Защо искате деца ?

За 150 лв - не Но това е много удобен пример - гледаш само първата година, като в примера ти двамата получават около и под осигурителния таван, тоест относително прилична заплата, но никой не значително повече от другия. Ами ако и двамата получават 6000-7000 чисто, тогава, м? И изведнъж жената пада на 2800 - тавана на майчинството - което е по-малко от половината на предишния й доход. Да, и с 2800 ще се оправи, обаче през това време мъжът си разполага с пълните доходи както намери за добре. А при повечето позиции, които са с такива заплати, хич не прощават дълго отсъствие и за една година си кажи-речи извън играта, докато мъжът продължава да си гради репутация, да работи за повишение, квалификации... А за втората година, дето майчинството е по-малко от МРЗ, дори няма да отварям дума.

Ако има разлика в дохода, да, логично е донякъде да работи този, който изкарва повече. Донякъде, защото за мен също толкова логично е двамата да се развиват професионално равностойно, а не един да изостава за сметка на другия.

Пак давам личен пример. Преди да изляза по майчинство, заплатата ми беше малко по-висока от тази на мъжа ми. Планът беше той да излезе втората година, аз не исках да остана у дома две години. Да, обаче него го повишиха и една година по-късно изкарваше доста повече от моята заплата от преди майчинството. Пак беше склонен да излезе по бащинство втората година всъщност, за да прекарва повече време с дъщеря ни, но детето беше лепнато за мен и щеше да е огромен стрес за нея да се върна на старата ми позиция. Затова избрах да се върна на половин работен и на по-ниска в йерархията позиция с по-малко отговорност и изцяло от къщи. И, разбира се, за значително по-малко пари.

Бюджетът ни беше обаче общ, разполагах на 100% с неговия по-висок доход, дори не го дискутирахме - за нас като двойка друга опция не е съществувала, че да я обсъждаме. Той оцени, че предприех стъпка, която можеше и да се окаже професионално харакири в полза на детето ни. Спестяванията ми от преди бременността си останаха мои лични. В този период, в който имах по-ниски доходи от неговия, през ум не би ми минало да питам или да се чувствам зле, че "му харча парите", имах банковата карта към неговата разплащателна сметка, по която му превеждат заплатата. Да ме постави в позиция да трябва да искам и моля за пари би било, слава богу, немислимо за мъжа ми.

Шведската система трябва да стане задължителна за всички европейски държави.
Тогава жените ще спрат да отглеждат и детето на свекървата. И рязко ще осъзнаят, че и бащите се справят с гледането на бебе и дете след това.

О, аз и за 150 лв ще го направя на въпрос. Детето е общо, нали? Защо само аз да губя парично?

Тия точни сметки не изнервят ли и не внасят ли напрежение в семейството? Вкъщи аз съм кариеристката, аз съм с много по-високата заплата, но не давам на мъжа си пари, не му и искам само, защото е мъж. Неговата заплата не е ниска, но сме с отделни сметки и това не ни прави НЕсемейство. Имаме си обща спестовна, имаме си и обща сметка за разходи, както бяха писали по-горе пропорционална на доходите за основни неща, но обикновено той отива да пазарува нещо или аз и никой на никого не дава пари, нито се смята кой колко и за какво е дал. Мен това би ме побъркало, честно. Хората се изненадват, че все още сме си толкова близки вече над 10 години, но като чета тук май аз не се изненадвам защо.

Аз попринцип не бих, но и това го има. За мен е въпрос на справедливост. На единият животът му се обръща тотално в името на нещо общо, а другият си свирка по стария начин и се прави на ударен. Ей такива, дето се правят на ударени, в моя живот нямат място.

Иначе при Криско много неща се изляха, ама накрая излезе, че почти всичко е разделено. Само едното майчинство е кярил.

Въпросът е точно принципен
Значи мъжът е скандализиран да се раздели с 150 лв, но жената трябва да приеме съвсем нормално загуба от 300?! Защото е жена и майка. Егати и арогантността.

Надявам се да съм мъж в следващия живот.

Именно затова не съм имала дълги майчинства, да. Но аз и никога не съм била с мъж на огромна заплата, който да може да осигури абсолютно всичко, а аз моите доходи да речем да си ги заделям спокойно.

Когато имахме деца не помня какъв точно беше максимателния осигурителен праг, но сега е 3750, затова ще смятам със сегашни числа. Ако аз изкарвам примерно 10к лева, максимално бащинство бих вземал 90%*3750, или ще ми падне дохода с 2/3. Ако жена ми изкарва 3500 и излезе майчинство, ще й падне с 10%. Но пък на майчинството не се плащаше мисля данък общ доход, така че на практика няма да й падне.
Като падне моя доход, пада и "семейния" както ти го наричаш, понеже и без това аз съм този, дето плаща сметките в къщи.
Сега дано е станало по-ясно.
Но по-важната причина е, че аз не мога да кърмя. И двете ни деца са кърмени до почти годинка.
Сега не ми обяснявай как имало помпи за кърма и можело жена ми да не си прекъсва кариерата, а да оставя бурканчета в хладилника и аз да храня с биберон. Вие с мъжа ти ако решите, така направете.

Винаги се намират извинения. Добре, че шведите са го решили да е задължително

Много ясно, че сме далеч от шведите засега Все пак всеки визира държавата, в коеот живее.

Не е важно колко сме далеч, а дали се движим в правилната посока което не е съвсем ясно

Виждам голяма промяна в обществото откъм участие на татковците в гледането на децата. Относно развод и издръжки бяхме много зле, сега не знам как сме. Домакиня в България е опасно решение за мен, на дъшерите си ще повтарям редовно да не правят тази грешка. (Пък те каквото си решат да правят после)

Не бих направила на въпрос 150 лв, но ако през втората година съвсем остана без доход, а мъжът ми това не го забелязва въобще и усетя, че спестяванията ми намаляват драстично - ами ще ми стане много обидно, да. Ако е обратното, не си представям аз да не го забележа. И да, понеже беше питал, мъжът ми ако остане вкъщи да гледа детето и има минимален доход от бащински - ще компенсирам аз (никога няма да се съгласи да остане, но ако остане - честно е да го предложа). И понеже ти пита по-рано в темата дали ако бабата остане да гледа детето изцяло, трябва да й се плаща - ами да, трябва. Ако майка ми поеме детето ми 24/7 (няма да стане, но говорим хипотетично) - еми много ясно, че ще й давам пари, включително и заплата. И не приемам лекциите, че такива финансови отношения са недопустими между роднини. Щом давам на някой друг да върши нещо, което трябва да свърша аз, ще му го платя, както е честно.

Това е различно. Доходът на мъжа ни не е станал по-нисък само защото е предприел стъпки в името на общото ви благо (защото приемам, че за нас, имащите деца, те са именно благо). Не е нещо, което жертва за семейството ви, а просто професионален избор.