Бедността избор ли е?

  • 41 167
  • 1 072
# 495
22годишен не може да виси цяла година на бюрото по труда.
Виж целия пост
# 496
Какво тогава е значението на понятието "избор"?
Има собствен избор, разбира се. Просто в някои случаи няма такова голямо влияние и не надвива на даденостите (травма от детството, здравословен проблем..). Съгласна съм с теб, нека изключим тези хора от дискусията.

Да погледнем 22-годишния, който "няма да работи за под 2.000 лева". Той е направил избор. Компаниите от своя страна също ще направят избор дали да го канят на интервю, ако цяла година вече виси на бюрото по труда. И въобще дали такъв човек би получил заплата над 2.000, ако живее със сумата, предоставена му от държавата - която е доста по-ниска. Всеки прави избор Simple Smile
Английските фермери отново търсят българи за работа по полетата. Местните здрави, прави, млади хора живеят на помощи /очевидно добри някак си/ и дума не дават да се издума те да си намерят някаква работа, вкл. и във фермите и зеленчуковите градини. Вероятно по някакъв начин и социалната среда, държавата възпитава. Щом може и така и ме устройва, няма да работя. Ето ви избор! /отделен е въпросът защо нашенци, млади и здрави, не искат да работят в бълг. селско стопанство/
Виж целия пост
# 497
Да, точно така, това е избор. За това говоря. Хубав, лош - избор е.
Виж целия пост
# 498
Да, точно така, това е избор. За това говоря. Хубав, лош - избор е.
Избор е, спор няма! Въпросът е - осъзнавам ли аз последиците от своя избор и готова ли съм да живея с тях! С цялата им тежест, ако са тежки избори!
Виж целия пост
# 499
Не искат да работят тук, защото заплащането е ниско.
Също и тези, които работят с био-еко-фермите и градините са тарикати на дребно.
Питах за овче сирене продват ли в Монтана - 17 лева за килограм. Питах продават ли в София - 35 лева. Е защо в София да е 35 лева, да не са някакви баламурници тук, дето плащат кило за две? Същото е и с други продукти. Всеки иска с трици маймуни да лови.
Виж целия пост
# 500
Кукумицинка, за някои неща си права. При майчинство или при друга временна неработоспособност, или пък при болест, инвадилдност и пр. държавата трябва да помага повече. Ама аз нали това казвам, че за тях ще има повече, ако се намалят до минимум другите случаи - на мързел, на незаинтересованост, на неинициативност. Как да стане това? Не знам. Наистина. Има си специалисти, те могат да кажат.
Но пък и какво лошо има в това едно дете да тръгне на ясла, ако майката трябва да работи? Това го има отдавна и не се е свършил светът. Да, ще има сигурно някакви негативи за детето. И за родителите вероятно. Ама то животът не е само мекото на хляба. На запад масово е така. Сигурно сега ще кажете, че Западът не трябва да ни е за пример. Еми трябва-не трябва, оправят се хората някак си. Факт. Колко приятелки имам, живеещи в чужбина и имали майчинство не повече от година... Ми нищо им няма на децата. Оправят си се идеално.
И какво значи мъже, неизкарващи достатъчно? Един работещ мъж и една получаваща майчинство, а по-късно и работеща жена би трябвало да се справят с отглеждането на едно-две деца. Не да тънат в лукс, но няма и да са бедни.

Е, различни случаи има - мъжът работи, ама си къта или изпива парите, или пък изкарва някакви минимални пари, които не стигат, ако се плаща и квартира и пр., или си е плюл на петите, като е забременяла цената. Майката пък може въобще да получава майчинство, ако не е работила... Да, направили са някакви избори, за да се е стигне до там, но факт, че в това положение точно майката е с до известна степен вързани ръце. Бидейки в държава с дълго майчинство, тук изобщо няма условия, няма детски заведения, където една жена може да си остави бебето до 1 година, за да тръгне да работи. Индивидуална грижа за бебета също не се предлага често, скъпа е, особено за хора на такъв хал, и не я виждам като реална опция. Също така в България изобщо не е разпространена почасовата работа, и е много трудно някой, който не е квалифициран, да си намери такава работа. Познавам всъщност една жена, която първото дете така го изгледала, без помощ отникъде, без мъж, обаче тя пък съветва, ако една жена има и минималната възможност, да си стои и да си гледа детето поне докато може да го пусне на ясла. Майка ѝ напуснала баща ѝ, тя израства само с него, той ѝ посягал, май и сексуално, не съм сигурна, и тя при първа възможност още като ученичка се изнася да живее с някакъв, от който забременява и той я изгонва. От социалните ѝ предлагат да остави детето, иначе 100 лева майчинство. Тогава интернетът не беше толкова достъпен, не е намерила от кого да поиска помощ и за 100-те лева намерила да ѝ дадат стая под наем в някаква порутена къща в село до София и с градския транспорт гратис ходела до София да работи. Работа нормална не могла да си намери, без средно образование, затова оставяла детето в тази къща само, често гладно, завито с каквито стари одеяла са ѝ дали някакви хора, че в къщата било студено, чистела, където я викали, миела чинии в някакво заведение, където ѝ плащали на вечер някакви минимални пари, продавала някакви телешопски боклуци, и като се върнела, намирала детето опикано, одрани, нямащо сили вече и да реве, понякога болно. Ама оцеляло де, и тя също. След това, като станало по-голямо детето, завършила вечерно и си намерила нормална работа и години по-късно среща свестен мъж, от който вече има второ дете, и с второто не е работила, докато беше малко.
Виж целия пост
# 501
Не искат да работят тук, защото заплащането е ниско.
Също и тези, които работят с био-еко-фермите и градините са тарикати на дребно.
Питах за овче сирене продват ли в Монтана - 17 лева за килограм. Питах продават ли в София - 35 лева. Е защо в София да е 35 лева, да не са някакви баламурници тук, дето плащат кило за две? Същото е и с други продукти. Всеки иска с трици маймуни да лови.
Не е луд тоя,  който яде баницата. Щом хората го купуват на 35 лева, значи толкова струва, така работи пазарната икономика. Същото е и с тези дето избират да ходят в английски ферми вместо в български, въпреки че изисква повече усилия, поне в началото. Пазар на труда, българските фермери или ще се адаптират, или ще останат без работници. По-успешния бизнес ще оцелее, това е еволюцията на пазара. Това е идеята зад създаването на ЕС.
Виж целия пост
# 502
Работа нормална не могла да си намери, без средно образование, затова оставяла детето в тази къща само, често гладно, завито с каквито стари одеяла са ѝ дали някакви хора, че в къщата било студено, чистела, където я викали, миела чинии в някакво заведение, където ѝ плащали на вечер някакви минимални пари, продавала някакви телешопски боклуци, и като се върнела, намирала детето опикано, одрани, нямащо сили вече и да реве, понякога болно. Ама оцеляло де, и тя също. След това, като станало по-голямо детето, завършила вечерно и си намерила нормална работа и години по-късно среща свестен мъж, от който вече има второ дете, и с второто не е работила, докато беше малко.

Виждате ли за какво говорех преди малко. Човек поставен във форсмажорни обстоятелства може да повдигне планини. Как му се задейства инстинкта за оцеляване и отглеждане на потомството. Това са наистина базови инстинкти. 
Въпросът е къде му е границата на търпимост. За едни искат да надскочат това, което имат и това което има съседа, друг просто да оцелее.
П.П. иначе ужасна история и с това бебе ... не мога даже да повярвам до къде може да стигне човек. но пък и безконтролно изсипване на помощи, разглезва и притъпява гореспоменатите инстинкти, и закърнява желанието за оцеляване, щом си изкарал и днешния ден...
Виж целия пост
# 503
Ами то няма май някакво безконтролно изсипване на помощи в България, хората разчитат на близките си. Аз 2019 г. раждах, имаше една жена с мен, която беше неосигурена и щеше да получава социално майчинство, то и тогава беше към 100 лева, от двайсетина години сигурно. След това 2021 г. взимах 380 лева втората година майчинство, и това изобщо не бяха пари, с които човек може да издържа себе си и дете.
Виж целия пост
# 504
Ще напиша отново нещо, което всъщност беше и съдържанието на първия или втория ми пост в тази тема. Имала съм досег с много хора в затруднено финансово положение. Май повечето от вас не са имали такъв и си пишат само на теория и от обща култура. В 80% от случаите, в които съм се намесвала, нещата са неспасяеми, просто защото хората, обект на тази помощ, не желаят да я използват за стъпало, от което да се оттласнат напред, не желаят да се възползват от нея в дългосрочен план. Сега ще кажете, че не са научени на това, гените, детството, ала-бала... Положението е наливане от пусто в празно, разбирате ли? Говоря за хора в трудоспособна възраст, които не приемат работа, а харчат пенсийките на възрастните си родители, пазаруват на вересия от магазините и този начин на живот ги устройва. Говоря за хора, които са продали два имота заради зависимостите си и това ги е докарало до улицата. Не ми казвайте, че зависимостта не е избор. Избор е. Ще се повторя - лош, но все пак избор. Говоря за бездомници, които биват настанени в приют или даже в жилище, но там се бият, вдигат скандали и обират стотинките на събратята си. После пак излизат на улицата, някой "емпатичен" гражданин ги снима и качва един сърцераздирателен статус във ФБ за лошата държава и лошите сънародници, ама изобщо нищо не знае за историята и личността на тези хора. Щото е много лесно да щракнеш една снимка и да напишеш два реда. Ето в тези случаи говоря, че е въпрос на избор. И те не са изключения. по-скоро са правило. Може би има едни 20%, при които не е избор. Това е според моя скромен житейски опит, колкото и кубика вода от най-различни кладенци да се опитате да ми докарате.

И за още един случай се сетих. Семейство с пет деца. На всички празници им пращам продукти и подаръци + по 5 лв. в брой за всяко дете. След поредната пратка получавам обаждане, че децата са вече 6 и че трябвало да увелича дажбата. Еми, извинете, ама... Не се възмутих толкова от това, че ми се обаждат с претенции към количеството на изпратените неща, а за това, че са направили още едно дете, при положение, че нямат възможност и сегашните да гледат. Ей това не е ли избор? Ама кажете ми честно, че вече започвам да си мисля, че аз нещо не съм наред...

Имам още много, много истории. Е само "моите" хора ли да са такива, само аз ли попадам на такъв типаж? Не ми се вярва.

Историята, която разказахте за това семейство с петте деца ме потресе. Тези хора не заслужават вашата подкрепа. Заради такива хора се стигматизират всички. На мен лично са ми подавали ръка много хора в различен момент от живота ми и съм тук където съм (не бедна) точно заради подкрепата, която съм получавала и заради късмет. Сега се опитвам да върна жеста когато мога и с колкото мога, без да ощетявам семейството си. Но ако не беше тази помощ (на хора като вас),на дали щях да се справя. Това е, което пък аз се опитвам да ви кажа. Вие имате вашият опит и мнението ви е разбираемо спрямо него. Аз имам своя. Некачествени хора има от всички социални прослойки. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Никой не е длъжен на никого. Съжалявам, че сте попаднали на такива хора.
Виж целия пост
# 505
Ами то няма май някакво безконтролно изсипване на помощи в България, хората разчитат на близките си. Аз 2019 г. раждах, имаше една жена с мен, която беше неосигурена и щеше да получава социално майчинство, то и тогава беше към 100 лева, от двайсетина години сигурно. След това 2021 г. взимах 380 лева втората година майчинство, и това изобщо не бяха пари, с които човек може да издържа себе си и дете.

Има различни видове помощи, та дори се стигне до фиктивните ТЕЛКове. В случая тази жена е трябвало да я компенсират и то много по - убедително, най - малкото е показала силното си желание за работа, учение и оцеляване ... На други дават много повече, без никакви очаквани резултати насреща. Явно не е била в категорията, на много силно ревяща и мрънкаща.

Жена ми взимаше майчинство 2017-18 год. Дори и не помня колко беше, не сме го и броели за пари тогава. Ако нямахме предварително спестявания, дори и не мога да помисля да се гледа дете с това майчинство и минимална заплата на таткото например, при ударното харчене, което изисква първоначалните разходи (по нашите представи за отглеждане, може би на други хора ще са необходими много по - малко средства .. кучето скача според тоягата разбира се) . Ето, на жената от примера ти показва че и в парцали може да се увива дете, но това в тоя свят .. е неприемливо най - малкото.
Виж целия пост
# 506
Кукумицинка, съгласих се. Има и такива случаи, да. Тежко детство, тежка съдба. Но тези случаи според мен са по-малко на брой. И за тях ще има повече възможност за помощ, ако не бяха тези, които са с всичкия си и са здрави, но не им се пътува половин-един час до града, а пък на село, разбираш ли, държавата е дръзнала да не открие работно място специално за тях, не им се работило за 1500-1600 лв. (извън София), не им се ползват контрацептиви, за да не раждат повече деца, отколкото могат да гледат, не приемат временна работа, щото това нямало да им оправи живота, купуват си алкохол и цигари (нямам против, ако това им е малката радост в живота, нека го правят, но след като покрият други основни нужди), но не си плащат тока, водата или таксата за входа.
Но всеки съди от своя собствен опит и работи със своя собствена статистика. Моите са такива.
Виж целия пост
# 507
На жената най-големият й проблем не са били парцали. Оставила си е детето само, с часове, дори болно и без възможност да го лекува адекватно. Оцеляло е на късмет. Едно бебе, ако го оставиш само с часове, и без да е болно и да повръща, можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че си сигурен, че като се върнеш след 4-5-8 часа, това дете със сигурност ще е живо, че няма да се е задавило, да е паднало от разваленото легло, където се е увило с парцали и т.н.
Виж целия пост
# 508
Аз не знам околните как са гледали на това. Ако аз видя бедна самотна майка да живее така със сигурност ще и оборудвам стаичката и даже ще вземам бебчо да го гледам денем. Друг ще се обади на социалните да го вземат, което пак е добро решение, защото детето е оцеляло на късмет.
Виж целия пост
# 509
Средата има значение. Има огромно значение дали ли отгледан от двама функциониращи родители, от баба си на село или в институция.

Когато едно дете е гледано в относително спокойна, здрава среда то учи и е отворено да се развива. Когато е под постоянен стрес (по различни причини: бедност, родител със зависимост, травма от изоставяне и др.)  нивата на кортизол са много високи мозъка е в режим оцеляване.
"Учещият мозък" и "оцеляващият мозък" представляват две различни състояния на мозъка, особено във връзка с влиянието на стреса и травмата.
 Учещият мозък се отнася до оптималното състояние на мозъка, когато той е ангажиран с учене, изследване и растеж. Той е свързан с по-високите познавателни функции, като решаване на проблеми, креативност и критично мислене. Когато е активиран учещият мозък, хората са по-отворени към нови преживявания, способни да регулират емоциите си ефективно и по-добре се справят с предизвикателствата и неуспехите.
Оцеляващият мозък, от друга страна, се свързва с реакцията на мозъка на стрес, заплаха или травма. Когато се изправи пред възприета опасност или силно напрежение, мозъкът предизвиква отговор "бори се или бягай", който подготвя тялото за незабавно действие. В това състояние по-високите познавателни функции се потискат, а фокусът се пренасочва към инстинктите за оцеляване и реактивни поведения. Оцеляващият мозък се характеризира с повишена бдителност и намалена способност за учене и рационално мислене.
Тези деца не са мързеливи и да са „избрали“ да не се образоват. И да, има изключения, говоря в общият случай.
Важно е да се отбележи, че тези термини представляват два края на един спектър, и мозъкът може да преминава между тези състояния в зависимост от обстоятелствата и околната среда.
Семейството и общността играят важна роля във формирането на развитието и общото благополучие на децата. Ето някои начини, по които те могат да влияят върху децата:
Семейството и общността осигуряват емоционална подкрепа, любов и отглеждане, които са необходими за здравото развитие на детето. Положителните и подкрепящи взаимоотношения създават усещане за сигурност и помагат на децата да изградят доверие, самоуважение и устойчивост.

Членовете на семейството и общността служат като примери за подражание за децата. Наблюдаването на положителни поведения и ценности от родители, братя, сестри и членове на общността може да формира отношението, вярванията и моделите на поведение на детето.

 Семейството и общността предоставят възможности за социално взаимодействие, което е от съществено значение за децата, за да научат социални умения, емпатия и сътрудничество. Взаимодействието с връстници и възрастни помага на децата да развият комуникативни умения и разбиране на обществените норми и очаквания.

Семейството и общността играят значима роля в образованието на децата. Подкрепяща семейна среда, която цени образованието и осигурява ресурси и възможности за учене, може да има положително влияние върху успехите в училище и бъдещия успех на детето.

Семейството и общността предоставят усещане за безопасност и стабилност на децата. Сигурна и грижовна среда е важна за здравото развитие на мозъка, позволявайки на децата да се фокусират на ученето и изследването, вместо на преживяването на опасност.
Семейството и общността предават културни, етически и морални ценности на децата. Тези ценности формират тяхната идентично

С три думи:  средата има значение.
Що се пънеш като се генерализира от един позитивен пример, дава се непрекъснато личен пример...Един дарител помогнал  на сирак - хоп, вече има програми за сираци. Бащата алкохолик, бие и тероризира цялото семейство, изпива парите, ама синът имал късмет - среща  го един ден класния ръководител след училище и го пита защо плаче. Задейства мрежа от подкрепа за детето и така то се измъква от тинята. Ама това в по - големия град. А, ако детето е от  Чепърчане, горната махала, и няма кой да разпознае насилието над него, да види сълзите и страданието му?
Много ясно, че битието определя съзнанието. В ранното детство най-важна е средата - чувствителна към индивидуалните нужди, приемаща, любяща, стимулираща...Когато детето получава достатъчно стимули, адекватни за възрастта и възможностите му, се образуват мозъчни връзки, изгражда умения. Това се случва само и единствено в периода на ранното детство. Ако расте в среда, неглижираща нуждите му - не се образуват такива връзки. Естествено, че детето, което е обгрижвано добре, ще дръпне много напред, ще изпревари връстника си, който е отгледан лошо. И е цинично да се посочват примери как отгледаното в нездравословна среда ще стане майстор и ще печели повече от филолога. Средата и старта в ранното детство са от изключителна важност по-нататък в живота.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия