Аз затова почти не съм се ровила в кърмаческите теми например, защото там е едно бясно начукване на канчета. Ама коя решила да не кърми, ама как можело такъв ужас, ама защо, ама ще си разболееш детето, ама го оставяш гладно и т.н. А мен грам не ме вълнува от такива приказки и бия игнора.
Виж целия пост
Защо искате деца ?
- Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2024, 02:16 ч.
# 1 155
1 май 2024, 19:08 ч.
# 1 156
1 май 2024, 19:11 ч.
За проблеми през бременността, раждането, гледането на бебе до някаква степен бях подготвена. Четох доста тук. Макар, че то докато не ти дойде до главата не можеш да си го представиш. Това, което никой не ми каза, е че може да чувствам неудовлетворена, до някаква стенен нещастна, че може да "изчезна", не, не ме кефи да се индетифицирам, като майката на еди кой си. Обожавам детето си, правя всичко за него. Но усещането за изгубена свобода и същност не ме напуска. С времето става по лесно де и предполагам че в един момент наистина ще се наслаждавам, когато намеря баланса. Разбира се за тези емоции се говори най малко и са най неразбрани и неприети. И те са тези, заради които не искам и да чуя за второ. Ако дойде ангел да ми каже, че ще роди следващия Исус сигурно ще го отстрелям с един калашник.
П.п. аз си спомням доста неща, не се забравя толкова лесно.
Виж целия пост
П.п. аз си спомням доста неща, не се забравя толкова лесно.
# 1 157
1 май 2024, 19:15 ч.
На мен трудностите ми бяха преди бременностите. Толкова време/години, усилия, нерви и пари ни костваше всяко дете, че после трудностите ми бяха направо радост, че изобщо съм стигнала до тях.
Виж целия пост
# 1 158
1 май 2024, 19:18 ч.
Аз пък нищо не съм забравила и съчувствам на момичетата, които се оплакват. Да, не си спомняш за неприятните неща всеки ден, но ги помниш. При това аз имах много помощ от баби и платена. То и защото помня, имам само едно дете. Мис Чичи, спокойно, вече до живот си майката на ......,което не означава, че ще се обезличиш.
Виж целия пост
# 1 159
1 май 2024, 19:30 ч.
Това наистина се случва на много жени и факт, че за него не се говори. Сякаш има една неизказана вина, и понякога изказано обвинение, че жената трябва да е безкритично щастлива от поява на дете, и всичко друго я прави лоша майка. И голяма част идва от това, че много жени са неотменени в грижите си и наистина потъват в майчинство като в пропаст. Но жената е личност, със свои желания, нужди, цели, а едно дете изисква големи лични жертви, защото да оцелее то, в много случаи значи да забравиш за себе си. Но за тази жертва много често не се говори, тя не се оценява, не намира подкрепа, не намира признание. И това много боли. А понякога дори да имат тези неща, пак е много трудно. И от тази гледна точка напълно разбирам тези жени, които се чувстват отблъснати от ролята си, защото от създател, тя се превръща в роб. Не е така и не трябва да е така, но за много е реалността и тези, които са имали подкрепа и разбиране, които са имали късмет да преминат лесно, често не могат да го разберат.
Виж целия пост
За проблеми през бременността, раждането, гледането на бебе до някаква степен бях подготвена. Четох доста тук. Макар, че то докато не ти дойде до главата не можеш да си го представиш. Това, което никой не ми каза, е че може да чувствам неудовлетворена, до някаква стенен нещастна, че може да "изчезна", не, не ме кефи да се индетифицирам, като майката на еди кой си. Обожавам детето си, правя всичко за него. Но усещането за изгубена свобода и същност не ме напуска. С времето става по лесно де и предполагам че в един момент наистина ще се наслаждавам, когато намеря баланса. Разбира се за тези емоции се говори най малко и са най неразбрани и неприети. И те са тези, заради които не искам и да чуя за второ. Ако дойде ангел да ми каже, че ще роди следващия Исус сигурно ще го отстрелям с един калашник.
П.п. аз си спомням доста неща, не се забравя толкова лесно.
П.п. аз си спомням доста неща, не се забравя толкова лесно.
Това наистина се случва на много жени и факт, че за него не се говори. Сякаш има една неизказана вина, и понякога изказано обвинение, че жената трябва да е безкритично щастлива от поява на дете, и всичко друго я прави лоша майка. И голяма част идва от това, че много жени са неотменени в грижите си и наистина потъват в майчинство като в пропаст. Но жената е личност, със свои желания, нужди, цели, а едно дете изисква големи лични жертви, защото да оцелее то, в много случаи значи да забравиш за себе си. Но за тази жертва много често не се говори, тя не се оценява, не намира подкрепа, не намира признание. И това много боли. А понякога дори да имат тези неща, пак е много трудно. И от тази гледна точка напълно разбирам тези жени, които се чувстват отблъснати от ролята си, защото от създател, тя се превръща в роб. Не е така и не трябва да е така, но за много е реалността и тези, които са имали подкрепа и разбиране, които са имали късмет да преминат лесно, често не могат да го разберат.
# 1 160
1 май 2024, 19:30 ч.
Аз бях в някаква следродилна депресия сигурно 2 месеца след раждането. Беше ми тегаво, чувствах се неудовлетворена от живота, не разполагах вече с времето си и това силно ме дразнеше. И сега на моменти избеснявам, защото определено не съм човек, който намира единствен смисъл в живота това да бъдеш майка.
Виж целия пост
# 1 161
1 май 2024, 19:45 ч.
Аз за това пак ще се повторя с това ,че от огромно значение е какъв партньор имаме .
Имах ужасна първа бременност наистина , но съм толкова благодарна на моят мъж. Давам си сметка, че ако не беше подкрепата от него не знам как щях да се справя.
Бременна съм с второ сега , ще имат малка разлика нямаме помощ от баби, не казвам че е цветя и рози ,но всичко е до настройка и личен избор.
Няма как да сте щастливи ако нямате подкрепа и помощ от вашият партньор и всичко чака само на вас .
Виж целия пост
Имах ужасна първа бременност наистина , но съм толкова благодарна на моят мъж. Давам си сметка, че ако не беше подкрепата от него не знам как щях да се справя.
Бременна съм с второ сега , ще имат малка разлика нямаме помощ от баби, не казвам че е цветя и рози ,но всичко е до настройка и личен избор.
Няма как да сте щастливи ако нямате подкрепа и помощ от вашият партньор и всичко чака само на вас .
# 1 162
1 май 2024, 19:47 ч.
Ние с детето си спяхме до 10 часа, тя и досега в поч.дни си спи до късно, и аз също. Така че, и прословутото недоспиване не е задължително при всеки.
Виж целия пост
# 1 163
1 май 2024, 19:48 ч.
Абсолютно съм съгласна
Всичко е много индивидуално. Не се срамнявайте с други . Нито вас ,нито мъжа си, нито детето си.
Виж целия пост
Всичко е много индивидуално. Не се срамнявайте с други . Нито вас ,нито мъжа си, нито детето си.
# 1 164
1 май 2024, 19:56 ч.
И разведените жени без партньор могат да са си щастливи. До много неща е.
Виж целия пост
# 1 166
1 май 2024, 20:04 ч.
Така е да , просто ако гледаме отрицателните неща винаги няма за стане по добре .
За мен самотните майки са наистина супер силни във всяко отношение .
Живота е такъв какъвто го виждаме през нашите очи.(не говоря за болести) за нагласа и усещане .
Всяко нещо ни се случва с причина . Темата е защо искаме деца . Аз апелирам хора който не искат , да не правят просто защото трябва или така им казват роднини приятели и общество.
Живота е един и имате право да го живеете както искате в крайна сметка🌷
Виж целия пост
И разведените жени без партньор могат да са си щастливи. До много неща е.
Така е да , просто ако гледаме отрицателните неща винаги няма за стане по добре .
За мен самотните майки са наистина супер силни във всяко отношение .
Живота е такъв какъвто го виждаме през нашите очи.(не говоря за болести) за нагласа и усещане .
Всяко нещо ни се случва с причина . Темата е защо искаме деца . Аз апелирам хора който не искат , да не правят просто защото трябва или така им казват роднини приятели и общество.
Живота е един и имате право да го живеете както искате в крайна сметка🌷
# 1 167
1 май 2024, 20:14 ч.
Аз имах и имам най-отдадения партньор, майка и бавачка, пак ми беше тежко.
Като дойде трудното, човек се справя. После не си го спомня всеки ден, а се радва на живота.
Виж целия пост
Аз за това пак ще се повторя с това ,че от огромно значение е какъв партньор имаме .
Имах ужасна първа бременност наистина , но съм толкова благодарна на моят мъж. Давам си сметка, че ако не беше подкрепата от него не знам как щях да се справя.
Имах ужасна първа бременност наистина , но съм толкова благодарна на моят мъж. Давам си сметка, че ако не беше подкрепата от него не знам как щях да се справя.
Аз имах и имам най-отдадения партньор, майка и бавачка, пак ми беше тежко.
Като дойде трудното, човек се справя. После не си го спомня всеки ден, а се радва на живота.
# 1 168
1 май 2024, 21:21 ч.
miss_chichi, просто едновременно детето ти е малко на възраст и по-трудно за гледане. Не, не си се сраснала с него и не си се обезличила, просто ти е такъв период. Ще мине. Допълнителните грижи, страхът да не се пребие и т.н. на никого не действат освежително...
Виж целия пост
# 1 169
1 май 2024, 21:27 ч.
За да можеш да преминеш през майчинството /особено през първите години/ с лекота много зависи и от нагласата на майката. Неувереността, престараването, вторачването в несъществени детайли, убедеността, че има само един правилен начин да се случват нещата, могат да стъжнят живота дори и при здраво и относително "спокойно" бебе.
Няма да забравя как с първото спях на нощна лампа, за да следя диша ли. И притичвах от балкона на другата стая, докато простирах - пак по същата причина. Уж разумна жена, ама не мога да си обясня защо при условие че перях пелените и дрешките на 95 градуса /все пак не "клъвнах" на съвета на майка ми да пера на ръка/ гладех всичко до над годинка при голямото. При малкото откарах "само" половин година - добре, че започна някакво световно по футбол, та нямаше какво да се гледа.
Виж целия пост
Няма да забравя как с първото спях на нощна лампа, за да следя диша ли. И притичвах от балкона на другата стая, докато простирах - пак по същата причина. Уж разумна жена, ама не мога да си обясня защо при условие че перях пелените и дрешките на 95 градуса /все пак не "клъвнах" на съвета на майка ми да пера на ръка/ гладех всичко до над годинка при голямото. При малкото откарах "само" половин година - добре, че започна някакво световно по футбол, та нямаше какво да се гледа.
Препоръчани теми