"Бягат" ли българите от българи?

  • 14 707
  • 245
# 105
Не бягам, може би от мен мен бягат. 😂

В моя град трябва да има 10,000 българи от население 1.5 милиона, но за 10 години съм се запознала с около 5 само. С едно момиче поддържах приятелски отношения на работа, но ни се разделиха пътищата.

Не знам дали българите се избягваме или просто другите националности правят големи усилия да се събират по националност. Според мен е това. Както писаха преди мен, ако нищо друго не ни свързва освен националността, няма как да поддържаме по-близки отношения.

Радвам се искрено ако се запозная с някой и се окаже, че е българин, понеже не говоря български с никой ежедневно. Но след 30мин обсъждане кой откъде е, колко години тук и т.н. вече зависи от човека дали ще завържем контакт. И статистически с 5 човека само не е изненада, че не се е получило просто. 😅

Пример обаче - член съм на фейсбук група “Българи във …”. Е такава злоба няма! Каквото и да попита някой, скачат 200 да му кажат само колко е тъп и прост да пита. Сравнявам с приятелка член на испаноговорящи в същия град фейсбук група - хората си помагат, тя си търси всякакви услуги там, даже съм я питала да постне нещо за мен ако ми трябва. 😅 Ползвам и групи с международно участие. Но българската е наистина доста гадна. Интересно дали в други държави е така?
Виж целия пост
# 106
Аз също съм с такова впечатление, със съжаление го казвам. Даже и по форума се наблюдава и най- учудващото е, че дори сред живеещи в чужбина, които все пак би трябвало да са се откъснали от тая токсичност. Едно желание да унизиш и да се присмееш. Направо понякога мисля, че ни липсва емпатия. Лошото е, че като е повсеместно, няма начин да не свърши в “каквото повикало, токова се обадило”. Ей пример от вчера - две страници коментари на мнение на жена, пишеща в раздел “Психично здраве”. Един съчувствен отговор не прочетох, всички на правописа й се присмиваха.
Виж целия пост
# 107
Животът в чужбина не прави “лошите” българи по-малко лоши. Не вярвам, че средата може да промени изконно характера на човек.
Виж целия пост
# 108
Ползвам и групи с международно участие. Но българската е наистина доста гадна. Интересно дали в други държави е така?
Не участвам в групи за съжаление и не зная. Мога само да кажа, че в Австрия има форум за родители, но не се доближава и минимално до този форум. Като че ли една шепа хора влагат от времето си в анонимни съвети, помощ, а дори и критика. Но пък имат много известни институции, които помагат безвъзмездно, защото се спонсорират от държавата/ разбирай - данъците. Тоест обикновеният съвет би бил: "обърни се към ХУ".

Скрит текст:
Нямам впечатление, че обикновеният австриец ще пожертва от свободното си време, за да споделя и помага онлайн на непознати хора, но не би и обидил. Това, разбира се, е мое лично субективно наблюдение - че помагат, ако имат поне личен контакт, който да свърже двете персони помежду им. Тогава вече са безкрайно полезни, приятни и наистина изчерпателни.
Виж целия пост
# 109
Естествено има и изключително мили българи в чужбина. Мисля зависи от бройката по местонахождение - колкото повече, толкова по-голяма възможност да се разочароваш, и обратното. Имаше едно българско кафене, където навремето ни почерпиха, като чуха че говорим български. Просто един вид гостоприемност 😊, мисля аз, но българи почти нямаше тогава.
Виж целия пост
# 110
Въртим сучем, не можем да се откъснем от синдрома "Не съм от тях Как Сийке"
Обаче е "хванат" типичния въпрос, "От кога си тук"  Simple Smile.
На този въпрос винаги отговарям "от миналата седмица" и 99% от българите загубват интерес към моята личност  Simple Smile .
По въпроса за помагането.
Помагали са ми, помагала съм.Прецаквали са ме, не съм прецаквала.Ако не мога или не искам да помогна, поне не вредя.
Нагли препотентни нарциси има във всички националности.
Въпрос на човек е, не на националност
Понповод испано говоеящите...има всякакви.Типищно за тях е, че считат за по възпирано да те хвърлят на върбата, вмеато да ти кажат истината..
Виж целия пост
# 111
Защо “От колко време сте тук?” е проблемен въпрос за вас? На мен ми се струва, че е просто ice-braker, общи приказки, като за начало да се завърже разговор. И аз съм го задавала, и то точно в тази роля. Защо е проблем да ви питат този въпрос? Защо е тайна от колко време сте в държавата? Какво вие използвате и препоръчвате за започване на разговор с други българи в чужбина?
Виж целия пост
# 112
Няма нищо лошо във въпроса. Но някои българи  мислят, че ако са стояли примерно 10 години в дадената държава, са нещо много повече от българите, дошли миналата седмица. А то всъщност има значение само за това до колко се ориентираш в средата, не до колко си способен или приятен като човек.
Виж целия пост
# 113
Аз с нищо не мога да помогна на новодошлите, защото след ЕС всички правила станаха коренно различни. Туристите пък са предоволно информирани, лично аз нямам причина превъзхождам хората по този показател. Но си признавам, че много мразя да ме разпитват непознати лични работи - по принцип, а не само българи.

Например казвам на една дама, част от непознатата част от компанията, че съм българка, тя: "Ама истинска ли или тук родена?" Позволих си да отговоря даже с шега, което отчитам като грешка, защото после бях "на интервю" вместо да си пия виното и бъбря с другите. Много е досадно, но наистина не е типично българска черта и може да се случи изневиделица Smile С което искам да кажа, че, ако "от колко време си тук?" не бъде последвано от още пет лични въпроса, не ми пречи.
Виж целия пост
# 114
Уф да… интервюто и мен ме побърква. Майка ми по едно време навсякъде се хвалеше къде уча и в коя държава живея и като се прибера в родния ми град и ме почваха с едни и същи въпроси, от всички страни, постоянно. В съответната държава пък понеже визуално се различавам от местните и се почваше пак - откъде съм, защо съм там, какво правя, колко пари правя…
Виж целия пост
# 115
Като се замисля никой никъде не ме е питал колко пари правя.
Аз бих попитала от колко години са в съответната държава - особенно ако съм новодошла и съм се сблъскала с някакви проблеми ( много често административни), хората биха могли да ми дадат някаква насока - например прехвърляне на кредитна история, къде, какво мога да намеря (както си бях живяла достатъчно време в САЩ, като настъпи време да купувам комплект от пособия за започване на училище се бях видяла в чудо. Добре, че споделих с колежка и жената ме светна, че във всеки голям магазин (Уолмарт, Крьогер) има секции по училища и класове).
Виж целия пост
# 116
Преди дни имахме приятна засечка с българи в магазина. Средно голямо село сме, 10
хил. жители, българите сме само ние и още 2 българо-немски семейства . Е, оказа се, че от няколко години в една местна фирма, занимаваща се със строеж на сцени, работят основно българи, скоро пристигали и нови екипи от България, че не смогвали с поръчките. Млади, симпатични, усмихнати хора. Много приятно ми стана.
Виж целия пост
# 117
Титина, предполагам е защото не си живяла в мястото, където аз съм живяла. Аз бях в Далечния Изток, където какви пари правиш си е най-обикновен и често задаван с искрено любопитсво въпрос. Начин да те опознаят. За нас е много грубо, за тях е напълно резонен въпрос. Едно е да си българин на място, където само по акцента те познават, като си отвориш устата да говориш. Друго е да си българин на място, където си абсолютно различен от всички местни и това че си чужденец те следва навсякъде. Пък ако им говориш и на техния език, дето си мислят, че много малко чужденци го разбират, ставаш наистина обект на огромен интерес. Някои хора се кефят, други се дразнят, на трети им е все едно. Аз не обичах безкрайните въпроси, мъжът ми ( от трета националност) от време на време пък ги бъзикаше, че сме от някоя измислена държава и говорим измислен език.
Виж целия пост
# 118
Мен само веднъж са ме питали, беше един по-възрастен човек в Пловдив. Може би мислеше да "праща" децата си в чужбина тогава и искаше да напави някаква равносметка. Аз не му отговорих директно, защото знаех, че няма да се сети да извади наем, университет, учебници итн. от тази сума, а само ще цъка колко много пари са това. Казах му колко трябват на човек месечно, за да живее нормално.

В приятелския ми кръг коментираме заплати, особено сега, когато имаше увеличения, искахме да сравним кой с колко % е мръднал напред. Но наистина не е уместно да се пита директно, аз избягвам. Трябва да ме интересува нещо конкретно, за да попитам. Примерно, ако някой се оплаква, че парите не му стигат, а зная какво се печели в бранша. Тоест бих го направила, за да му дам сигнал, че е нископлатен примерно и е време да пита за увеличение. Имам чувството, че при нас, ако не питаме, няма да ни дадат. Не знам в други държави как е.
Виж целия пост
# 119
Май последно се запознах случайно с една българка преди 6-7 години - чу ме да говоря по телефона в един магазин и ме заприказва после. Виждали сме се няколко пъти след това, мило момиче, около година след като се запознахме се премести в друг град. Не помня какво сме си казали, но гледам има отношение към въпроса откога човек е в града/държавата. Не разбирам защо? Според мен си е съвсем нормален въпрос.

За заплати аз говоря с близките си приятели, но инициативата никога не е идвала от мен. В крайна сметка знаят какво работя, който потърси информация има доста точна такава как се движат заплатите за определено ниво опит. Заплата с конкретни цифри съм обсъждала единствено със семейството си. Другите по-скоро ги изслушвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия