Глиобластом - тема 2

  • 70 747
  • 839
# 555
Абсолютно подкрепям!
Ние загубихме майки- жестока мъка! Но да се бориш за другарчето си в живота е не по- леко  преживяване. Неописуемо и трудно смилаемо е точно това- как личността изчезва,а тялото е тук, а ти си безсилен. Трудни решения,много мъка,хиляди въпроси и самота и гняв...
Помогни си наистина с такава подкрепа. Знам, че нямаш сили,нерви и време, знам!
Но е нужно! Аз не го направих и си нося белезите. Не че някой може да изтрие с гума това,но може да ти донесе нужна доза спокойствие. Важно е да оцелееш здрава. Винаги има защо и за кого!
Виж целия пост
# 556
Вие сте подкрепа!
При нас не е тази диагноза.
Но множество метастази в мозъка...
Започнаха прояви на загуба на ориентация... Не познава хората край себе си... По цял ден спи. Събужда се да хапне малко и пак заспива. Не може да ходи.
Страшно е при спомена какъв човек беше.
Как го съсипа тази болест.
И колко бързо става всичко.
И да, тази болест е присъда. Няма спасение.
Виж целия пост
# 557
Сили и за теб Ranella!
Да...ужасно е засягането на мозъка под каквато и да е форма Sad много трудно се смила. Дано имате подкрепа около себе си. От близки, от лекари...
Ние сме с вас!
Виж целия пост
# 558
Tirex...
Подкрепа намирам тук.
Няма кой друг.
Лекари? Ни-що... Казваме какво е положението, питаме... Нищо.
Кои близки... Майка, сестра ми, нейният съпруг... Това сме.
Тази нощ е паднал от леглото....
Виж целия пост
# 559
Благодаря на всички за подкрепата и разбирането! Силни прегръдки от мен!
Имаме син, прекрасен, без неговата подкрепа нямаше да се справим през последните пет години. Миналата, 2024 година създаде семейство. Направиха невероятна сватба в Родопите, невероятно сватбено приключение. Младите са моята най-голяма подкрепа. Моята майка също. Брат ми, снаха ми, всичките ми колеги. Неговите родители, сестра му. Но ... като знам какъв мъж с умения е, колко много направи, и сега - не е същият, като малко дете е. Вярвам, че Господ изпраща изпитания, за да станем още по-силни. И че каквото ни е писано - ще се случи. Но трябва борба и воля. Няма да се отказваме.
Виж целия пост
# 560
Чета...мълча...чудя се дали да пиша и на кого и с какво би помогнало това. При нас минаха 13 години от диагнозата - не беше глиобластом, а астроцитом - 3 ст. Когато майка започна да замята крак и ръка беше 2017 година. Влошаването не беше рязко, а постепенно и много коварно. Повече от 5 години е на легло, и да - все още е жива. В 90 % от времето спи, не говори, познава близките си, не мога да кажа до колко разбира заобикалящото я. Две болногледачки - хранят я в леглото, мият я в леглото, доскоро я изправяха на тоалетен стол, но вече е почти невъзможно. Аз ходя на психолог- рева от първата до последната минута на сесията. И на психиатър ходих. Повече от всичко желая този кошмар да приключи, дълго време ме беше адски срам да  го призная дори пред себе си. Но никой не заслужава скотски живот.
Виж целия пост
# 561
Галя, когато аз започнах да търся информация през 2021, след челен сблъсък с тази диагноза, попаднах на твой пост от самото начало в друга група. Знаеш ли колко надежда ми даде той? Гледай, какво нещо е животът- аз загубих святата си майка преди две, ще станат три години, а ти си още във филма:( не знам наистина, какви сили иска това, ние за година се сринахме. Разбирам добре тежкото признание. И аз бях пред него.
Помня до днес вечерта, в която усетих, че краят идва и няма да се видим утре. Помня и въпросите - да викам ли линейка или да не я мъча повече. Странното е, че беше спокойна и избрах второто. Не се виня вече. Даже...се радвам, че не е открито по- рано. Някак си съм сигурна, че и това време нямаше да имаме или поне- нямаше изобщо да е пълноценно, а и тя не заслужаваше такъв живот. Не че някой го заслужава! При вас е наистина прецедентна ситуация. Имаш изключително силна майка! Дълга и е пътечката, иска да живее, не се предава.
Но всички вие около това ... наистина не мога да си го представя, поклон и цялата ни макар и виртуална подкрепа! Писахме преди- и за едната топла майчина ръка всичко си струва! Докато може...Sad
Виж целия пост
# 562
Галя,  от няколко дни си мисля за теб, чудех се дали да ти пиша, онзи ден ти написах съобщение, но го изтрих... А ето, че ти днес пишеш, а не беше писала от много време.
Мислех си за майка ти, може би, защото се доближава най- много като диагноза и продължителност на живот до нас...Явно майка ти има много силен организъм, щом издържа след всички операции, терапии и лекарства. Но както казваш, това живот ли е. Каквото и да мислим, не можем да променим съдбата и тя ще бъде толкова години тук, колкото е отредено. Много е тежко, разбирам те...дано Господ се смили над всички страдащи души.
Виж целия пост
# 563
Мили хора!Загубихме човекът стълб в нашето семейство!Отиде си в адски мъки ,със задушаване и с огромна дълбока рана ,току навършил 53!Свърши се,1 година след диогнозата душата му се освободи!Благодаря ви за всичко❣️
Виж целия пост
# 564
Мили хора!Загубихме човекът стълб в нашето семейство!Отиде си в адски мъки ,със задушаване и с огромна дълбока рана ,току навършил 53!Свърши се,1 година след диогнозата душата му се освободи!Благодаря ви за всичко❣️
Съболезнования, Съни...много е тежко...остава утехата, че вече не го боли и е на едно по добро място...
Виж целия пост
# 565
Съболезнования Съни,
Светъл път на душата му!
Виж целия пост
# 566
Съболезнования, Съни...

И аз изпратих татко....

Остана ми AluFood (храна за мозъка). Една неотворена кутия и една, от която са взети три лъжички.
Ако някой иска, нека ми пише ...
Виж целия пост
# 567
Съболезнования, момичета, нека да им е светло.
Виж целия пост
# 568
Съболезнования и от мен Съни.
Много е тежко да преживееш заедно с болния последните му дни, да виждаш мъката и болката и да се чудиш с какво да помогнеш, а да си в безизходица. Вече една година от смъртта на съпруга ми и нищо не се забравя, преживява се отново и отново. За жалост и ние близките ставаме развалини.
  Светла му памет на твоето момче, а на теб много спокойствие и не се предавай!
Виж целия пост
# 569
Съболезнования!
Много съжалявам за огромната загуба. Преди 8 месеца и аз загубих съпруга си..на 53г. Нищо вече не е същото и никога няма да бъде... Не знам кога е по-тежко...когато са до нас, макар и болни, или когато ги няма...
Да почиват в мир!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия