Бедността избор ли е?

Възможно е да съм се объркал, помислих че става въпрос само като отговор на ЧС, а не във връзка с темата.

От една страна вероятно хората, които визираш, са по-скоро по средата - нито бедни, нито богати. От друга - всъщност както за нас, които спокойно можем да седнем в кафене или да решим да идем на почивка в чужбина, така и за другите с по-малко възможности съществува жаждата за живот, да си човек, да се чувстваш добре. И със заплата от 1000 лв, и с 5к се работи по 8+ часа/ден и всеки, който работи има нуждата и да разтовари, и да живее. На хората с малки възможности това са им удоволствията - кафенето, да седнат с приятели навън и тн. Ако им вземат И това, то живота започва да изглежда непоносим. Представи си да нямаш пари за нищо - няма нови дрехи, обувки, почивки, няма приятна среда, защото финанси за ремонт - йок, а работиш някъде за смешни пари, с които едвам прескачаш от покриването на 1 кредит в друг. В тази ситуация ще имаш нужда и от нещо приятно, с което да се залъжеш, че си нормален човек - дали ще е в кафенето, дали ще е на язовира, те хората си знаят.

Имат нужда да се разтоварят - това добре. Но в 11 ч например тези хора не са ли на работа? Защо висят по кафенетата? Дори чужденци са се чудили на това и са питали дали е неработен ден, че е толкова пълно.

Да се чувстваш като човек, т.е. да си като другите, които и те работят от 8 - 17 ч. но вземат 5 пъти повече -  няма нищо лошо. Точно това е и малък отговор към темата  - чувстваш беден спрямо тях, спрямо околните. Но не си по - беден от средностатистически венецуелец например. И за мен именно тук настъпва драмата, даваш всичко от себе си например (колкото ти е капацитета, умствените, физически възможности), работиш пак толкова време, и ти си човек, но iphone-а не идва, почивките са далече, на фона на другите, които работят "пак толкова". Дали е точно толкова никой не знае. Искаш да си с техния стандарт. И тогава идват тези потъркващи доволно ръце с кредитите. Тогава става проблема, когато се надскочиш и преминеш без мигач през непрекъснатата линия в бързата лента на магистралата ... 

Не мога да дам отговор на този въпрос. Особено за по-малките населени места. В София има безумно много народ и мога да спекулирам, че тези по кафетата са с различни графици. То и аз имам почивни дни през седмицата, защото понякога работя уикенди. Някой ще ме види в мола в сряда, примерно, и ще си каже "Е няма ли си работа тази?" В чужбина също е пълно с хора по заведенията по всяко време, може би, с изключение на Гърция - там в определени часове все едно е паднала бомба.

Ами например в нашия град, минавайки през работно време (аз по задачи от работа де ), покрай кафенетата, обикновено са батки с автокъщи, и ги слушам как все пак си въртят бизнеса от телефона - отговарят на всеослушание на обяви на продавани автомобили, някакви схеми въртят, не са останали. Други харчат парите на роднините си от чужбина. Имаше едни, които работят 3-4 месеца на морето и после си харчат парите тук. Други - сезонни работници от Великобритания. Доста жители в моя град работят на смени в големи заводи. Все се намират клиенти за 11 часа. Друг е въпросът, че и аз доста се впечатлявах преди как може в раб. време да са пълни кафенетата, но вече не обръщам внимание .  


Еми да, като отговор на темата, понеже и аз мисля така - нямаш голям избор за изход от бедността, ако са ти  заложени вродено/придобито  амбициозността, манталитет и т.н.

П.П. Сега чета какво е "меритокрация" - нова дума за мен, признавам. Обогатявам се

Точно така, за внуците е късмет, но този късмет не е паднал от небето, а е създаден от родителите и дядовците. Те са направили избора много отдавна и после внукът бере плодовете.  А който само седи бездейно и чака да дойде късметът какво? Да прочете вица за Господ и фиша от ТОТО.

Хирург не се става по-лесно от цигулар. Трябва да в от семейство, което го подкрепя да учи. Голяма част от маргинализираните части на обществото не са така. Трябва да учи още в училище, всички знаем, че от прогимназията нататък настъпва голямо деление между учениците. Аз имах съученици, които английски не са учили и продължиха в професионални паралелки, където ги оставяха на самотек. Нито една от завършилите шивачки там не си изкарва хляба с шиене, а мисля, че им липсваше и някакъв хорариум, освен знания, за да могат да продължат във ВУЗ. За медицина трябва да взема частни уроци, те струват пари, а в зависимост от това къде живее, може и въобще да няма хора даващи такива. Аз имах познат, майка му беше стоматолог, имаше си кабинет и искаше синът ѝ да завърши и той стоматология, за да работи с нея в кабинета. Семейство с възможности, на фона на средните семейства. Ходеше в областния град на частни уроци, там освен уроците, и квартира му плащаха. Кандидатства 4-5 години, докато го приемат, а стоматология се влиза по-лесно от медицина. Някой от бедно семейство трябва да намери първо пари за уроци и пр., после, ако го приемат, трябва и да работи, за да се издържа, докато учи медицина. След това хирургията е специализация още няколко години. И да имат данни, бедните е почти изключено да станат хирурзи, поне в днешно време. Сетих се за Чирков, че се носеха слухове, че е от цигански произход, но човекът всъщност от сой, от семейство с възможности и традиции в медицината.

Проф. Чирков, светла му памет, наистина е от ромски произход, но не произхожда от маргинализирани жители на ромското гето в Лом.

За Чирков не знам какъв е, но цигани, завършили медицина, има. Е, не са много и са вероятно от що-годе стремящи се към образование семейства, ако не богати.
Имаше дори една жена, доста са правили репортажи за нея, от най-мизерния цигански квартал на Сливен - "Надежда", след "омъжване" преди пълнолетие и едно или две деца беше учила и беше станала акушерка.
Има възможности. Не е лесно при такова семейство, но има. Не е като да си в някое зачукано афганистанско село, там трябва и явен късмет.

Има един американки икономист, доста възрастен, негър, Томас Соуъл. Бях попадала на споменаване на негови статии, оттам го знам, и бях впечатлена - той не е от мрънкачите и борците за равноправие, афърматив екшън и прочие, а по-скоро като да смята, че тези неща вредят на самите "защитавани". Затова и някои от афро общностите май го недолюбват. Но кефи. Произход от стандартния тип на беден негър - забягнал с друга жена баща (или умрял, нещо такова), майка, починала, докато е бил малък, отгледан от бедни като него роднини, бачкал физическа работа, докато завърши гимназия, после университет и научни степени. Сега, за подобно нещо чак до кариерата и титлите личните качества са много решаващи, не само талант, но и трудолюбие. Но за по-малко - могат много повече хора. Ако държавата е поне средно развита, каквато Наивница на средна възраст отрече категорично да е България, ама някак разликата с Афганистан ми се набива на очи.

Братовчед ми, от съвсем обикновенно семейство, сирак, израснал на общежитие в областен град. Влезе и завърши медицина без нито един частен урок.

Това са изключения, които само потвърждават правилото.Братовчед ти може да не е взимал частни уроци, но със сигурност е получил помощ от учителите си.

Айде сега помощ от учителите. Не е получавал, редови ученик, без да е отличник.
Говорим за времето на социализма, както цитирахте прословутите 80 години, където хората едва ли не са се търкаляли от глад по улиците. Изпитите за медицина не са специфични - учебникът по по химия и биология вършат прекрасна работа.
Не, помощ от учители нямаше.

По повод кафетата, това е спорен критерии един почива, друг е отпуск, като Бойко Борисов количката били пълни. Това е критерии в стил несериозност, критерии е това, че България е най-бедната държава в ЕС.

Иначе изследвания показват, че хиляди млади хора нито учат, нито работят и защо, защото родителите толерират това. В малките населени места да намериш работа не е лесно, обяви много, условия некоректни с толериране от държавата на некоректни работодатели, но това не значи с години млади хора просто да деградират.

Иначе точно бедните са сутрин с кафето, цигарите, талони за търкане. Много е важно колко изкарвате, но още по-важно е как харчиш. Не си спомням кога си купих последно кафе навън, нося си храна сготвена от мен, кафето си правя сама и този ежедневен разход на месечна база е доста сериозно перо от бюджета. 
 Излязох с моя позната, не са добре финансово, изхарчи доста, накупи куп неща, а сама казва, гардероба и е пълен с дрехи някои с етикета още, после седнахме да обядваме, какво ли не си поръча и после парите не стигат. Естествено замълчах си тактично, защото явно така разбира живота. И това го наблюдавам често, когато излизам с някого, купи си, няма лошо, но с мярка и ако имаш нужда. Да не говорим как ни манипулират с разни промоции уж и като се замислите с много от нещата спокойно може да се разделите и да не купувате, помислете само преди да кажем 25 г., нямаше омекотители, незнам си какви козметични продукти и оцеляхме.  Днес има огромно количество информация, но както посочва едно проучване има проблем с разбирането. Младите хора са масово с липсващи основни умения за оцеляване, отново един реален пример, млади хора семейство с дете, искат пари от родителите си, защото нямат за храна дори, дават им някаква сума и те отиват и ядат навън, моята позната беше ядосана, защото очаквала да напазаруват и да изкарат до заплата и тя ми разказваше как на техните години през какви трудности е минала и как е готвела с минимум продукти за да оцелеят и да се справят. В крайна сметка манталитета е водещ, доказват го истории на хора спечелили от лотария и както пишеше в една от историите, парите са похарчени, но покрива продължава да тече. Каквито и хора и ситуации да има, живота се определя от нашите решения и избори в голяма  степен.

Няма как да знам как е било през 80те, но до преди няколко години от съучениците ми, които масово кандидатстваха за Медицинска Академия, влязоха само тези с уроците, че и ги скъсваха от уроци. Най-близката ми тогава приятелка ходеше 3 пъти седмично за космически суми. И я приеха де.

Иначе през 80те и майка ми не е ходила на уроци, да.

Аз мисля, че попринцип темата е по-дълбока. Да, приемам, че с къртовско учене и евентуално с малко помощ от приятел (да ти даде темите от уроците, например) можеш да влезеш, където пожелаеш без да си финансово обезпечен - ОК. Но въпросът започва другаде - тези деца масово не им минава през ума, че могат да кандидатстват медицина. Нито, че могат да се справят. Нито, че това е реален път за тях. Средата им е друга от малки още - на хора, работещи нискоквалифициран труд или безработни, или със заболявания и ТЕЛК, или зависимости, или друго. Те са свикнали някои врати да си седят затворени. Трябва помощ - да, външна помощ, която да насочи и да даде тази подкрепа. Самият факт, че моите и на повечето списващи тук родители са били до тях, е в пъти над това, с което разполагат децата от прослойките, за които говорим. Не опира само до кинтите дето се вика, макар и в един момент да стига до там.

В момента (за разлика от 80-те) всичко е пари - уроци, кръжоци, спорт, странични занимания, масово училищата изнудват на всяка втора родителска среща за още пари, после в университета се бачка допълнително особено в редовна форма, защото приказката с общежитията по успех е отдавна по-скоро спомен, а квартирите не са евтини, а ако се предполага да плащаш за квартира, сметки, храна и семестриални такси, рязко се вижда, че даже с най-пълна стипендия - не става. В нашия поток се брояха на пръсти студентите, които не бачкат нещо някъде след лекции - предимно децата на заможни родители, които до последно им бяха поели цялостната издръжка, за да учат на спокойствие. Останалите работехме. И докато една част работеха във фирмата на тати (примерно) и можеха да си позволяват относителна свобода плюс нормални доходи, други ги гърбеха непознати с тегав труд, вечни караници за смени, графици и с минимално заплащане. Има голямо значение в какво семейство си се родил, уви. Не е непреодолимо, но неслучайно много не успяват. Самата психологическа настройка, набивана от детските години пречи.