С какво ви дразнят майките (не майките ви).

Моят син е със затруднения. Май още не може да чете особено добре на глас. Има подпомагане. Но не занимавам околните с това.

За мен не е редно да се сравняват родителите с децата им, какви са били и как са се справяли в училище. Това, че аз не съм имала нужда не означава, че друг няма. На сестра ми, помагаха и следяха за домашни до 6-7 клас, защото не и се учеше.

Тук не се хваща основния проблем. Значи всеки си прави вкъщи каквото си знае. Обаче има един вид родители, които се стараят да се покажат пред целия клас. Те настояват пред целия клас, примерно да се дават повече домашни по математика.
Така. Нашата паралелка, примерно НЕ е математически профил. Имаме 5 часа седмично. Колкото материал се даде - толкова. Ако някой иска да си решава вкъщи - да си вземе сборници.
Обаче на какво отгоре трима родители ще настояват за повече домашни по математика за целия клас?
Ей такъв тип майки ме дразнят. Да се покажат пред хората колко са те загрижени.

Никой не ми е помагал дори в първи клас, при положение, че на занималня ходеха само слабите ученици. Но и никой никога не е изисквал от мен в училище"за домашно си научете следващия урок" (тъй като нямало време). Или "за домашно пригответе такъв и такъв диалог" - ами как диалог сам човек да си говори., както се случваше в различни училища на детето. Или пък по време на ковид с дистанционното обучение"Днес не мога да "вляза", има проблем с техниката, за домашно това и това.
А най-уникално беше в първите дни на втори клас:В пощата на класа(която свързва само родители, то тогава още не всяко дете умееш да влиза в поща), се появява съобщение, че трябва да се прави нещо на есенна тема. Забележете, не се казва на децата, пише се до родителите, съвместно да се прави. И по нататък"за целта използвайте различни техники:квилинг, декупаж... Итн) Като си прибираме децата, се споглеждаме и подпитваме знае ли някоя да прави" декупаж, квилинг". Ами, седнах и измислих нещо, какво да правя. Не съм мислила, че ще се занимавам, ама учебната програма ми представи изненади. Майките на бебета, не се заричайте, кой знае какви чудеса ще се измислят докато дойде ред да станат ученици децата ви.Може и космически кораби да трябва да конструират.

Още за помощта от родители-Не мога да си обясня, защо ако едно дете ходи на уроци, на школа, това е градивно и похвално. А ако родителят играе роля на школа(при наличие на време и компетентност), това е срамно. Ами същата работа е.
Много се гордеем, че отделяме средства за уроци, а ако родител дава уроци на детето си-ауу, то е несамостоятелно. Двоен аршин е за мен.

Като са толкова загрижени майките,да карат децата си допълнително да решават задачи или да го запишат на съответния курс.

Аа, аз нищо не се заричам, ама капацитет нямам да преподавам урока наново И да искам, не мога. Това е. Математиката ми е безбожно слаба. Едвам изкарах. За останалите - ни представа имам от немска литература, ни пък историята им знам... По-скоро детето на мен ще преподава по езика Така пе пускаме се по течението и каквото стане .

Ако учителка си позволи да иска нещо от родителите, но да не го е искала от децата, ще има да чака да й сътворя няколко.

Господинът по математика в седми клас беше давал допълнителни домашни в ученическите профили на децата в школо, които са били по желание. Който не иска, не ги решава, моето дете не ги е решавало, защото късно разбра за тях, чак в края на годината и по никакъв начин не беше ощетена в срочната оценка по предмета. Отделен е въпроса, че аз всеки ден й давах допълнителни домашни, защото и за мен задължително домашно беше много малко, при 6 часа математика седмично. За протокола точките й на матурата по математика са около средните за страна, което си е чиста тройка, ако не я бях натискала, щеше да е по-зле. Та и това е вариант да се дават незадължителни домашни, които да не се отразяват на оценката в посока надолу.

Нямам спомен да са ми проверявали домашните, но имам спомен че в 6 клас почна да ме мързи да ги пиша. Моят син е 5 клас и не ми пука за домашните му, а че ако изпусне материала по математика, отече коня у рЯката. Затова следя нещата. По другото да се оправя сам, нямам нерви!

И аз не си го представях, и мен никой не ме е проверявал. Но при сина ми е така. Колкото да ми е неприятно и изтощително, правя го с цел да не изпусне материал, защото все още градят основата. Само със солидна основа може да се надгражда по-нататък.

Мен и в седми ме мързеше. Добре че имаше много двойки на изпита по математика за езиковите, а аз бях много подкована и имах висока оценка. При сина ми изобщо не става въпрос за мързел. Той не е мързелив. Картотекиран спортист е, пише разкази, чете много, справя се на четири езика, два от които на ниво роден, има изключително богат речник и завиден правопис на френски и английски (в чужбина сме и учи в двуезично училище), но не проявява интерес към училището. А няма трудности, има много приятели. Учителите го хвалят, оценките му са топ. Дори не мога да обясня точно отношението му. Например връщат му тест по спелинг, на който има 100 %. Нито казва, че са ги върнали, нито колко има - аз го намирам в раницата. Никога не говори за училище - все едно не ходи там.

Миналата година купих сборник със задачи да си ги решава в свободното време, а тази година сама си избра.
Моята учителка по математика ме слагаше на първия чин и ми даваше сборник със задачи да решавам индивидуално, защото се справях бързо с тези от учебника и започвах да подсказвам на останалите и общо взето развалях дисциплината. Ама се премести и със следващата учителка вече закъсах.

Хора, миналата учебна година една колежка си донесе в офиса все такъми и в работно време започна и завърши някакво домашно на синчето, което беше 2 или 3 клас. От тези тип ръчен труд едно време дето имахме - изрязване на цветни картони, лепене и подобни.
Добре че шефа беше командировка.
Това, освен че е нагло да се домъкнеш така на работа, е и поредния пример за майки, които бършат г*з* на дечицата до поемането им от бъдещата снаха.

Само аз ли не видях опция: "Не ме дразнят с нищо, понеже имам собствен живот, който да си гледам"

Има, нарича се "отписване от темата".

Иначе за мен проблемът с домашните е проблем в системата, а не децата и родителите. Щом има нужда от толкова помагане, значи или учителите не си вършат работата, или материалът не е съобразен.

Аз пък ужасно съжалявам, че не са ми обръщали достатъчно внимание и до сега виждам разликата с децата на които се помагаше и родителите бяха заинтересовани и напористи. Хем, бях в езикова гимназия, не къде да е. И да, в момента правя всичко по силите си да подпомагам децата си. Изобщо не ме интетесува, че някой се потриса. От предучилищна осигурявам сериозно обучение по език, от 3ти - уроци по математика, от 5ти по български. Задължително плуване и друг вид спорт. И 3 години пиано, за обща култура. И смятам, че е малко.