Бедността избор ли е?

Глупости на търкалета.
Колко разнообразни професии има, които могат да извадят човек от бедността, но не, ако не е имал цигулка като дете значи е онеправдан и от тук нататък няма защо да се напъва в тоя живот, да си живее с оправданията и да тъне в мизерия.
Инженери, програмисти, лекари - най-разнообразни са като хора и способности.
Дори някои хирурзи имат по-фина ръка от цигулар.

Пропускаш нещо много важно - едно дете няма нужния социален опит  и капацитета, за да оцени ситуацията, шансовете и възможностите си и да прави избори и промени. То ще отиде в училището, в което за го записали, ще живее в условията, в които е поставено, и ще попива от средата, в която му се налага да пребивава. След време, като възрастен, може да започне да осъзнава кои са другите възможни пътеки, но това при положение, че има достъп до информация и среда, която да го дърпа напред и ако поне малко е успял да разшири кръгозора си.

Ierldan, първо живял ли си в тези години, че да си сигурен, че тогава бедни не е имало? Най тежките и гладни години са им били точно 70 и 80. Не смятам да им разказвам цялото битие заради човек, смятащ че щом той е живял що годе добре значи всички са живяли така.

Това че съм научила един език не значи, че имам талант, а че съм се трудила много. Само много мързелив човек няма да научи езика, на държавата, в която живее.
Мм замина 2м преди мен защото аз ходех още на училище. Той замина уж по обява, с някаква фирма посредник, пристигайки тук се оказва, че няма нито квартира, нито работа. Първите дни спи на гарата, след това намира работа в почистването. Аз дойдох докато все още беше в тежко положение, и аз почнах в почистването. После той мина в строителството. Буквално мизерувахме първите месеци докато спестим пари за да се преместим. След това забременях с първото ни дете, долу горе малко след това българите имахме право да работим на трудов договор и много бавно живота ни почна да се подобрява. Аз тръгнах с около 120евро, той е дошъл с 100. Казвала съм и друг път, аз подкрепа от родителите ми не съм имала, нито финансова, нито морална.

Днес имаме много повече избор и възможности, смътно си спомням "Клетниците" и думата мизерия и бедност има друго значение тогава и днес.

Това са глупости на търкалета, както казваше баба ми.

Защото ги познаваш и знаеш как са живяли?

Защото за разлика от теб съм живяла по това време.

Не им знаеш битието, та да обобщаваш. Както тогава, така и сега има бедни, нещо което човек не живял в недоимък не може да разбере!
В първия коментар казах че беше онкоболна и от 2рото дете на там не е можела да работи. Казах, че и майка и баба са имали при тях. Живяли са със заплатата на майка и дядо ми 6 човека. Толкова за глупостите

И аз съм живяла и не помня глад през тези години. Нито в града, нито по селата. Баба живееше със земеделска пенсия, самичка и като си тръгвах след лятната ваканция при нея, винаги ми даваше пари. Значи хем ме е гледала, хем е успявала и да си пести пари. Дядо беше починал отдавна.

Високомерното гледане отгоре на хората с по-малко възможности си е стандартно за тези, които трудно оценяват преимуществата си обективно.

Аз се възприемам за късметлийка, защото макар и от много (много) бедно семейство все пак съм здрава, майка ми ми осигури образование чак до висше включително и въпреки че всичко ми беше втора употреба, боса и гола не съм оставала.
Други деца нямат и не са имали този шанс.

В днешно време пък имам редица приятели, които мрънкат колко им е било трудно с някоя сълзлива история, а в действителност имат не рамо, а огромен гръб, на който се облягат с наследствени/подарени имоти, коли, платени ремонти и ежемесечни парични помощи, и пак не им е достатъчно и историята за пред хора е как сами се справят в живота.

Аз под "сам се справям" разбирам като нашето - не сме видели и лев от роднини, апартамента сами си го купихме и плащаме още за него, колата - също сами, ремонтите и на двете - сами от заплати. Почивки - сами. Храна и сметки - сами. Един ден децата ни ще живеят по-леко благодарение на нас, надявам се.

Но не сме на една стартова линия с тези с имотите, почивките и тн, както и с тези с намерена работа във фирмата на мама/тате/чичо. Просто не е една линията и сравнението е глупаво.

В днешно време да се дават примери с 900-1200 лв заплати за хора без собствено жилище в София (да не говорим въобще за деца) е нерелавнтно при наеми над 500 лв (в Дружба, Обеля, Люлин) и сегашните цени в столицата, където сегашната средна заплата е малко под 2к. Хората не могат да оцелеят с тези пари без да гладуват и да мизерстват дори да не са виждали цигари и алкохол на живо, а ако ще само една коронка да им се прецака или да хванат грип са финито. При предложение от 900 лв нето в София, ако живеех на село, бих останала на село, без майтап. Поне там близки помагат и имаш покрив над главата. Тук с тия пари можеш точно да платиш наем и сметки, нататък няма.

Комиксът назад беше попресилен, но в същината си доста точен - да, девойката може да надигне глава и да изхвърчи като феникс, водена от воля и мотивация, но тя е спъната още в ранна възраст, където не е видяла хъс, амбиции и не е имала възможностите за скъпи хобита, уроци и добри контакти, които да не се лъжем, са основата за всичко. Без тях не, че е невъзможно, ама пробиването е 100тици пъти по-трудно и иска все пак някъде там да имаш късмет - било то случайно да се запознаеш с правилните хора или някак индиректно да попаднеш в добра среда без да си се влял в нея органично както става в университета или във фирмата сред колегите на тати. Аз също не съм имала скъпи хобита, уроци и тн, но среда имах - от майка ми, за която образованието, четенето на книги и тн са най-важното. В този смисъл имах късмет, защото поне един фактор е бил на лице. Има море от хора, за които го няма това - още от люлката го няма и не се появява никога.

Аз се чудя следното - много хора се оплакват, че не могат да се справят, че нямат пари, че мизерстват, но през работен ден кафенетата се пръскат по шевовете - и в София, и в родния ми град (не много голям областен град). Някой с обяснение защо е така? И тези по кафенетата са всъщност хората с парите ли?

Точно това писах в началото - вашите деца ще са на много по-добра изходна позиция, а ако и те имат вашия хъс, тогава внуците ще са съвсем необременени в старта си. За две поколения бедността ще е само спомен при добра мотивация и умела финансова политика в семейството.

Какво значи неродените внуци ще са необременени в старта си? Напротив, те ще започнат по напред от повечето, защото мама и тате или баба и дядо са подсигурили. Въпрос на късмет да се родиш “необременен”. Късмет, не избор.

Аз съм напълно съгласен, защото се придобива този манталитет не само за изкарването на парите, развитието, мотивацията, но и цененето и разумното изразходване. Ключовата дума е да се запази мотивацията и финансовата политика на семейството. Мисля, че в Холандия е имало някаква поговорка "От дървени обувки, пак в дървени обувки", имало се в предвид, че беден човек с тези характерни обувки, изкарва нещо, измъква се от бедността, предава го на следващото поколение, второто го доразвива, мисля че вече на третото - четвъртото пак е в изходна позиция защото спира да оценява вече лесно придобитите средства и ги разходва неразумно. Аз не съм напълно съгласен, защото си имам някаква теория за личната генетична наследственост, не възпитание, не начин на живот, среда. Просто чисто физическо предаване унаследяване на гени или по - скоро съвкупност от гени. Т.е. този хъс, борбеност се предава и физически някакси на поколението. Колко според вас %-та зависи от тези предадени гени да си упорит, борбен, нахъсан?  Аз  смятам, че е над половината.Другото са нещата, описани по- нагоре в темата, среда, възпитание, манталитет и т.н.  Нещо като предадени чисто физически гени за ставите, костите, мускулите на някой много добър атлет. Сега ако има и упоритостта, възможността да ги доразвие, може да стане шампион. И вече ако ги няма гените на добрите физически данни - дори и много упорит може да е по - посредствен. А може да има гените, но ако няма средата и възможността, просто един похабен талант. Пък ако няма наследен темперамент, хъс, ще си остане един красив дългуч. Сещам се за историята на Тереза Маринова, ако искате я четете.
Така е и в наследствеността в мозъка, един е добър по математика, друг литература, творчество ... трети гений, като 14 годишното момче, което вече работи при И. Мъск, на 9 години е преподавало диференциални уравнения някъде си. Общо взето това са изключения, но пък показва колко силно може да повлияе една добра комбинация от вродени качества. Съчетано с наследена/придобита борбеност ще е доста добър резултат.
Или пък за съжаление - наследствените болести. Едни от най - силно наследяемите болести са психическите дефицити,  депресивност и т.н. Ако има някой дори и малък такъв, дори и скрит дефицит също може да доведе до липсата на желание за всичко.

Според мен ЧС точно това е имала впредвид, че се дава много добър старт, с преднина пред другите, с помощта на предишното поколение, и няма да са обременени с житейските тегоби на стартиращите без помощ. Аз не виждам конфликт с нейното и Вашето мнение ...

Прочети въпроса на темата -“бедността избор ли е?” Ти избираш ли си родителите, средата, континента, гените? Шанс е да започнеш по-напред от много други, повторено е многократно преси мен, не казвам нищо ново. Може през поколенията да се прави инкрементен напредък, но определено не е избор. Ако си роден в Индия или Африка, или Европа през средновековието, имаш малко избор. Писала съм за меритокрацията, сега е в пъти по-добре и въпреки всичко, много неща в живота са стечение на обстоятелствата, а не избор. Дори дали ще си борбен, комуникативен, нахъсан е в голяма степен въпрос на ген или обкръжение в детството, но и там нямаш избор.