Бедността избор ли е?

Как да не е въпрос на избор?
Да, учил си го, но никой насила не може да те накара да следваш тези неща. Ти имаш избор да го направиш или не.
Ако аз реша, да не уча, това ще е само и единственно мой избор

Средата има значение. Има огромно значение дали ли отгледан от двама функциониращи родители, от баба си на село или в институция.

Когато едно дете е гледано в относително спокойна, здрава среда то учи и е отворено да се развива. Когато е под постоянен стрес (по различни причини: бедност, родител със зависимост, травма от изоставяне и др.)  нивата на кортизол са много високи мозъка е в режим оцеляване.
"Учещият мозък" и "оцеляващият мозък" представляват две различни състояния на мозъка, особено във връзка с влиянието на стреса и травмата.
 Учещият мозък се отнася до оптималното състояние на мозъка, когато той е ангажиран с учене, изследване и растеж. Той е свързан с по-високите познавателни функции, като решаване на проблеми, креативност и критично мислене. Когато е активиран учещият мозък, хората са по-отворени към нови преживявания, способни да регулират емоциите си ефективно и по-добре се справят с предизвикателствата и неуспехите.
Оцеляващият мозък, от друга страна, се свързва с реакцията на мозъка на стрес, заплаха или травма. Когато се изправи пред възприета опасност или силно напрежение, мозъкът предизвиква отговор "бори се или бягай", който подготвя тялото за незабавно действие. В това състояние по-високите познавателни функции се потискат, а фокусът се пренасочва към инстинктите за оцеляване и реактивни поведения. Оцеляващият мозък се характеризира с повишена бдителност и намалена способност за учене и рационално мислене.
Тези деца не са мързеливи и да са „избрали“ да не се образоват. И да, има изключения, говоря в общият случай.
Важно е да се отбележи, че тези термини представляват два края на един спектър, и мозъкът може да преминава между тези състояния в зависимост от обстоятелствата и околната среда.
Семейството и общността играят важна роля във формирането на развитието и общото благополучие на децата. Ето някои начини, по които те могат да влияят върху децата:
Семейството и общността осигуряват емоционална подкрепа, любов и отглеждане, които са необходими за здравото развитие на детето. Положителните и подкрепящи взаимоотношения създават усещане за сигурност и помагат на децата да изградят доверие, самоуважение и устойчивост.

Членовете на семейството и общността служат като примери за подражание за децата. Наблюдаването на положителни поведения и ценности от родители, братя, сестри и членове на общността може да формира отношението, вярванията и моделите на поведение на детето.

 Семейството и общността предоставят възможности за социално взаимодействие, което е от съществено значение за децата, за да научат социални умения, емпатия и сътрудничество. Взаимодействието с връстници и възрастни помага на децата да развият комуникативни умения и разбиране на обществените норми и очаквания.

Семейството и общността играят значима роля в образованието на децата. Подкрепяща семейна среда, която цени образованието и осигурява ресурси и възможности за учене, може да има положително влияние върху успехите в училище и бъдещия успех на детето.

Семейството и общността предоставят усещане за безопасност и стабилност на децата. Сигурна и грижовна среда е важна за здравото развитие на мозъка, позволявайки на децата да се фокусират на ученето и изследването, вместо на преживяването на опасност.
Семейството и общността предават културни, етически и морални ценности на децата. Тези ценности формират тяхната идентично

С три думи:  средата има значение.

Има! Ама да иде тоя с имащите родители да обясни на тоя, който след 18-тия си рожден ден е на улицата в буквалния смисъл на думата. Гледах в предаване такова момче, беше щастливо, че има работа срещу подслон, определени дни вършел още нещо на допълнителна работа и като му останат пари си купува билет за БДЖ и идва до София, разхожда се, поседи по центъра около НДК и се прибира. Обикалял така и други градове. Смятайте за какви спестявания иде реч.

Мисля, че никъде в темата не става ясно какво е бедност. Във англоезичния свят забелязвам, че правят разлика между broke (разорен) и  poor (беден). Много хора се оплакват, че са бедни, когато всъщност са разорени. Те имат достатъчен доход и възможности, с които да се справят, но по различни причини не го правят. Например нямат добра финансова култура, взели са кофти решения. Да кажем Пешо учи в Софийския. Техните му дават 1000 лв. на месец, обаче Пешо ходил на дискотеки, излизал напред назад и на средата на месеца няма  пари и яде спагети Чойс ( каква ирония!) Пешо няма пари, обаче не е беден. Просто не се е научил да харчи разумно. И техните ще му пратят другия месец пак 1000 лв. Разбирам защо се оплаквате от такива хора и поведение, но тези хора не са истински бедни.

Бедността е състояние, при което човек не може да си подсигури екзистенц-минимума за живот. Тя може да бъде различни видове, като материална и духовна бедност; временна или постоянна; фактическа или островна и пр. и пр.
Бедността е състояние, което възниква при наличието на множество фактори (комплекс от фактори). Такива са например:
а) средата, в която човек живее (семейна, приятелска, общностна) - когато средата, в която е роден и расте човек е бедна и "нездрава", вероятността той също да изживее живота си в бедност е много голяма. Причината е, че именно тази среда формира ценностната система на хората и определя бъдещите избори, които всеки прави. Когато средата е "нездрава", тя те "дърпа" назад и назад. Като изключително силен магнит. Не ти дава възможност да я смениш, да промениш живота си.
б) решенията, които всеки взима през живота си - всеки от нас ежедневно взима различни решения (в темата се определят като избор). Някои са прости и не влияят върху битието (какво да облечеш, какво да пазаруваш), други, обаче, са сложни и имат съществено значение върху живота ни (как да живееш, какво да учиш, какво да работиш, с кого да изживееш живота си, деца и пр.).
в) образование - за да може човек да взима решения относно това как да протече живота му, несъмнено значение има "грамотността" му - обща и специализирана. За да може човек да взима решения, той трябва да знае какво и как се случва в света - природен и социален, и да е в състояние да прилага наученото.
г) непредвидените събития, които се случват през човешкия живот. Представете си, че предпоставки а, б и в са налице. Работили сте усилно 20, 30 години, за да можете да не сте бедни и да подсигурите (материално и духовно) поколенията след вас. Избухва опустошителна война, черна неканена гостенка тръшва половината население или настъпва друг социален или природен катаклизъм. Или ни покосява тежка болест. При подобни случаи човешкият свят се срива. В един миг губим онова, към което сме се стремили десетки години, изправени пред опасността да се влеем в редиците на бедните.
д) предварително заложени личностни характеристики и дарби. Хората именно поради това, че всеки сам по себе си е уникален, се определяме като индивиди (или личности). Едни са по-амбициозни от други; на някои им се отдават езиците; трети са по-свити, защото са притеснителни и пр. Не знам дали всичко това се предава генетично, но има една хубава поговорка: "За да успееш, нужни са 1% талант и 99% труд". Примери за талантливи, но мързеливи хора има безчет. Както и обратното - посредствени като талант, но трудолюбиви хора, които успяват да живеят добре.

П.П. По-горе бе изказано положително мнение за младите, които отказвали да работят за 2000 лв. бруто заплата. Нищо положително няма в това да откажеш работа. При условия, че току-що си придобил степен на образование, че ти липсва какъвто и да е професионален опит, да откажеш работа срещу такъв размер на трудово възнаграждение, е чисто и просто силно изразена форма на душевна бедност. Сигурно знаете приказката за пълния и празния пшеничени класове. Първият гледа надолу, защото знае къде му е мястото. Втория - гледа непрекъснато към слънцето, защото е кух, празен. Така е при хората. Жалко за такива деца.

Както се казва, на младия "специалист" може да се гледа като на пуяк - колкото повече се надува, толкова повече му се разрошва перушинката и отзад му се вижда дупето!

Иначе съм съгласен с точка д) донякъде. Това със заложения  талант, честно казано го смятам направо повече от половината. Защото дори и амбициозността, трудолюбието или мързела се залагат генетично (уж някакви учЕни го доказвали), така че от и тая гледна точка, бедността не е кой - знае какъв избор, каквото ти е заложено - това е. И аз давах още в началото на тази тема подобни примери като теб - мързеливи талантливи хора и обратно.

По-добре е младите да отстояват по-високи размери на възнагражденията. В много сектори заплатите са унизителни за всички, и за млади, и за стари кадри. Не е нормално като си млад да караш на солети, ходене пеша, гърчене в мизерна квартира с 5 човека на същия хал и дрехи от ВУ, с дежурен недоимък седмица преди заплата, и да работиш с поглед към светлото бъдеще.

То щото Теранова или Ню Йоркър са лукс и стил с дрехи по 2-3-5 лева.
За друго иде реч, не за ходенето пеш и солетите. И аз ям солети, пък не съм толкоз млада

Когато завърших висшето си образование, преди доста години, работех за минимална заплата , но имах ненаситна нужда да си купувам парцали, обувки, гримове и да излизам. Никакви спестявания и никакви странични доходи на него етап , от заплата до заплата дето се вика.Тогава се чувствах бедна, но си купувах цигари през ден. Като се взех в ръце,отказах цигарите и ежедневната консумация на алкохол, спрях да купувам и други глупости и записвах курс след курс. Не можех да излизам толкова често, защото трябваше да уча и да работя. Вместо парцали започнах да купувам книги. Чалгата и като музика, и като стил започна да ми изглежда грозна и вулгарна. Ние сами избираме за какво да харчим и в какво да инвестираме . Избор е и средата ни. Избор е и какво гледаме , какво слушаме, какво четем, с какви хора общуваме и как живеем. По- горният пост е много верен. Има значение и в какво семейство сме родени, ей това не е избор - къде ще се родиш и в какво семейство. Дете съм на разведени родители и имам доста травми от детството си. Бедността отдавна е в миналото , но стресовия хормон (кортизол) си ми е винаги в много високи стойности, което пък води до други проблеми , здравословни , репродуктивни и т.н. Има го и елемента на късмета : какви и колко добри  възможности ще ти се предоставят от съдбата . Факт е, че циганите без висше и грамотност, работещи по Европейските държави в момента карат най-скъпите коли и строят къщи по изоставените места в страната докато грамотни и образовани хора, които работят 6 дни в седмицата едвам свързват двата края и не могат да си позволят да отидат на море или друга почивка веднъж в годината.

И колко време ще изкараш с дрехи "фаст фешън" преди да заприличат на парцали и да се наложи да си купиш нови? Сега ти се струват евтинки, едно време единият бранд беше на Витошка и минаваше за топ.

Не считам за нормално млад човек да се лишава от здравословна храна и балансирано меню (това имам предвид под "карам на солети"), защото бил нов на пазара на труда. Всеки труд трябва да е достойно заплатен, да позволява да си покриеш базовите нужди, а не да живееш скотски. Аз не ща да се хваля с мизерия, позната ми е на млади години и не е за хвалба. Надявам се да не се случва на никого.

Именно де, имам предвид, че и ВУ и споменатите марки са все нисък разход.

Понякога е по-добре да вземеш нещо от ВУ, предвид качеството на бързата мода, че да имаш шанс да изкара по-дълго.
А, бе, не си е работа човек да си натиска главата в калта. Дългосрочно това се отразява на психиката и на възприятията за света, формира едни товари, дето човек си ги носи с години. Не бих насвила децата си да се навират в тинята, че да видят какъв бил животът.

Кой ли пък би си навирал децата в тинята? Аз съм работила и за много малко пари като бях на 18-20 г. После пък имах период да работя за много пари, чист късмет. Купувах си дрехи, харчех по заведения, така се е случило. Не считам, че някога съм била в тинята, понеже примерно съм продавала сладолед два месеца. Което дете го е срам да работи за малко пари, нека да не работи, грижа на родителите му е да си го осигурят за вечни времена. Да не е в тинята, нали все пак. Като поченете така - все едно веднъж ниско платена работа = цял живот травми и проблеми... ами не е.

Ето пак пример за избор - получаваш добре платена работа и с нея идва изборът дали да спестяваш и инвестираш, или да харчиш всичко за дрехи, техника, пътувания...
Аз не съм фенка на крайностите, но и не одобрявам пълното харчене за лайф.

До 25 г. каквото съм видяла, всичко съм изхарчила. Аз и на 30 нямах никакви спестявания, нито кола, нито жилище. След това ми потръгна. Но не съм живяла в страх как така нямам дом и т.н. Винаги съм работила и съм мислила какво да правя, за да вървя напред.