Шах и мат!
За 150 лв - не Но това е много удобен пример - гледаш само първата година, като в примера ти двамата получават около и под осигурителния таван, тоест относително прилична заплата, но никой не значително повече от другия. Ами ако и двамата получават 6000-7000 чисто, тогава, м? И изведнъж жената пада на 2800 - тавана на майчинството - което е по-малко от половината на предишния й доход. Да, и с 2800 ще се оправи, обаче през това време мъжът си разполага с пълните доходи както намери за добре. А при повечето позиции, които са с такива заплати, хич не прощават дълго отсъствие и за една година си кажи-речи извън играта, докато мъжът продължава да си гради репутация, да работи за повишение, квалификации... А за втората година, дето майчинството е по-малко от МРЗ, дори няма да отварям дума.
Ако има разлика в дохода, да, логично е донякъде да работи този, който изкарва повече. Донякъде, защото за мен също толкова логично е двамата да се развиват професионално равностойно, а не един да изостава за сметка на другия.
Пак давам личен пример. Преди да изляза по майчинство, заплатата ми беше малко по-висока от тази на мъжа ми. Планът беше той да излезе втората година, аз не исках да остана у дома две години. Да, обаче него го повишиха и една година по-късно изкарваше доста повече от моята заплата от преди майчинството. Пак беше склонен да излезе по бащинство втората година всъщност, за да прекарва повече време с дъщеря ни, но детето беше лепнато за мен и щеше да е огромен стрес за нея да се върна на старата ми позиция. Затова избрах да се върна на половин работен и на по-ниска в йерархията позиция с по-малко отговорност и изцяло от къщи. И, разбира се, за значително по-малко пари.
Бюджетът ни беше обаче общ, разполагах на 100% с неговия по-висок доход, дори не го дискутирахме - за нас като двойка друга опция не е съществувала, че да я обсъждаме. Той оцени, че предприех стъпка, която можеше и да се окаже професионално харакири в полза на детето ни. Спестяванията ми от преди бременността си останаха мои лични. В този период, в който имах по-ниски доходи от неговия, през ум не би ми минало да питам или да се чувствам зле, че "му харча парите", имах банковата карта към неговата разплащателна сметка, по която му превеждат заплатата. Да ме постави в позиция да трябва да искам и моля за пари би било, слава богу, немислимо за мъжа ми.