Красив ум

Мен ми е интересно да се пробва някъде на по-мащабно място това universal basic income и да се види дали ще работи икономически, но още повече дали ще работи социо-културно. Има много държави където работата се смята за част от идентичността на човека, или се счита за негов семеен/обществен/национален дълг, чудно ми е на такива места дали ще може да просъществува и дали няма да навреди повече отколкото ще помогне. Другото както се видя и в темата вече е дали няма да се появи веднага противопоставяне на "имидж" - "лошите" които ще живеят само или основно от UBI и тези "по-добрите" които предпочитат и да работят стабилно. Предвид цифрите които се очакват да са на UBI заради промените в световната икономика и очертаващата се демографска катастрофа не мисля че едно общество ще може да просъществува, най-малкото да просперира с такова мащабно разделение. Покрай икономическата революция, ми изглежда неизбежно да има и културна такава.

Иначе предвид прогнозите следствие намаляване на световната раждаемост (в развитите държави, и очаквана в развиващите се), според мен след 20-30-40 години такива системи като пенсионните както досега сме ги знаели ще е невъзможно да съществуват. Millennial и надолу поколения пенсионери просто няма да има.

Любима картинка свързана с автоматизацията:

До изселване на друга планета 😄 Майтап-майтап, ама май така ще стане. Това в много далечно бъдеще де - след стотици години, може и хиляда-две хиляди 🪐💫🌝

Отдавна се опитват да я вдигнат, защото е ред на децата от бейби бума след Втората световна война да се пенсионират и те са наистина много, а и много повече от поколенията, които остават да работят. Пенсиите са високи и няма как да се покриват.
Апропо, у нас сме 6 млн, а хората над 60 години са 2 млн души.


За автоматизацията пак да кажа, същото е като с индустриалната революция. И тогава е имало същите страхове. Хората ще си имат работа, просто ще бъде различна. Сега всички още мислят, че айти е прогресивно и доходоносно занимание, но това е новата ако не работническа класа, то класа тип общи административни работници, които няма да бъдат високо платени.
Никой не знае кое ще бъде високо платено, защото, пак ще се повторя, никой не предполагаше, че новите водещи професии ще са инфлуенсър, ютюбър, нутриционист и коуч – все форми на самозванство, които изобщо не отговарят на определението за професия, защото не изискват никакво специализирано познание. И все пак зад тях стоят хора, които умеят нещо – да монтират видеа, да създават съдържание, да снимат. Все още изкуственият интелект не може да бъде наистина креативен, защото креативността е плод на сбор от интелигентност и емоционалност, които вероятно никога няма да бъдат част от машина.

Това на което му казват изкуствен интелект днес са просто математически алгоритми които възпроизвеждат нещо спрямо заложени параметри и база данни. Тоест при тях креативността идва отново от човека - програмиращ ги и задаващ настройките. Въпроса е дали на човек му доставя същото удовлетворение да вдигне молив/четката и да нарисува директо върху хартия/платно, изсвири композиция на инструмент, да пише проза и поезия, или да програмира/попълва цифри в полета и да щрака по drop down менюта в софтуер. Защото това са коренно различни дейности, и едва ли ще се харесват на едни и същи хора еднакво. За мен икономическия въпрос е второстепенен на този.

Само да ви кажа, че бейби бумърите вече се пенсионираха! Сега вече са след 64 набор.

Хранят си се сами, че и добре. Не съм съгласна, че се размножават с бясна скорост, особено арабите. Новодошлите имигранти наистина имат толкова деца, колкото биха имали в техните държави, но родените тук нямат по толкова, а второто, родено тук поколение има местната, за момента раждаемост. Понеже вече и в арабския свят нямат по много деца, а в Ливан, Катар, Саудитска Арабия, Мароко, Тунис, ОАЕ, Кувейт са с под 2, то и новодошлите нямат по много. Във Франция най-късно женещите се и раждащи са арабките. При тях има и най-голям процент бездетни жени (след 50г).

Дори и родените в чужбина жени 1970-74г родени) да сме родили по 2.35 деца, броят родени на живееща тук е 1.76. Предишните поколения чужденки (родени 1950-54г)са имали по 2.92 деца. Следващите може и по едно да нямат 🤩.
https://frontpopulaire.fr/societe/contents/indice-de-fecondite-d … igin_tco_19932374

Германия е внесла доста турци и други чужденци след 1950г, но от 1972г там умират повече хора, отколкото се раждат. Даже и огромните доставки на арабска, африканска и всякаква друга плът на баба Меркел не успяха да обърнат тенденцията и миналата година там са се родили 735 000 бебета за над милион умрели.

В развитите африкански градове жените имат под 2 деца. На остров Мавриций даже вече мрат повече, отколкото се раждат.

Повишената миграция сваля раждаемостта и в техните държави. В Джибути, откъдето масово избягаха мъжете имат вече под 2.5 деца, а в съседна Сомалия по 6. В Тайланд населението вече пада, причинено от туризъм и възможности за емиграция.


До нищо съществено, защото темповете падат. С 2% се е увеличавало населението на света през 1970те, а най-много като брой, с по 90 милиона - през деветдесетте. Сега се увеличава с около 1% и 80 милиона годишно. В 30 държави населението пада и ще пада все по-стремглаво.


Бояна писа за Франция, където броят родени е бил висок до 80те поради влизането на милиони нови хора след Алжирската война.

Хмъ. Аз пък до колкото виждам всичко живо стана анти-икономисти и ... анти-айти специалисти ...
Де да бяха образовани и по-разумни повечето хора, всички щяхме да сме по-добре. Реално половината продукт отива за да храним анти-специалистите. Социална идиокрация.

Динамичното и донякъде непредвидимо развитие на професиите, за които спомена Бояна по-горе, докара нещата отново до там, че човек трябва да има много и разнообразни знания и умения, да е гъвкав и адаптивен, и да се позиционира спрямо обстоятелствата.
"Забиването" само в една област много стеснява възможностите. Мнението ми е, че един млад човек трябва да има базисни познания и опит в различни посоки - наука, спорт, изкуство, приложни занимания с практическа насоченост. Всяка област създава различни умения и самодисциплина, дава различен поглед към света, и най-вече - общуване с различни кръгове. Това помага на човек да се открие и позиционира по най-добрия начин. Едностранното образование (спортно училище-спортна академия- треньорство, музикално училище-музикална академия-оркестър, математическо училище-математически университет-IT и подобни) ограничава възможностите за избор. Тук не говоря за нищожния процент шампиони, виртуози и топ-специалисти, а за масата хора на средно ниво, които при малко сътресение в областта им, стават абсолютн непригодни за друго. Справка: спортистите след 10-ти ноември, музикантите по време на ковид кризата.

Не съм съгласна и с двата примера:
относно спортистите - повечето минаха в силовите структури и групировки, други създадоха свои школи, клубове.
Музикантите по време на Ковид кризата - че то почити всеки ден имаше он-лайн концерти.
Който си го може, го може, другите търсят оправдание/я

Нищо ново. При Индустриалната революция е имало същият страх. Въпреки, че са работили 16+ часа къртовски труд за мижави пари, ги е било страх, че машините ще им вземат работата. Всъщност техническите постижения винаги са подобрявали живота на хората в дългосрочен план, но краткосрочно има раздвижване на пластовете, което естествено плаши хората.

Не мисля, че е коректно да се дават примери с професии като инфлуенсъри, ютубъри, биткойнмилиардери, нутриционисти и тн.

Нарушава се основен икономически принцип. А той е, че това е супер малка извадка от хора, и те няма как да повлияят на "пазара" на работни кадри, ни в едната, ни в другата посока.
Все едно да даваме за пример спортисти и холивудски артисти. Как точно тяхната заплата, и това че може и да не са учили в университет ще е критерий за това какво "се търси и предлага" на национално и световно ниво. Факторът е точно никакъв.

Че е хубаво човек да е гъвкав, хубаво е.
Че е хубаво да разбира "от всичко", финанси, програмиране, бизнес, автомобили, ремонти, поправки, конструиране, строителство, езици, комуникации, психология, хубаво е.
Ама цената, която плащаш като време, няма избиване.
Понякога е по-евтино да си платиш ...
Разбира се, ако има с какво. Т.е., ако все пак, си ефективен в нещо.
Един от най-решаващите фактори при успеха е не само да си гъвкав, но да си гъвкав навреме и на място. Т.е. бързичко, без помотване. Дали ще учиш 2-3-5 или 10г университет или 0ла, е фактор. Дали ще губиш време 2-3 години без работа и без преквалификация, или директно започваш с 6 месеца преквалификация, включително служебно заплатена има значение.

Програмирането няма как да стане "евтина професия". Това го приказват хора, които през плет не са виждали.
Програмирането е натоварващ, стресиращ, изискващ, изтощителен и крайно вреден труд. Тъй като е високо ефективен, и са замесени много пари в резултата, сроковете и шефовете са изискващи и затормозяващи. Няма как това да стане на цената на труд от типа "продавачка на дрехи". Ни натоварването, ни готовността да се работи след работно време, ни непрестанните преквалификации и предизвикване за нови неща могат да се сравняват.
Просто ако стане евтин, тоя труд няма да се работи.
То това му е хубавото на капитализма и свободния пазар, че цената на труд се определя от това, кой колко е готов да плати и кой колко е готов да се труди и да се квалифицира за нея.
Щом заплатите на програмистите са с тенденция сериозен растеж, (в момента говорим грубо 5-10к нето на месец), значи най-вероятно няма да е толкова лесно нито да се автоматизира, нито да се замести с "лесен и евтин труд".
По-скоро може да се автоматизира лакирането на ноктите, че дори и подстригването, включително и с роботизирани машини. Но не и програмирането.
Ако беше иначе, до сега да са го измислили.

Няма друг такъв стресиращ, тежък и вреден труд като програмирането, не.
Даже и хемороиди се правят от седене, мани другото.

Дали ще се изненадате, господа програмисти, че във всяка професия се намира приблизително същият дял убедени, че от тяхната професия по-стресираща, тежка и отговорна няма? Че води до инфаркти и прегаряния, а без нея не може?
Не се шегувам изобщо, виждала съм го. И колеги юристи имам такива (и съдии, и адвокати), и счетоводители съм виждала... с другите нямам кой знае какъв професионален контакт май, но не се съмнявам какво мислят.
За протокола, мъжът ми е програмист и се отнася с насмешка към подобни твърдения, вкл. на колегите си.

Като продавачка на дрехи, разбира се, няма как да стане, просто защото работата на програмиста, подобно на други работи, т.е. нищо уникално, изисква предварителна квалификация, докато тази на продавачката - не; не щото е тежка, вредна, изморителна и важна за оцеляването на човечеството.

Юристите също са натоварени (които работят, де).
Имам приятелка, тя вечно си носи работа за събота и неделя, включително ако се пътува някъде. Вечно нещо чете.

Счетоводителите, и тяхната е натоварена. Но повече хора биха могли да са счетоводители. Съответно, има повече конкуренция.

При програмирането няма само начална квалификация. Има и непрекъсната. Учи се винаги и завинаги.
Лежерно може да му е на някой, който принципно го влече и не го намира за работа. Но това не отменя факта, че се иска сериозна работа. Т.е., такива хора се отричат от много други неща, хобита, спорт, хубаво тяло, излизания, връзки с нови хора. Е, при някои може и да е доброволно. Но това не отменя факта.
Далеч съм от мисълта, че това е най-тежката възможна професия. Сигурно да лежиш под колите омазан с масло, да чукаш по мините е по-тежко. Говорим, че изобщо не е лека и лежерна професия. А че има изключения, които със дълъг стаж и интерес са натрупали дивидент, който им позволява да го карат лежерно, има. Това са изключения, не правило.

Повтарям се. Ако наистина обективно беше лежерна професия, щеше заплатите да са ниски. Просто всеки щеше това да работи. Вместо да е спасител на плажа или фитнес инструктор.

Не всеки може да стане програмист. Необходимо му е повечко математически мозък. Докато счетоводител може почти всеки.

Не мисля,че баш всеки може да стане счетоводител.