Децата, кризата и финансите

  • 15 290
  • 204
# 150
Истината е, че българинът никога няма да се отучи от това да гледа на другия в паничката. Каквото и да става и колкото и да има.
Не е работа на някого другиго да преценява дали аз да имам или защо имам стенд миксер за 4-цифрена сума и какво правя с него. Както мен не ме интересува защо мъжът Х на приятелката У си купува въдица за 4-цифрена сума.


По принцип си права, но има един малък нюанс. Ако цената на телефона или маратонките на едно дете не може да нанесе вреда на околните, освен насаждане на комплекси и завист, то за други придобивки не е точно така.
Например колите. Да се подари на 18-годишен младеж скъпа и мощна кола много често завършва трагично.
Да не посочвам с пръст реални случаи от близки и по-далечни години, сами ще се сетите.
Проблемът е, когато възможностите на родителите влязат в конфликт с елементарната безопасност и реалната преценка на възможностите на златната рожба.
Тъжното е, че обикновено страдат невинни хора.
Виж целия пост
# 151
Това с колите Sad Господ да пази. За съжаление загиват и съвсем невинни деца, качили се в мощния джип на приятел. Много е страшно. Кола ще дадеш, но акъл не можеш Sad
Виж целия пост
# 152
Това е много половинчата истина, обаче.
Много малка част от убийците на пътя са 18-годишни младежи със собствени мощни коли.


Безотговорността по пътищата ни не е до възраст. За съжаление. Ако беше така, жертвите щяха да бъдат много по-малко.
Виж целия пост
# 153
Разбира се, но ги има Sad Всичко е много относително, опасното е всъщност не колата, а усещането, че си всесилен с нея на пътя.
Виж целия пост
# 154
ierldan което говори за достъпността на тези телефони и именно за това , че всеки може по един или друг начин да си ги набави. Друг няма да има такъв, но ще си има да речем друго.
milenaka мисля че ене са техни лични.
Виж целия пост
# 155
Не съм сигурна дали в другите езици има подобна на нашата поговорка "Коприва яде, коприна носи" (ако имат желание, филолози те да споделят). Аз съм средна и над средна възраст, синът ми е на 17, учил е в 3 училища, има приятели и от клубовете по активности и др. Чак такова взиране, дразнене, парадиране, тръшкане що някой има, друг няма, не си спомням. Като се мъча да се сетя кога синът ми в гледал с"жадни очички", нещо, дето го няма, а другите имат, се сещам само и единствено за едно чуждо жълто багерче. За има, няма 2лв.Ама ефектно. Туй,то
Ако някой не ми иска от мен пари, все ми е едно парадира ли, глезен ли е, работлив ли е, мързелив ли е. Просто не ме интересува. Надявам се и никой да не се интересува какво и за колко си купувам за себе си и близките си. Да оставим сиромахомилството в съответния му век, моля!
Виж целия пост
# 156
То комплексите понякога си идват и от родителите. На наши приятели детето след 7 клас попадна в клас с деца на доста заможни родители. Ами не се беше сетила да иска скъпи телефони и маратонки, докато баща ѝ не полудя на тема да осигури такива, че да не се различавала от съучениците си. И не е като да са им във възможностите маратонки за 500 лв. Подчертавам, че детето не е делено от съучениците си на база придобивки, не е търпяла лошо отношение. Всичко си е в главата на баща ѝ.
Иначе наистина има и родители, които много държат всички около тях да се изравняват по техния стандарт, че иначе детето им щяло да страда. На площадката зад блока ме е питала майка защо детето ми било със скъпи маратонки на площадката, от сега ли съм го учила така. Въпросните “скъпи” маратонки да са стрували 80-90 лв, съвсем нормална цена за що-годе хубава детска обувка. Честно казано останах безмълвна и само смотолевих, че това има, това носи. Не съм очаквала, че трябва да ходи като клошарче, че да не засегна нечии чувства.
Виж целия пост
# 157
Никой не коментира другите, вида им, принадлежностите. Ако ще се прави е с възхита, комплимент и пожелание за дълга и радостна служба. Вкъщи това.

Не знам, може би такива ми е средата, възпитанието, аз предавам нататък, но; ако мое дете ми се тръшне за нещо, което имал Гошко, пък аз не съм подсигурила, сигурно ще се чувствам ужасно провален родител.
Виж целия пост
# 158
Най-много съм завиждала в началното училище на децата, които живееха в апартаменти във високи блокове с асансьор. А аз – в къща, при това двуетажна. Около нас – все къщи и 3-етажни кооперации... Всичко да ти е на едно ниво и да не ти се налага да търчиш нагоре-надолу по вътрешната стълба, плюс асансьор – това за мен беше върхът на лукса.
И явно не само на мен. Спомням си как веднъж, когато бях на гости на селската баба, се запознах с едно циганче. Разпита ме то къде живея и като чу името на града ми, очите му светнаха: „В апартамент, нали?“. „Не, в къща“ смутолевих засрамено аз. Никога няма да забравя разочарованието и съжалението в очите му, както и това, че никога не съм се чувствала по-комплексирана.
Виж целия пост
# 159
Истината е, че българинът никога няма да се отучи от това да гледа на другия в паничката. Каквото и да става и колкото и да има.
Не е работа на някого другиго да преценява дали аз да имам или защо имам стенд миксер за 4-цифрена сума и какво правя с него. Както мен не ме интересува защо мъжът Х на приятелката У си купува въдица за 4-цифрена сума.


По принцип си права, но има един малък нюанс. Ако цената на телефона или маратонките на едно дете не може да нанесе вреда на околните, освен насаждане на комплекси и завист, то за други придобивки не е точно така.
Например колите. Да се подари на 18-годишен младеж скъпа и мощна кола много често завършва трагично.
Да не посочвам с пръст реални случаи от близки и по-далечни години, сами ще се сетите.
Проблемът е, когато възможностите на родителите влязат в конфликт с елементарната безопасност и реалната преценка на възможностите на златната рожба.
Тъжното е, че обикновено страдат невинни хора.

О, изобщо не говорех за колите. За мен те не спадат към нещата, които който и да е родител трябва да купи на 18-годишното си дете. Аз лично не бих купила никаква кола на 18-годишен, дори да имам възможност. Защото след 25 години отразяване на безумията по пътищата считам, че тази възраст е твърде крехка за разумно шофиране, камо ли за шофиране на мощна кола. Така че по казуса с колите моето мнение е - работиш, събираш, купуваш си. Което няма как да стане на 18, когато все още би трябвало да са на чина.
Виж целия пост
# 160
nana77, зависи от случая, на 18 вече работех от 3 години, да не говорим, че и на толкова завърших и вече можех да работя целодневно. В днешно време много деца се ориентират рано към ИТ сектора и някои изкарват колкото родителите си още преди да са завършили училище.
 Като бях на 12-13 ходехме по компютърни зали, обаче нашите купиха компютър. Ами изобщо не се радвах на придобивката, защото вече не ме пускаха да ходя в залата, нали имало компютър вкъщи.
Децата си имат различни приоритети.
Виж целия пост
# 161
Tess_D, ами много хубаво, че има такива деца, които изкарват повече от родителите си на 16. Такива нека да си купят сами, ако искат самолет. Аз говоря за родителските подаръци.
Виж целия пост
# 162
Оценявам за пореден път колко свястно дете имам. Никога не ме е притеснявала да купувам неща, които другите имат, защото иначе ще се комплексира.
Айфон ѝ купих в 7 клас, втора употреба, още е жив. След него е сменила доста телефони, но повече за айфон не е споменала. Дори сега, когато получава много хубава заплата, не си купува такъв.
Виж целия пост
# 163
"Проблемът  е на гледащите чуждата паничка" е че някой деца не могат да приемат че някой от техните съученици
Има по-хубав телефон или по-хубави дрехи,те просто се гледат едни на други и после се тръшкат на мама и тате да им купят еди какво си! Има и изключения когато детето е разбрано но за съжаление това са единични случай.
Никога не съм се тръшкала за щяло и нещяло научена съм че трябва се радваш на това което имаш.
Е и? Това как е мой проблем?!?! Да не купувам на детето си нещо, защото другите не могат да имат? Да не ги водя на ски, защото е скъпо и повечето хора не могатд а си го позволят? Да не ги водя в чужбина, по-скъпо е от телефон за 1000лв, защото другите деца и те ще искат? Или оппа, да не му купя лаптоп/телефон/едисикакви маратонки? Я пак?

Винаги ще има някой по-богат, някой по-успял, някой с по-хубава кола, с по-хубава къща, МОЯТА работа като родител е да науча детето си, че животът не е честен и да гледа какво може да направи той сам и да бяга в своята си писта. Да не гледа другите, а себе си.
Виж целия пост
# 164
Wink Всеки, който тръгва да се сравнява, вече е изгубил съревнованието.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия