Работа, CV-та, HR-и, съвети - 84

  • 42 428
  • 1 195
# 1 095
Преди над 10 години, когато децата бяха на детска градина или още по-зле, когато каките вече бяха в училище, а малката на ДГ бях на твърдо работно време до 6 вечерта. Тъй като не карах и кола по това време успявах да стигна в 6,30-7 вечерта в детската градина. Винаги моите три бяха последни там, но никога госпожите не са ми правили проблем. Знаеха, че и двамата с таткото работим с нормално работно време до 6 и че нямаме роднини, които да помагат. По-скоро ми беше жал за децата, че винаги са последни и обикновено сутрин първи, но това беше положението.
В момента ако трябва да гледам деца, ще ми е в пъти по-лесно, тъй като съм на 50 процента хоум офис, детската градина е близо до нас, карам кола, а и през останалото време може доста по-лесно да си менажирам времето и да си разпределям часовете. Когато съм в офиса съм от 8 до 5.
Виж целия пост
# 1 096
Глаголът е “пускам”, а не “пущам”. Ако дойдеш при мен на интервю с такъв изказ, считай отказа ми за гарантиран. Помисли малко над това, а не кой се обаждал и кой го уредили на сладка работа.
Кого.
Не се заяждам, ама като се поставяш над някого по този начин, самият ти трябва да си напълно грамотен.

Красимило, това не е някаква заслуга; като снеса, вероятно няма да мисля, че всички, включително и на работа, са ми длъжни. Така съм възпитавана, и моята майка не е била с тая нагласа. Въпрос на мироглед, не на брой деца. На работа ти се плаща да работиш, не да се съобразяват другите с теб.
Виж целия пост
# 1 097
Добре де, тук се изредиха сума потребителки да се възмущават че някой иска да си тръгва по-рано от работа... а някакси почти минава за нормално че в детската градина в 18ч вече чакали на вратата готови да си тръгват, при положение че официално била до 19ч. Или ако не правят проблем от това, е едва ли не от тях да мине, а не просто изпълняване на задълженията. Поне аз така го прочетох и ми стана странно.
Вие в последния си час от работното време така ли се мръщите на който дойде, да си сложите палтото и да стоите на вратата и да сте криви на който ви създаде работа от там нататък? Отделно че ако е предвидено до 19ч да могат децата да са там, то вероятно им се плаща и до малко по-късно от това да са на работа.
Виж целия пост
# 1 098
Много сте изписали за една седмица, докато липсвах от форума! Направо ми липсваше темата.

Аз съм болничен до Великден и такова чудо да не работя не ми се е случвало от години. Сигурно от почти 10. Направо ме хванаха лудите (не мога да правя доста неща и положението е скучно).

Направо усещам как всичко ще ми се изсипе на главата като се върна на лекции, най-вече. В работата поне дано е спокойно.
Виж целия пост
# 1 099
Бързо възстановяване, Шери, почини си!
Виж целия пост
# 1 100
Глаголът е “пускам”, а не “пущам”. Ако дойдеш при мен на интервю с такъв изказ, считай отказа ми за гарантиран. Помисли малко над това, а не кой се обаждал и кой го уредили на сладка работа.
Кого.
Не се заяждам, ама като се поставяш над някого по този начин, самият ти трябва да си напълно грамотен.

Красимило, това не е някаква заслуга; като снеса, вероятно няма да мисля, че всички, включително и на работа, са ми длъжни. Така съм възпитавана, и моята майка не е била с тая нагласа. Въпрос на мироглед, не на брой деца. На работа ти се плаща да работиш, не да се съобразяват другите с теб.

Кечър, не се прави, че не разбираш. Не става въпрос за заслуги, а за цялостното ти отношение. Ти може някой ден да снесеш, но някои раждаме, отглеждаме и възпитаваме деца. И, да, заслуга си е, щото същите тия някой ден се предполага че ще работят и ще плащат осигуровки за пенсиите.
Колко това има отношение към работата - както някои отбелязаха, робството свърши, поне в класическия му вид, и хората все повече търсят баланс между личен живот и професионален. Кой как се е договорил с шефа на частната фирма, си е негова лична работа. На теб не ти се налага да стоиш до края на работното време, защото нямаш деца, а защото така си се договорила. Някой друг се е договорил за друго. Или пък може да гледаш като намаленото работни време като бонус за "снеслите". Както допълнителните дни отпуск или пък надбавки за деца, които някои работодатели дават.
В нашата фирма никой не коментира кой кога си тръгва и защо. Колежката, на чието място започнах, се беше разбрала с шефа да си тръгва 30 минути  по-рано, т.е.да работи 7,5 часа. Знам го, защото ми е приятелка. Им и други колеги, които идват по различно време. През ума ми не е минало да питам защо и как.
Виж целия пост
# 1 101
Тя не казва, че не трябва да се проявява разбиране. Но някои хора наистина прекаляват. Това дразни.
Виж целия пост
# 1 102
Badkarma, изразяваш се много меко 🙂.
Всъщност каквото е искала да го каже, го е казала.
Само мениджърът има право да каже дали някой злоупотребява и прекалява или не. Всичко друго е непрофесионално.
Виж целия пост
# 1 103
И да е непрофесионално, са си чисто човешки емоции да се дразниш. Тук вече е работа на ръководството да компенсира по някакъв начин непривилигированите.
Виж целия пост
# 1 104
О, не се правя, че не разбирам, аз си заставам зад думите. Възпитанието на човеци се награждава в други аспекти на живота.
На работа няма по - важни и маловажни. Респективно изказът е омаловажаващ. И е до нагласа. Има майки, които се спукват да не изостават- на такива им се влиза в положение, няма как винаги да стане. Ама "аз какво да направя, че детската градина е до 5-6" си е нагло. А аз какво да направя?!

Не извъртай за ръководство и недоволни. Има си санкции за дискрминация. Ако някой се разпищи в бяла държава, вярвай ми, ръководителят ще има последната дума, а опитът ти да ми припишеш как омаловажавам майките и майчинството по принцип, а не в контекста на работното място, е алогичен.
Казала съм каквото мисля, нямам намерение повече да споря, ако ще да ми напишеш как отглеждаш бъдещия Стив Джобс и ще напряви 50% от БВП-то на България.

Устните уговорки са нищожни. Това не е селският мегдан.
Виж целия пост
# 1 105
Кечър, даже не дочетох. Няма как да говориш за възпитание, при все, че показа тотално липса на уважение към чуждите деца. Това със "снасянето" беше толкова показателно (грозно), че после колкото и да говориш за други неща, няма значение.
Виж целия пост
# 1 106
Дори не разбрах каква е драмата и за какво спорите. Факт е, че има много, ама много служители, които откровено прекаляват. С деца, без деца - пълно е с нагли хора, които са с убеждението, че все някой с нещо им е длъжен. И имаме право ние, които сме достатъчно съвестни, кадърни и не ни мързи да работим, да се дразним и да мрънкаме.
Виж целия пост
# 1 107
Краси, може би си имала късмета да нямаш около себе си колежки, които да смятат, че светът трябва да се завърти около тях само защото са родили. Доста грозно е и човек да си мисли, че всички са длъжни да се съобразяват с него само защото има дете. Колкото и голямо и важно събитие да е появата на дете в личностен план, отговорност на родителя е да си организира ангажиментите така, че родителстването да не попречи на професионалните му задължения.
Виж целия пост
# 1 108
Файър, Бад, говоря за отношение. Иначе за другото сте прави, дъвкали сме го - за прекаляване, непрекаляване, усилия, не-усилия.
Наистина не съм имала проблем с колеги, които са прекалявали. Или не ми се е струвало, че са прекалявали. Явно е, че човек не е само служител или само родител. Това, за което повечето служители се борят, е по-добро съчетание между всички тия роли.

Пак казвам, това със снасянето беше грозно, ужасно грозно.
Виж целия пост
# 1 109
Някои наистина снасят. После смятат, че всеки им е длъжен. Аз, като съвестен служител, очаквам да получавам уважение и да не ми се катерят на главата някои колеги, защото яслата затваря в 19, ама учителката гледа лошо и трябва в 17 детето да е взето. Въобще не ме интересува кой как си взима децата.


Слава богу, че съм попаднала на мениджър, който оценява много усилията на всеки и няма двойни стандарти. Подбрал е екип, за това нямаме и такива, които злоупотребяват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия