от нея обстоятелства й се е наложило да остане сама със сестра си на 14, защото тези случаи са рядкост. Говоря за деца, които си живеят с родителите по прицип. Ще ми е интересно да чуя мнения, както и лични истории, разбира се.

Аз мога да споделя такава със съпруга ми и брат му. Съпругът ми се е изнесал от техните, когато е станал на 25. Купил си апартамент и ЧАО. Брат му е на 42 и още живее при родителите си. Дори се ожени, заведе жена си при родителите му и, както в повечето случаи става, жената се скара с майка му и си тръгна. Но той си остана при мама и тати. И до сега мама му глади дрехите и му приготвя багажа за морето, сервира и отсервира, и т.н. Насконо ММ си говори с майка си, която каза, че е направила голяма грешка, че не е накарала брат му да се изнесе, като е видяла, че сам няма да го направи. Но вече е късно. И се сетих за онзи виц "Шок и ужас, родители изхъврлиха на улицата детето си и то навръх 40-я му рожден ден!"
Виж целия пост
# 101
Аз също съм на мнение, че времето е много ценен ресурс, затова също кардинално не "разрешавам висене" по 20 минути на спирка и "влачене" още 30 минути с автобус. Изкарват книжка и се почва. Все от някъде се тръгва. Така, още преди да завърши се наложи да си смени гуми, да си напомпа гуми, да си сипва разни течности, да не забрави да си пусне смс за зона, НО на прибиране да спре и да купи 2 бутилки кола и един хляб. Сега се налага да си следи за ГО, КТП и винетка. Дребни, дребни неща, ама те си се натрупват. Това обаче не изключва по никакъв начин бюрокрацията по подаване на документи за карта за ГТ, висене да я зареди и познаване на транспортната градска мрежа така, че да си върши работа и пеша според нуждите.
Виж целия пост
# 102
Според мен е хубаво да се учи в друг град, ако има такава възможност - на квартира или общежитие. Тогава стават много самостоятелни и рядко се връщат при родителите.

За мен лично абсолютно краен срок на изнасяне е, когато се оженят / заживеят с някого. Снаха и свекърва (зет и тъща) под един покрив не е удачен вариант.
Виж целия пост
# 103
За мен лично абсолютно краен срок на изнасяне е, когато се оженят / заживеят с някого.

+1

Иначе аз се изнесох на 19. Тогава заживях със съпруга ми.
Нашите големи дъщери се изнесоха също всяка по на 19 г. Заминаха да учат в чужбина. Когато се прибират, остават в отделно жилище близо до нас и през деня ни гостуват, но са напълно отделно.
След 16 са оставали сами за по 2-3 месеца през лятото в София или на морето. Работейки.
Виж целия пост
# 104
А, ако живеят в голям град и не искат да се местят в друг? Примерно в София - освен да отидат в чужбина, рядко биха напуснали града, за да се реместят в друг.

За мен лично абсолютно краен срок на изнасяне е, когато се оженят / заживеят с някого. Снаха и свекърва (зет и тъща) под един покрив не е удачен вариант.

Аз се чудя по този въпрос, специално за момчетата. Дали не е редно да има някакъв период, в който да поживеят сами или евентуално с момче - съквартирант. Защото така се получава малко - пуска полата на мама и се хваща за полата на гаджето/жената. Т.е. пак ще има жена, която да ги обгрижва по някакъв начин и няма да са останали сами поне за малко. Както се казва - да има период, в който ще се налага сами да си сготвят, да си изчистят, да си изперат и изградят дрехите и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия