Бедността избор ли е?

То и аз съм била в ситуации да си правим събирания на пържени картофи и от един олиото, от друг картофите, и ни е било готино, но нещата с бедността не опират само до това. Никога не съм била с добро здраве и цената, която платих беше още по-влошено здравословно състояние. Еми не е хубаво...

А че е ограбващо откъм преживявания да си без пари е още по-вярно днес, отколкото беше преди. Защото ако по мое време "купон" само на пържени картофи и домашен алкохол беше възможен, в днешно време не е, нека сме честни. Даже тийновете не висят само по пейките в парковете например, трябват си финанси и повечето не работят от 15-16 годишни, малка част имат такива възможности, отново поднесени от родителите в почвечето случаи и то не толкова с цел пари, колкото за израстването, а парите за джобни за глезотии, не за необходимости.

Разбира се, почти винаги може да се намери изход в белите страни. Това е също много важен фактор и си е чист късмет, който хората, родени в България имаме. Жертвите, които трябва да се направят са много, но може да се постигне, ако човек приеме, че са необходими и това им е положението.

Според мен бедността Е избор. Моя позната, с бедни и кофти родители, започна работа като ученичка първо като продавачка на сладолед. После като офис асистент за по 5 лв на час. После в Хепи за по 60 лв на смяна. После сервитьорка в кръчма, където се мръщеше на надница 100 лв чисто без парите за такси. Плаща си сама образованието в НБУ, перспективна специалност и ще стигне далеч.

Баш си оставя травми бедността.
Като дете ходех с мокри крака зимата, с неудобни обувки, с които докато стигна до училище краката ми ставаха на поничка.
В днешно време имам, но все още като си купя нещо по-скъпо и се чувствам виновна.
Готвя вкъщи колкото и да съм уморена с бебето, а ако се поръча храна отвън веднага в мозъка ми нахлуват смеки колко продукти можех да купя за тия пари.
Ако седнем някъде с приятели винаги поръчвам нещо по-евтино, свиди ми се.
Ще правя пица тия дни, мъжът ми купил фръц мръц сирена, които обича, аз си замълчах, ама в моя мозък тия сирена са разточителство, аз не бих ги купила.
Свиди ми се скъп хотел, екзотична дестинация, нова кола, маникюр (никога не бих дала пари за това),  фризьор (сама се подстригвам) каквото се сетиш.
Свидеше ми се и отпуска да си взема, все пестях дните, това е начин на мислене.
Просто мозъка ми смята всичко в хляб и кисело мляко.
Аз също имам здравословни проблеми от мизерията, които са непоправими на тоя етап, но при мен са търпими засега.
Да не говорим колко години се занимавах с кофти мъже, защото в детството ми мизерията ме е научила, че нищо не заслужавам.
Та да, мизерията оставя трайни последици върху личността.

Принципно съм съгласен, че не е нормално млад, активен и работещ човек да получава недостатъчно възнаграждение, което не осигурява нужното за достоен живот. От друга страна, когато си изстрадаш и сам постигнеш търсения от тебе статус в обществото, знаеш, че си това, което си постигнал, се дължи на личните усилия. По този начин ще цениш материалното, а още повече - нематериалното.
Не е нормално, обаче, току-що завършил, без абсолютно никакъв професионален опит, да се мръщи на 2000 лв. заплата, докато хора с най-висока степен на образование, доказали се в своята професионална област, получават по-малко. За младия човек, необвързан с тегобите на семейството и децата, е много по-лесно да се храни недостатъчно, да ходи повече пеш, изобщо - да живее в недоимък. Организмът му е млад и по-лесно преодолява несгодите.
Повечето от нас, предполагам, именно в недоимък са учили и работили в началото на професионалната си кариера. Но за мене тия години са безценни, защото са ми дали много и важни житейски уроци.

То пак става като кокошката и яйцето. При едни и същи условия - бедност, еднаква възраст, съседи, дори и едно и също училище, защо едното дете започва да се бори, а другото си остава в мизерията. Нима на него няма също да му е добре, да се бори, да си изкарва пари, образование?Въпросът пак опира до генетиката, която предават родителите. Колко ще си борбен, амбициозен. Родителите дори и самостоятелно да не са борбени, съвкупността от наличните гени, са предадени в моментното им състояние на зачеването (здравословно, емоционално и т.н.), вътреутробното развитие по време на бременността (вие по добре знаете майките, как се отразяват всичките стресове, хранения и т.н.), условията. Както има разлики и в развитието на едни и същи деца в едно семейство, с еднакви условия на живот, но заченати и развити в различни етапи на живота на семейството. Та от гледна точка на това - пак не е избор бедността, както е бг поговорката "Каквато те е люлка залюлала ..."  Все пак на "ГЕНий" корена е май от ГЕН. Сега дали ще си гений виртуоз на цигулка, което си е врдено някак, или просто си добър в отношението към хората, да си добър оратор, да можеш да завладееш клиент, или просто да си борбен ... е все едно - вродено е някакси, както се казва "идва си му отвътре".


А сега яйцето - и ти си права, при други условия, ако човек се бори, амбициозен - ще си успее въпреки трудностите. Имам приятел - страхотен пример за това, наистина много му се възхищавам, той с разведени родители, давал съм му пари за закуска в училище, със едни скъсани маратоники, като крокодил бяха. В момента е много над милионер . А пък да ви кажа, с кеф си харчи парите, и хич не му се е отразила предишната бедност. Не се свени въобще, доста охолно живее, екскурзии, нови коли, къщи, апартаменти ... Децата му щастливи, в частни училища и т.н. ... но това са единични примери. Та за него БОГАТСТВОТО си е избор

Тъй, споделям всичко по-горе.. обаче не съм била лишавана от нищо в детството си, даже 90те ми бяха разточителни сравнително тийн години... Ходили сме нон стоп на почивки, чужбини съм обикаляла, нямала съм липса на нищо.
ииииииии пак готвя и не обичам да си купувам скъпи дрехи, на маникюр е последното място където ще дам пари
Така че теорията за детството с примера за мен е обратна

Публикацията ти ме стисна за гърлото и ми напомни за
това как трябваше да спя с якето зимата, защото беше толкова студено.
За това как всички живеехме в една стая.
За тавана, който капеше когато завали дъжд,
За това как майка ми ме водеше да се къпя на нейната работа, защото нашият бойлер беше развален.
За това да имаш само едни обувки и когато се разлепят как ги лепиш с моментно лепило.
За това как краката ми зимата все бяха мокри.
За това как през цялото си детство имах само външна тоалетна.
За това как през цялото си детство не съм имала баня с плочки.
За това как мивката имаше само едно кранче – това за студена вода.
За постоянните караници за пари между родителите ми.
За това, че когато всички наоколо са бедни не знаеш, че си беден.
Напомни ми, че ремонтът се състоеше в от смяна на тапетите и разместване на мебелите.
За това как нямах свои книги.
За това, как менюто ми една година се състоеше от спагети с кетчуп и майонеза.
За страха да не си загубиш работата.
За страха да не можеш да си платиш наема.
За момента, в който разбираш, че имаш само живота си, и че той не струва много.
За зъбобола, който се надяваш да мине от само себе си.
Напомни ми за 12 часовите смени на поточна линия в завод – на минимална заплата.
Напомни ми за това, че бедността е травма. Пропива се в мозъка ти и призракът и те преследва дълго след като нея отдавна я няма.

 Добре съм, благодаря. Имам Семейство. Висше образование. Работа. Хубав дом. Спестявания. Но не съдя тези, които нямат. Не казвам, виж ме мен къде бях, къде съм сега защото има много фактори и няма застраховани. На едно семейство, което познавам, децата им сложили тиган с олио, да си пържат яйца. Забравили, излезли пред блока да играят.  Олиото се запалило, домът им изгоря. Слава на Бог, децата са били отвън, но познай дали не заминаха всичките им спестявания и не се озоваха със заеми. И сега пак ще се намери да каже някой, ама те са избрали да нямат застраховка...

Радвам се, че вече сте добре . Като в приказките звучи!

Твърдите, че един млад човек, без деца, наскоро завършил средно или висше, не може да оцелее с 2 бона? Слезте малко на земята...

Помня как в 7-ми клас си бях внушила, че сме бедни, защото баща ми започна работа като учител в техникум, и нямаше пари за така модерните парцалки, внос от Турция. Майка и леля (тя беше шивачка) ми бяха ушили поли и блузи, та даже и едно вталено палто с кожена яка. Аз - срам, че не съм с лъскав анцуг и дънките ми не са "от готините". А, и че си нося сандвич, или кекс за закуска, а не джобни за баничка. Хо-хо.
Колкото до "младите", които искали по 2 хил. стартово - ами има младежи, които могат да си позволят да не работят.

Е не може, разходи има:
Нокти - 60 лева, на моя позната кифлите даже за 80 ходеха миналата година
Коса - 100
Мигли - там са на 3 месеца някъде ама 180 и повече
Айфони - сменят се всяка година с нов, 2500 най малко
Всеки месец парцалки - модни цветове, кройки и тн
Чантички
Някакви анцузи сега се носят комплектчета
Обувки на Карл супер модни, лато ходещи реклами са
Опс не останаха за наем, храна, ама те се хранят на заведения
А колата? Бензин, евентуално лек ремонт ако изникне
Такса интернет за телефонЯ
С две хиляди бе могат да си отворят очите в понеделник, какво остава цял месец?!
Цитираните суми съм ги чувала като актуални миналата година.

Да, доста млади хора смятат, че това е жизненоважно за добър живот. Не знам кой работодател ще плаща за маникюри и айфони на хора, които нямат опит, нямат и знания отвъд тези научени в училище. Явно под влиянието на разни инфлуенсъри, очакванията силно са се завишили.

 Статистиката е на НСИ.
Най-вероятно ще оцелее. Но мизерно. А е крайно време да излезем от мизерията и да работим за европейски заплати, като имаме европейски цени.

Напълно съм съгласна. Избор е да си беден, както е и избор да събереш сили да излезеш напред. Във времето,в което живеем и благодарение на интернет какво ти трябва повече, за да се образоваш?
Имам познати,които като бяхме студентки се жалваха,че нямат пари, но когато ги виках да работят с мен за уикенда казваха: "Оо, аз мислих да си почивам днес". Други мои познати ми казват, ама ти знаеш езици. Е  да, но аз вечер не гледам телевизия, а уча нещо. Та, толкова за късмета и избора дали да си беден.
Да, правилно е,че не всеки може да стане милионер, защото не всеки е готов да прати цената на това да е богат, но всеки може да намери изход от безпаричието. А и какво за вас е безпаричието? Освен в края на деня да можеш да си платиш комуналните услуги и да задоволиш битовите потребности, от там наттаък всичко можеш да си го позволиш и по друг начин.
Нямаш пари за обучение? - Вече има толкова курсове онлайн,че ти трябва основно желание.
Нямаш пари за екскурзия? - Особено за младите има толкова възможности да работят и да учат в чужбина без пари по програма Еразъм. Нещо, което до преди 20 години не беше познато.

Ходи ти се на разходка в гората - Отиваш в близкия парк, близката планина, без приспиване,за да не плащаш хотел.

Мога да пиша още и още,но да... Всичко опира до желанието.