Защо искате деца ?

Аз от самото начало нито се престаравам, нито се вкарвам във филми. Дори бих казала, че мъжът ми е по-притеснителен относно сина ни. Покрай мен в началото дуднеха за някакви неща, дребни сравнително, но видяха, че детето е добре гледано и няма големи драми (пу-пу) и се спряха. Доволни са, чат-пат дават съвети, но много не се месят. Не бих казала, че смятам, че много знам или че съм права за всичко, но си слушам педиатърката, на която имам доверие. А и се считам за интелигентен човек, та зорлем няма да навредя на детето. Уча се в движение, мъжът ми е абсолютно адекватен родител (без него няма да се справя) и добре се стиковахме до момента в гледането на малкия.

......
+1
Исках и имам,защото това е смисълът на моя живот.
Знам,че оставям частица от себе си след време.
Не смятам,че тези ,които нямат по причини някакви са по-малко хора от имащите деца.
Всеки човек е различен,а и донякъде е карма,не само вътрешни усещания и нагласи.

Винаги ми е много тъжно като те чета, защото съм минала оттам. С първото дете е наистина много трудно. От свободен, работещ човек с нормални хобита и удоволствия се превръщаш просто в мама. Толкоз. Целият ти свят, мечти и амбиции се телескопират в една точка от 3 кг. И ако бебето е по-трудно и ревящо наистина е тежко. И от двойка млади и влюбени с бащата се превръщате в семейство и започвате да остарявате заедно.
Но с времето става по-леко. Помага да не сте заедно с детето. Да имаш наново моменти само за теб. И нивото на щастие почва да се вдига. Моето е доста високо в момента. Е, не е до нивата от преди децата, но се вдига

miss_chichi, на колко е детето? Предполагам още бебе? Отминава ятова, започваш да имаш време за себе си млако по малко, време да четеш, д а излезеш някъде, такива дребни неща. Да, всичко е различно, но и иначе с годините се променят много неща. Няма да се все така. Много жени се чувстват по подобен начин в началото, понякога си е депресия. Но минава, минават всички тези неща. Казвай поне на таткото как се чувстваш, помага. Моята като беше на няколко месеца тук ни затвориха заради КОВИД. Ама като казвам затвориха, в началото и на разходка не можеше. Питай ме как бях, още помня как седя с нея дето реве, аз цедя през няколко часа и дохранвам и гледна цъфналите дървета през прозореца и ми се реве. Е, мина и това. Поотрастват, поолеква, ти забравяш много неща.

Поне по час на ден трябва майката да е сама. Дори за безцелно ходене по улиците, но доста помага през първата година. Иначе е ясно, че по инстинкт майката се губи през това време, но и да си без бебето е същото. Веднъж се усетих как в супера приспивам кренвиршите в пазарската количка
И зависи човек какви други интереси има. Може, когато бебето спи да чете, да гледа нещо, докато разхожда да говори по телефона с приятели, например. Най-важно е да е със задоволени потребности по Маслоу – сън, храна и прочее, а то само едното недоспиване плюс хормоните могат да изнервят и натъжат всеки.

За да не се чувства изгубена една майка, трябва да не се вторачва в бебето и в домакинството само.
Никога не съм спазвала някакви графици и предписания, не съм се цедила, не съм следяла какво и колко точно са изпили или изяли. Колкото повече съм се водила по собствения си усет и по това да си почивам максимално и да се занимавам с мои неща, докато бебетата спят, толкова по-добре съм се чувствала.
Нормално е да има в началото моменти,в които да няма разграничаване. Това е природа. Но не бива и да се поставя център само върху бебето. Пък и в повечето случаи се пренебрегва бащата в ролята му точно на друг и равностоен родител, защото майката решава, че е незаменима и се стига до това, което в бизнеса наричат бърнаут.

Аз много избягвам да правя такива обобщения, защото няма два случая еднакви. Аз ако не бях цедила, щяхме да минем на АМ първите три месеца, със сигурност. Нямаше да е трагедия, вярно е, но съм преценила че при леко недоносено дете си заслужава да се постарая малко повече за да я кърмя. Бях подготвена, бях чела, попаднах на прекрасен екип с подкрепа за кърмене, много помогнаха. И пак ако не бяха те, нямаше да мога си да започна, камо ли да кърмя три години +. Както казах, имах пълният пакет с проблеми, включително за кърменето. Ако се бях оставила на усет, със сигурност нямаше да стане. Помощ също не винаги е възможна, ето ние бяхме по време на пандемията, в Италия. Нито ние, нито друг можеше да пътува, близки тук нямаме и двамата. ММ все пак работи, значи по цял ден само с бебето. Вечер помага, ама колко точно като това бебе суче и ти виси отгоре цялото време. Оцеляхме, даже сега си спомням повече хубавите неща, но не начуквам никога канчето на млади мами че виждаш ли, може да е и по-лесно. Не винаги е възможно, факт. Но не е много време и ако човек е тази нагласа, че и това ще мине, много помага. И ако знае че е нормално.
Но пак казвам, щастието е до голяма степен и въпрос на вътрешна нагласа. Остаряваме докато го разберем, но е факт. Трябва да се приемат такива неща, които в момента не можем да променим и да гледаме напред. И да се радваме на малките неща, пропускайки много други покрай ушите и очите. Ако нещо може да се промени в момента към по-добро, перфектно. Но ако не, по-добре да знаем че няма ад се вечно така и да търсим положителните страни. И да не се самобичуваме.

Извинявам се, говори се за пренебрежение, обаче изобщо не е пренебрежение предположението по-назад в темата, че онези, за които майчинството не е драма, просто винаги са били майки, свикнали са отрано, не са имали академичните постижения, кариерата и интересния живот на другите. Преформулирам, но нещо такова беше. Ми малко в повече ми идва, както ми идват в повече изказванията на други потребителки, че жените с повече деца са "майчински тип". На мен като на жена с професионални постижения (във форума всички сме така), която би родила с удоволствие още едно дете, просто защото е хубаво да имаш (здрави) деца, да се квалифицират подобни жени като "майчински тип" в противовес на, вероятно, учено-професионалния тип с постиженията, ми е много обидно.

Не преформулирай, а извади точния цитат. Мой е. И няма нищо пренебрежително в него. Наистина смятам, че жените родили по-рано им е по-лесно, защото нямат същата база за сравнение. Което не пречи разбира се и на младите майки да им е трудно. Моят живот беше много, много хубав преди да родя. И ми липсва. Ако бях родила веднага след следването сигурно нямаше да имам същата носталгия.

Не успявам да го проумея това с графиците. Малките деца ако пропуснеш да ги нахраниш или смениш - реват. После, когато пораснат, трябва да ги заведеш и вземеш от училище в определен час. Ако пък и са записани на нещо извънкласно - графикът сам те намира, дори и да не си го правиш.

Аз никога не съм била майчински тип. Не съм родила и твърде рано, нито съм останала без образование или развитие. Нито някога децата са ми пречили да си живея по моите нужди и разбирания.

Нели, с едни съм минавала на АМ, с други съм кърмила почти до 2. И недоносено съм имала, и преносено. Всичко е относително.
На никого не начуквам канчето. Казвам, че всичко тръгва от майката и тя е тази, от която зависи дали ще се превърне в майка-орлица и слугиня или ще се наслаждава на майчинството, без да се вторачва в дреболии.

Филомена, като ревне - храниш и сменяш, точно така. Не ходиш като счетоводител, както съм виждала майки д пишат в колко часа и колко грама са яли бебетата и да ги теглят преди и след храна. Другите графици - с училище и подобни - вече са част от ежедневието и до тях се стига така или иначе.

С риск да помислиш, че се заяждам с теб (а не е така) как така не си майчински тип, а имаш 5 деца?
Аз се имам за неутрален тип - нито много майчински настроена, нито много не. И имам 2. И ще остана с две, защото наистина не съм готова за още една повръщаща бременност и най-вече имам(е) нужда от малко свобода и време само за нас.

Защото не се вторачвам в децата си и те са част от живота ми, а не негов център. Раждат се, растат и си поемат по техния път, а аз си вървя по моя. За мен децата са за кратко в живота ни, а после стават периферия, а ние сме центърът, затова.
Свобода и време за нас си имаме и с децата, защото такова е ежедневието и професията ни. В друга конфигурация и при друго ежедневие, можеше да останем с 1 или 2 и да отделяме време за себе си, но ние сме почти 24/7, а и всеки може да замени другия и той да остане и насаме.
Неразположенията не са нещо постоянно и съм наясно, че са част от процеса, затова ги приемам философски и не задълбавам в тях.
Много неща се виждат различно, когато си вътре в тях и децата са ти малки и след като вече някои от тях са самостоятелни хора, с отделен живот, свои семейства, техни деца и т.н.

Кратко, кратко... колко да е кратко? Говорим за години все пак.
А свободата можеш да я имаш ако в това време друг се наеме с твоята отговорност. Ние нямаме такъв някой и се отказваме от неща, които обичаме. В един момент и двамата ще можем да ги пратим на лагер и това ще ни освободи най-после времето, но първо ще е след 3 години и второ - пак ще има ограничения. Например не вярвам да съберем кураж да отидем в чужбина през това време.

Филомена е права.
Родих първото дете на 24.
Не усетих как стана на 7 години. Нямах кариера, за която да съжалявам. Гледахме се с лекота.
От гледна точка на изминалото време го намирам за най-правилното решение, което взехме.
Кариерата започна след това. Затова и карах много кратко майчинство след 2рото.
Ако бях отсъствала 2 години от работа, нито щях да запазя позиция, нито да се впиша с толкова бързо променяща се професионална среда.
В бизнес средата, в която работя, жените излизащи по-късно в майчинство особено на високи позиции, много бързо се заменят. Освен, ако не отстъства няколко месеца. Няма как ключови позиции да могат да стоят по 2 години без ръководство.
Или ако може то явно може и без тази позиция.

Какво значи всъщност майчински тип? И защо трябва да е нещо лошо? Не мисля че е свързано с интелектуалния капацитет на жената по никакъв начин. Едното е свързано с мозъка, другото с хормоните примерно.
Иначе такова чудо да се.записва всичко не съм нито виждала, нито чувала. Това си е отклонение, фиксация няккава, какъв ти майчински тип.
Филомена, поне до България не сте ли ходили?! Нашата пътува навсякъде от преди да направи година...