Егоист ли съм ,ако искам да следвам мечтите си?

Не си егоист, следвай си мечтата. Никой родител няма право да натяква на детето си, че го е отгледал. Не е твоя вината, или пък отговорността за това, че той е останал сам родител. Поддържай връзка с него, но родителят си върши работата добре, ако детето успее само да излети от гнездото и да заживее собствен живот. Детето не трябва да е залепено до родителите си и цял живот да е зависимо от тях, или да им е длъжно.

Не си егоист, разбира се. Но баща ти е. Не се съобразявай с него, за да не съжаляваш цял живот.

Следвай мечтите си момиче, и най- вече се гордей с постигането на пълна стипендия. Отивай, учи и се развивай.
Малко деца имат този успех.
Бих се радвала, ако моето дете се похвали със същото. А баща ти не е у ред, извинявай за което.

Егоистът е баща ти. Звучи грубо, но е факт. Бъди горда със себе си, че получаваш пълна стипендия и следвай мечтата си. Няма как да угодиш на всички. Ти не си нито виновна, нито отговорна, че баща ти е бил сам родител на три деца. Ти си самостоятелен човек и имаш право да си щастлива.

Егоист е баща ти. Избрал е да създаде три деца, негова е отговорността да ги отгледа и изучи и няма право да ти реже крилете, още по-малко когато няма да ти финансира следването той.

Замисли се за някаква работа още от сега! Добре е да заминеш с някакви спестявания. Пълната стипендия може да ти изглежда като добра сума, но на място да установиш, че не стига дори за да си купиш първите учебници, завивки, чаршафи, посуда, котлон и още 1000 други джунджурии.

Пиши отсега в темите за дадената държава и за следване в дадената държава! Информирай се какво да си приготвиш и занесеш със себе си и какво няма смисъл да носиш. Питай:

1. Възможности за общежитие. В много европейски университети местата са кът и с предимство са инвалиди, студенти от семейства с ниски доходи итн. За чуждестранните студенти обикновено се запазват места за първата година, но за следващите не е точно така.

2. Квартири - На някои места е по-евтино да живееш на квартира, отколкото на общежитие. Споделено жилище, стая при пенсионер, който живее на юг и идва отвреме навреме, стая и джобни срещу 20 часа домакинска работа седмично може да са добри опции.

3. Как се намира почасова работа. Важно е да разбереш как става, защото след втори курс почват практики и стажове, дори лятната ваканция, които са зле платени и може да закъсаш финансово. Ако прекъснеш, животът ти се обръща на 180° и трябва да напускаш общежитие, да оправяш визи ако си извън ЕС, губиш право на работа и може да не успееш да си възстановиш правата.

4. Пране. Ооооох. В нашия район един цикъл в 7кг обществена пералня струва 7.50 евра. Сушенето и то е толкова. В райони с много студенти пералните са вечно пълни и може да се наложи да чакаш поне час да се освободи пералня, а ако имаш различни материи и цветове може да чакаш още час за друга и като свърши, човекът да ти каже, че си слага следващата партида вътре. Не е лошо да си вземеш малка центрофуга на първо време, та поне да не ходиш често по перални. По-евтино е да си купиш пералня, за която имаш място в банята, дори и да трябва да я изхвърлиш на края на годината. В общежитията не може да я свързваш към канализация и водопровод, но може да сложиш маркуча за мръсна вода да се опразва в кенефа, а да я включиш към крана на чешмата или душа. Ако се интересуваш как се суши, свирни! Ще ти разкажа.

5. Ако пътуваш с евтина авиолиния е добре да платиш и за куфар и даже 2. Достатъчно дрехи, някаква завивка от полар, малка възглавничка, кат чаршафи и кърпи е добре да носиш от България, за да не тичаш първите дни и да ти излезе солено. Добре е да са в един цвят, та да ги переш заедно.

6. Фризьорските и козметични услуги са много скъпи в някои държави. Добре е да си направиш прическа, която не изисква поддръжка. Вземи си всички такъми за нокти, педикюр, епилатори! Ножиците трябва да са в куфара в самолета. В ръчния багаж не може.

7. Отсега се регистрирай в сайтове за вещи втора употреба и особено за учебници в дадената държава. Ще си спестиш хиляди, а и ще се отърваш от непотребни вещи.

Ако ти предстои бал, можеш да поискаш конкретни подаръци, които да са ти от полза като заминеш. Сещам се за швейцарско ножче. Безценно е. С това заминах аз. Още го нося насам натам. Другото е да поискаш да ти финансират учебниците, компютър, принтер, някакви материали, билета. Учебниците са много скъпи и в началото на годината ти дават списък, в който поне 50% от учебниците са отпечатани тази или миналата година и ги няма на старо. Всеки преподавател държи на точно определен учебник и още няколко други.

Опитай да останеш в добри отношения с баща ти! Можеш да обясниш, че образованието от университета, в който ще учиш се котира по-добре, нещо такова. Можеш да го успокоиш, че ще направиш всичко възможно да се вместиш в стипендията и че ще се върнеш при него при първа възможност. Включи го в подготовката, плановете, искай съвети от него!

Ако си близка с негови роднини, можеш да ги помолиш да му въздействат.

Издръжката на студент в чужбина може да превишава значително стипендията. Ако съображенията на баща ти (самотен родител на 3 деца) е такава, че няма да може да ти помага финансово не е егоистично. Много по-лесно е да помогнеш на детето си, когато е наблизо и когато възможните допълнителни разходи са поносими и няма да ощетят другите ти деца толкова. Освен това излитането от гнездото е тежък момент за много родители, отнема време да осъзнаеш, че голямото ти момиче е вече пораснало и трябва да почне свой живот. Никога не е просто черно и бяло. Знам, че ти е трудно да се поставиш на неговото място, но вероятно е един уморен, разтревожен родител, който много те обича. Следвай мечтите си, но опитай да съхраните отношенията си. Невена е дала страхотни съвети, копирай ги някъде. Може да искаш да ги прочетеш няколко пъти. Успех!

Ако смяташ, че ще можеш сама да се издържаш в чужбина,  заминавай. Обаче силно се съмнявам. Квартира имаш ли, издръжка кой ще ти плаща? Стипендията е чудесно нещо,  но не покрива храна, сметки, квартира. Работа ще ти трябва, за да имаш средства, а междувременно и да учиш.

и аз съм съгласна с това, ако имаш намерение абсолютно сама да се издържаш , не не си егоист.
Но ако мислиш баща ти да заделя едно 500 евро месечно да ти помага… тежко ще му е.

Аз самата бях така, имах стипендия , но нямах парите да живея в чужбина и честно казано не съм от хората, които успяват да работят и да учат редовно, а нашите не можеха да си го позволят финансово.Трябва да обмислиш ти
ще можеш ли да издържиш това.Зависи и какво учиш, например медицина или някаква друга лабораторна специалност трудно се съчетава с работа, защото в лабораторията се виси с часове.

А баща ти какво точно определя като егоизъм? Че го оставяш сам или че искаш финансова издръжка?
Ако е първото искрено се надявам да разбере, че си млада жена и не можеш вечно да стоиш до него.

Баща ти гледа още две деца. Ако очакваш да се лишават заради мечтите ти - да, според мен си егоистка. Ако смяташ да се оправяш без никаква финансова помощ вече е друг въпрос.

Ако човекът няма някакъв доходоносен бизнес, а ти искаш да те подпомага в чужбина, много ясно, че няма да е ок с това. Още повече, че има още 2 деца за издръжка. 500 евро са си доста пари за Бг реалността, а в чужбина не са някаква значителна сума.

Ако си наясно как да се издържаш сама, тогава не виждам проблем. Дори напротив. Може би обаче той се притеснява дали ще ти е възможно това. Помисли и говорете отново.

Зависи за коя точно чужбина иде реч, но 500 евро може и да не стигат за наема на стаята.
Невена е описала добре реалността.

Не казваш някои много важни подробности за да ти се даде адекватен отговор.

Първо, какво е финансовото положение на семейството? Колко големи са другите две деца и само бащата ли работи, има доходи за да ви издържа? Ако ти си най-голямата и се разчита на теб относно  грижите за другите деца е едно, ако ти си най-малката, а другите не разчитат на теб, е друго.

Второ, точно в коя чужбина и каква специалност смяташ да учиш?

По принцип авторката не е длъжна да гледа другите деца в семейството. Но трябва да се съобразява с финансовото положение на семейството, ако ще получава пари от баща си.

Може би, ако авторката напише нещо повече как смята да се издържа, ще ѝ се дадат по-добри съвети, въпреки че доста такива вече бяха дадени.
Не може да очаква или да изисква издръжка в чужбина от баща си. Понеже стипендията е първата стъпка, но далеч недостатъчна. Квартира, храна, издръжка, учебници, транспорт, режийни и т.н. - всичко е пари. Дори и в България е скъпо да си студент, та какво остава за чужбина.