Смее ли някой да легитимира насилниците и да обвини жертвата, като каже, че мъжът си го е търсел макар и ей толкова мъничко, смее ли? Нима преследването оправдава пребиване? Не трябва ли тази жена и брат и да бъдат задържани и пратени в затвора, вместо мъжът да е принуден да се крие, като ги види?
И ако мъжът се оплаче: "бившата ми прати мутри да ме пребият", всеки въпрос "а как се случи?" е оправдаване и легитимиране на насилниците, нали, нали, нали? Недопустимо е да се пита за това, то е обвиняване на жертвата.
(Извинявам се на авторката, че вадя мнението и от друга тема, но го правя само за илюстрация.)
Ама не се ли насърчаваше точно това, жертвите сами да се оправят? До това води липсата на адекватна реакция от държавата - саморазправа. Хората намират друго "решение" - и то не е ок.
Изключая, разбира се, че горното се приравнява със случай, в който жертвата не е ходила да тормози някого, а всячески се е опитвала да се махне от него, и той я е намерил и пребил. Но дори това не прави саморазправата ок. Когато няма държава, важат законите на джунглата - това ли искаме?