Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83

  • 50 638
  • 1 063
# 660
Според мен няма правилен и грешен подход - всичко зависи от ситуацията: детето и адаптацията му, другите членове на семейството, вида работа и натоварването, и т.н. Когато аз се върнах от майчинството ми, даже направих крачка назад - бях мениджър преди това, а след майчинството заех по-ниска длъжност, за да съм сигурна, че повечето отговорности няма да крадат от свободното ми време и няма да имам overtime, за да мога да отделям достатъчно време на детето си. Не съжалявам за решението си изобщо, направих това, което беше правилно за мен и моето семейство тогава. Говорете с мъжа си, с бабата, преценете всички възможности и тогава решавайте.
Виж целия пост
# 661
Като човек, който в твоята ситуация взе решение да смени работата си, мога да ти кажа само едно. Шансове за смяна на работата ще имаш и занапред. Но детето ти ще е на тези си години сега и никога повече. Помисли си къде би ти било възможно да отделяш на детето си толкова време, че да не съжаляваш в последствие за пропуснатото. Имам неща, които и до ден днешен не мога да си простя, че пропуснах. Децата бяха малки и не помнят. Но аз помня. И ме е яд на себе си.
Виж целия пост
# 662
Аз на първо място бих решила проблема с евентуалните отсъствия, защото такива със сигурност ще има. Щом бащата и бабата не са сигурен вариант, тогава ще търся детегледачка, която обаче не се намира от днес за утре. Ако отговаряте на условията, погледнете в АЗ за програмите за насърчаване на връщане на майките към заетост. Имаше такива, дано ги има още. Ако нямате вътрешното спокойствие по този въпрос, то трудно ще бъде фокусирането върху новата работа.
Все пак съм на мнение, че който рискува, печели, но рискът е добре да бъде премерен, особено когато става дума за детето ми.
Виж целия пост
# 663
Yst-89, аз смених работата след майчинството, на по-добра позиция съм и с по-висока заплата, обаче ми излезе през няма да кажа къде. Дали си е струвало, никой не може да каже, обаче работно позиции винаги ще излизат, а децата веднъж са малки. От сегашна гледна точка не бих си го причинила, тъй като основно аз си отнесох и притеснението, и недоспиването, и умората. С мъжа ми си деляхме болничните, което в случая не беше много добре, тъй като договорът ми беше изпитателен, а болничните, които той взимаше, нарушаваха ритъма му на работа, отразяваха се на заплатата му и т. н. Бих се замислила и колко време ще ми трае ентусиазмът от новата длъжност и кога адреналинът ще спадне и ще дойде ред на преумората. Все пак ти си знаеш силите, детето, мотивацията - останала съм с впечатление, че си енергична личност 😊
Виж целия пост
# 664
Как си го представяте това с детегледачките? Пускаш детето на ясла, след три дни е болно и викаш гледачка, това добре. Но как ще си оставиш болното двугодишно при чужд човек и ти ще търчиш на работа? Спокоен и пълноценен ли ще бъдеш на работното си място или само ще чакаш да стане време да си ходиш и мислите ще са ти вкъщи?
А детето, при това болно, как ще се чувства с чужд и непознат човек?
Кое е по -доброто в случая?

ПП: пиша от позицията на майка с две деца с малка разлика (вече са големи). За мен най -важното като си търсех работа след второто майчинство, беше да е от 8 до 5, да се почива по празниците и уикенда и да няма много отговорности, за да мога да отсъствам при нужда. Заплатата и кариерата бяха последното нещо, което съм гледала. Лично мнение.
Виж целия пост
# 665
Сестра ми също избра след връщане от майчинство да смени компанията за повече пари и развитие. И ѝ излезе през където и на krasimilo.... Освен че се  оказа много неорганизирана новата фирма, обемът на работа е огромен, малкият е през седмица болен. Тя почна да има проблеми със съня, безпокойство, болничните за малкия са кошмар..... Не чува като ѝ говоря да се маха.
Стои, за да ѝ изтече изпитателният и да забременее и да се махне от този ад.
Виж целия пост
# 666
Според вас достатъчни ли са 2 работни дни, за да си изградиш мнение дали да останеш или не на новата работа? И също така дали искаш да се занимаваш с конкретното нещо, тъй като за мен е съвсем ново.
Има и друго - след майчинство съм (даже 2 поредни), свикнала съм да седя в къщи, да домакинствам и взимам децата. Реално новата работа е ок откъм работно време, просто не съм сигурна дали НЕ ми харесва като цяло или защото съм свикнала да не работя от 5 години..
Виж целия пост
# 667
Бих те посъветвала да останеш поне месец за по-реална преценка, макар че аз на старата ми работа от втория ден знаех, че не е моето място. Въпреки това останах две години, но с много нерви и компромиси, които сега си давам сметка, че са били излишни и съм можела да си ги спестя.
Виж целия пост
# 668
За мен 2 седмици са напълно достатъчни да разбереш “отвътре” дали е твоето място.
Слушай и интуицията си.
Много рядко подвежда
Когато правиш компромиси,
Просто се заблуждаваш 🍀
Виж целия пост
# 669
Може и наистина да не е "твоето"... но след 5 години пауза от работа, първите дни ми се струват недостатъчни да се разбере. То щеше да е странно ако от раз ти станеше комфортно там, ако ще и идеалната за теб работа да е.
Виж целия пост
# 670
Не, 2 дни изобщо не са достатъчни, за да придобиеш реална представя за работното място, за работата и за колегите. Особено след няколкогодишно отсъствие от пазара на труда. Аз смятам, че 1 месец е оптималният срок, в който човек много добре може да се ориентира дали е неговото или не.
Виж целия пост
# 671
Жалко, че мъжете рядко имат такива дилеми.
Виж целия пост
# 672
Два дни са твърде малко, особено като имаш предвид, че пет години не си ходила на работа. Ежедневието ти е било коренно различно и сега ти трябва време да се адаптираш.

Според мен трябва да си дадеш шанс и да видиш поне месец-два какво ще е.
Виж целия пост
# 673
Не, 2 дни не са достатъчни. Дай си време за адаптация без да слагаш супер високи изисквания към себе си.
Ако след месец тотално не ти харесва, ще търсиш друга работа, за да се преместиш или по-скоро искаш да си останеш вкъщи?
Защото ако това е, което всъщност искаш, никоя работа няма да ти хареса.
Виж целия пост
# 674
66 дни ми остават до края Grinning сложила съм си таймери на всички дисплеи и монитори. А пък шефката ми е сърдита Joy съска и пъшка по цял ден.
Тия три месеца предизвестие е пълна глупост. Аз се държа много прилично и ще изтрая, може и някой болничен да взема. Обаче тя ще полудее. Виждам, че не може да ме гледа и е бясна от нахалството ми да искам да напусна. Лееекичко се надявам да ме пусне на свобода по-рано. Стискайте палци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия