"Бягат" ли българите от българи?

  • 14 703
  • 245
# 90
Защото много ми харесваш и те следя по темите за българи в чужбина. Всъщност, права си, аз те столквам
Виж целия пост
# 91
Ах добре, благодаря за милите думи, че се уплаших да не правя неща, за които не си спомням. ✌ А оная тема я заключиха, след като ме изтриха като написах, че не разбирам защо някой ще се срамува, че е завършил СУ.
Виж целия пост
# 92
То повечето интересни теми ги заключват…
Виж целия пост
# 93
Интересно отплесване на разговора Blush Моите не всички прародители са българи, но се имам за българка; не знам какво друго мога да съм, след като майка ми е говорила с мен този език и съм расла там. Ако започна да смятам, може да се окажа само на 50% по гени българка, но няма какво да се обяснвам на непознати. Като ме питат, казвам "с български произход". Една роднина се захвана да търси и рови, аз не виждам смисъл в това - кои сега са католиците, имало ли е евреи, дошъл ли е някой от Русское царство насам, кои били от Солун, този защо се казвал Илиас, а не Илия.. За мен няма смисъл, да си добър и образован полезен на обществото човек стига.

В този ред на мисли, като зададох темата, имах предвид българин като произход и майчин език.

ПП
Скрит текст:
С родените навън преди 1990 е различно. Аз поне виждам разликата в моето семейство и мисля, че родените навън деца на избягали заради репресии българи по време на комунизма нямат същата връзка с България, както другите българи, израснали там, а било то и деца на полугърци или полуруснаци.
Виж целия пост
# 94
Относно децата - познавам и в БГ, и в чужбина двойки от различни националности, които говорят трети език. Децата им в началото стават сигурно луди и щастливи. Мама им говори на български, тати на друг език, а помежду си на трети. Но в перспектива това ги обогатява много, всеки език е богатство. Аз моите бъдещи смятам да ги уча на български от малки. Това по отклонението от темата.

За произхода се определям като етническа българка, защото съм отраснала в България и майчият език ми е български.
Виж целия пост
# 95
Ами не знам Ли Лу. Предците на баща ми са се заселили в България преди стотици години. Дори не се знае, откъде точно. Но говореха на език на съседна държава. Понеже не съм ходила често, така и не го научих, за огромно съжаление. Винаги ми е било интересно, защото е изгубено в аналите на времето. Но да, аз отговарям че съм българка, като ме питат. Какво друго да съм?

Твоята тема придоби леко различен нюанс, от зададеното от теб ограничение. Но това е естествено. Мисля, че като поживееш половин живот навън, няма начин да имаш същия мироглед като някой, живял само на едно място. Аз най много общо намирам с хора с подобна на мен професия, пък странно, че почти всички имат някакъв бонус емигрантски опит, даже и от местните, с които работя.
Виж целия пост
# 96
Имам наблюдения и върху други деца. Единственото правило е “ един родител, един език”. Синът ми сега е на 5 и вече съвсем ясно разграничава с кой родител на какъв език да говори. Проговори на около 2 години, като в началото много говореше и на бебешки, който само най-близките разбирахме. Третият ( английски) умишлено го поддържаме пасивен, но вкъщи се гледат филми, обсъжда се и се говори на 3 езика и това просто му помогна много.
Виж целия пост
# 97


За произхода се определям като етническа българка, защото съм отраснала в България и майчият език ми е български.

За мен това си е българка .
Няма как човек роден и израснал в дадена държва да бъде  само "етнически ". от нея.
Паспорта не винаги те определя като народност.
Няма как, човек да придобие "чуждия манталитет", да усвои "чуждите " традици и  те да му идват отвътре, ако вече е бил изграден характер и мироглед.Да , променя се от новата среда, но основата си е същата.Те е формирана през първите 18 години.
За времето,  през което не живее в Българоя, българинът  се отдалечава от начина на мислене,(който все паk е динамична система, която се развива) , съoтветно в един момент, не е нито българин, като българите в България, нито чуженец, като чужденците в страната която живее.С две думи "нито риба, нито рак"
Има си и  се разлика между емигранти първо, второ(родени и отрасли  в чудата държава) и трето поколение (техните потомци)
Познавам доста хора от различни страни, които живеят тук.Забелязала съм феномена, че само  при някои от  сънародниците ни  се наблюдава  недобство от произхоида считайки,   че майчиния или бащиния език  на децата им   е излишен .

По въпроса с двуезичните и триезичните деца, според статистиката, проговарят по късно....но се счита , че  способноста да мислят на два или три езика от ранна детска възраст  води до по оптимално функционоране на мисловния процес.
Виж целия пост
# 98
Ами не знам Ли Лу. Предците на баща ми са се заселили в България преди стотици години. ...Но да, аз отговарям че съм българка, като ме питат. Какво друго да съм?
За мен интересно друго. Примерно моя съученичка с майка, която в квартала наричат "полякинята". Тази жена е с един родител българин, един с полски произход и е заживяла в България от годините на основно училище. Е, как дъщеря и, моята съученичка ще е "дъщерята на полякинята", след като баща и е българин, а майка и само 50% полякиня, а и завършила средно в Пловдив. Разсмивало ни е и двете. По същия начин за бесарабските българи, които наричат себе си българи, а у нас им казват руснаци.

Както и да е, да не се отплесваме много, беше ми интересно конкретно за българите - като култура, произход и етнос, а не за смесените. В тази тема си бъбрим по-скоро за възрастни българи в чужбина, които се радват или не на други българи в държавите, в които са.

ПП
Тук е темата за езиково развитие на децата на българи, които са в чужбина.
Виж целия пост
# 99


За произхода се определям като етническа българка, защото съм отраснала в България и майчият език ми е български.

За мен това си е българка .
Няма как човек роден и израснал в дадена държва да бъде  само "етнически ". от нея.


Написах етническа българка, защото съм отраснала в България и нося български традиции, порядки, език, култура, които ме ме правят различна от приемното общество, спрямо приемната страна.
Виж целия пост
# 100
Точно всеки, го рабира по различен начин.
Аз се самоопределям като българка, въпреки, че живея 20++ години в чужбина и по документи съм местна.
Имам колега от полски произход(роден тук).Съчетава по нещо от двете народопсихологии.На моменти се усеща полското, което е получил от родителите си, в други това , което е попил от заобикалящите го,  а понякога някаква странна сплав от двете.
Същия феномен наблюдавам и при дъщеря ми, която вече е изграден характер(19 годишна).През годините е имала приятелства с деца от различни националности и етнос и   се е научила да подбира приятелите си по сходство на ценности и интереси, а не по произход.
Лично аз никога не съм си позволявала да я питам как се самоопределя.
Но на нетактични въпроси(странно , но само от българи)  е давала различни отговори в различни етапи от живота си .Последно е на фаза български проозход.
Както написах в предишен пост, за мен не е важно кой от къде  е, а що за човек е.
Виж целия пост
# 101
Чак пък да са притеснени...
Реален случай
Викат ме в училище, зарди твърдение, че дъшеря ми е проявила неуважение към учител.Което няма как да бъде истина
Случаят
Детето на 10 години.Нова учителка, чете списъка на класа и децата стават.Сига до девойката.Съптветно не може да произнесе  фамилията.
След ва въпрос Откъде си  "х"
детето "От тук"
учителката, "Да живееш тук, но къде си родена?"
детето "Родена съм тук"
учителката "И къде е това тук?"
детето "УБПА"
учителката.Да, точно за това питах, къде е УБПА
детето Отиваш на площад "z" вземаш  автобус  с номер " X", последна спирка УБПА(Университетска болница принцът на А..."
Извода  на учителката детето си подиграва.
Ами какво очаква да чуе, след като деето е родено в същия град. Щом не получава желания отговпр, трябва да смени въпроса.Девойката решила(и с право),  че учителката не знае къде е райоммата университетска болница.
За протокола, дъщеря ми  е родено тук, няма акцент и  по фенотип не се отличава от тукашните граждани и има тукашен паспорт.Съответно, ако учителката си направи трида да погледне в дневника , ще види, че е записана с идентификационем номер на гражданин на страната, а не с номер за идентификация на чужденец.

Че като си отворих устата с моя източноевропейски акцент.Наложи се да пише обяснения  пред тукашния инспекторат.После имаше писмено извинение.Естествено канцелира  оплакването на учителката от  училищното досие на дъщеря ми.

Ужасно!
Само защото има чуждестранна фамилия и да се стига до такива крайности. Тази учителка определено не е много наясно какво да пита. Могла е да попита от къде са родителите на детето например.
Моите деца са родени и израснали тук и единия дори вече има свое семейство и дете. Определят се като местни, не като българи. Но са наясно с българския момент в произхода и разбират доста български, макар и да го говорят с ясен акцент. Няма да им се бъркам като какви да се самоопределят. Техните деца ще имат още по-малък контакт с България, но и те ще знаят и за този си произход. Важното е да си подбираш средата по ценности и интереси, както казваш.
Виж целия пост
# 102
О аз също не и се бъркам.
Вяжното е , човек да е  да е в мир със себе си.
За мен "като какъв се самоопределяш" е прекалено личен въпрос, който не бих задала дори и на дъщеря си.
Държах да има сносен български,.макар, че речниковият и заоас на български е доста по ограничен, ит този на връстниците и в България.
Беше очарована, че рязбира и "македонски", когато при един пропуснат полет във Франфуркт,  барманът , при който  канцелирала чека за вечеря  не бил много добре с английския и минал на "македонски " Simple Smile
Виж целия пост
# 103
Отговорите предложени в анкетата, мисля аз, не покриват един много чест отговор - “зависи”. Ако единственото общо между мен и някой друг е езикът, как точно ще имам желание за нещо по-дълбоко? Аз само на симпатяги съм попадала за по “две приказки”. А с двете ми близки приятелки българки, имаме много общо като поприще и мироглед, в допълнение на общия език.
Виж целия пост
# 104
"Зависи" не сложих умишлено, за да може хората да разкажат, ако това е техният случай. Като цяло мога да си представя, че от Нина Добрев или Григор Димитров никой не бяга Relaxed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия