Погрешна е постановката "Не ми се получава, защото мястото, детето, мъжът ми..." Не ти се получава, защото тръгваш с негативизъм и тъй като почивка извън дома съвсем не е нещо задължително, просто си го спестяваш.
Аз съм точно обратния случай, обожавам да пътувам. Почивки, екскурзии, ски(вече отдавна не ходя по ред причини, но много обичах). От дете предвкусвах с наслаждение лятното пътуване на планина, а после-при баба ми, която беше на 500 км.
И въобще не е било без проблеми. Имало е пътуване в мръсни влакове, раздрънкани автобуси, в които ми ставаше лошо, ставане рано сутрин, да не изпуснеш "връзката", гадна храна. Обаче, никога не е имало скука.
Години, десетилетия по-късно с дете и мъж. Вече със собствен автомобил, поне багаж не мъкнем
В ранното детство детето ми беше изключително палаво и не стоеше на едно място. Да не говорим, че много боледуваше плюс ужасно злоядо. Ами най-хубавите почивки бяха с него! На първата почивка няма да забравя как гледаше с око корени очи едно новородено козле и повтаряше"еленче, еленче". Сега е почти на 18г, за много неща ми къса нервите, но нито веднъж не се е разболял на почивка(а иначе два пъти е стигал до болница), нито веднъж не е измрънкал, че му е топло, студено, скучно
Затова или си променяш нагласата, като игнорира маловажното-липса на късмет с времето, неудобно легло и тн. Или просто не пътуваш, като си търсиш забавления в града, в който живееш.
Тук се даде съвет с AI, за твоето състояние мисля, не е много подходящо. Щом лесно се изнервяш, редици от хора за храна, бърборене наоколо и тн, ще те изнервят още. Най-добре-малка къща за гости, на не далечно разстояние, с възможност за хранене някъде плюс самостоятелно приготвяне на храна(да си избираш).