Бедността избор ли е?

"П.П. И за мен отличното възпитание и отличен успех не е гаранция за добър живот. Както казваше една начетена,  вече на преклонна възраст жена - отличен в училище, слаб в живота ... Аз смятам, че много по - важно е как ще се представиш (не е важно какво яйце е снесла кокошката, а как го е окрякала след това Simple Smile ), как ще се защитиш и как ще отстояваш своето. Трябва да си доста егоистичен (егоцентричен) спрямо околните, работата, бизнеса), да си отстояваш принципите, желанията, интересите за да си успешен. Малко дори и с лошо и грубо отношение, нахален. Да държиш на своето, да не се предаваш. Грозно звучи но е така, поне моите наблюдения. И все още смятам че не е възпитание, а е вроден манталитет."


Преди време гледах по телевизията дебат с участието на виден български бизнесмен. Беше сред поканените да даде гледната точка на бизнеса. Ами този човек не спря да хули и обижда държавата, моля, да се вземе под внимание, че всичко, което притежаваше към момента, е било държавно! Оплакваше се, че няма работници, никакви, търсеше химици впрочем, ама на, държавата не му ги осигурява. Имаше открита линия, обади се една жена, каза, че е химик и къде да се обади... Той й отговори, че не е служба справки и да потърси в интернет данни за неговите предприятия! Беше груб, надменен, високомерен и нагъл! Не даде думата на никой! Наложи се да му правят забележки! Това поведение напълно се покрива с написаното от Сейко. Аз все пак познавам и други богати хора, с умерено и културно поведение! Има и други!

Е разбира се че нямам чак това в предвид. Но е факт, че е успял дори и по грубия начин в нещо, щом го дават по телевизията. Явно по арогантен начин, с непукизъм или дори с цената на лека недобросъвестност, кражба на поръчки, клиенти, обществени поръчки ... Човек, който не се срамува, свени да го направи.  Но нали се сещате, че отстъпчив, лигльо или мухльо няма как да е успешен бизнесмен, най много някой търговец на сергийка с фирма ЕТ. Понеже имам работа с  инвеститори в различни сфери (по големи проекти),  не съм забелязал да са хора от последното ми изречение. Едни са културни са, начетени, убедителни, обаятелни, мъжкари! И не търпят и за миг някаква шега, когато става въпрос за работа, отстояват си до последно всяка стотинка. Други пък са си и откровени простаци, със сравнително ниско образование както се казва вълци, готови да те разкъсат и не търпят неподчинение. Това е вроден характер, и постоянно се убеждавам в това.

П.П. Изобщо не споделям и не казвам, че това поведение ми харесва, това са ми просто наблюденията.

"Някои пък са си и откровени простаци, както се казва вълци, готови да те разкъсат и не търпят неподчинение. Това е вроден характер, и постоянно се убеждавам в това."


Ето в това вярвам абсолютно. В основата на всяка човешка постъпка е характерът! И това е непроменимо.

За да сме по темата ще те допълня ако позволиш: ... и доколкото това е вродено и не зависи от нас, бедността не е избор, а зависи от предаденото от родителите. Защото характерът (поведението, отношението към живота, работата, желанието, енергичността, мързелът, егоцентризмът, отстояването), определя какъв ще е животът ни.

Ами аз имам друга история.
Една от снахите в родата е циганка. Израсла в махалата, ама борбено същество. Доучи си в училище, защото смяташе, че децата и ще се срамуват от нея. После записа и колеж, че го и изкара. Децата и, са по-добре гледани от 80% от българчетата. Домът и спретнат и чист. Начинът и на говорене, ами ако я чуеш по тел, няма как да разбереш, че е от махалата. И да, говорим за циганка, израснала в гетото.  Явно е изключение и е наследила други гени.
Или Радка Булман, дето спечели Мастър шеф. Явно и там наследствеността не играе роля

Да допълня - Преди години попаднах на филм за циганите, по БНТ.  Има ги и сред тях всякакви! Показаха бедняшкия, но много чист и спретнат дом на семейство, в което бащата е строителен работник. Не съм забравила ръцете му - ръце на трудов човек, поставя арматура. Каза, че изкарва някакви пари, все не стигат, защото строителството е сезонна работа, но че не се оплаква. Интересна е майката - надъхана, амбициозна жена,  и доста начетена, с приличен речник, което ме впечатли. Оказа се, от първи клас на единственото им дете, момче, тя не работи. Занимава се единствено с детето - най-важната цел -  да си научи уроците без никакви пропуски. Свободното време на детето го организира тя - далече от махалата, разходки, кино, театър, и т. н. - докъдето стигнат парите. Момчето, под строгата майчина опека, завършва гимназия с отличен успех и към оня момент завършваше българска филология в СУ. Симпатяга, с чувство за хумор, готов да стане учител и да работи  децата от етноса да не пропадат! Тук - семейството изиграва огромна роля! Но ако момчето не искаше, тая работа с просперитета му никога нямаше да стане!

И все пак момчето от предаването с тази професия и призвание в България - ще е "успял" от морална/човешка гледна точка, но богат няма да стане. Въпреки труда и очевидно добрите качества. Само защото учителския труд не се оценява подобаващо, както и голямата конкуренция (завършили кандидати). Ето пример за обстоятелства, на които им е "все тая" кой колко се трудил, откъде тръгнал, какви качества имал. Да, знам, че се отклонявам от това, за което е даден примера, но тъй като темата е за беден/богат, а не друго.

Не, не е пример, защото темата не е "можем ли да забогатеем", а "можем ли да надраснем средата си". Родено в гетото дете, което завършва висше образование, е именно израстване. Избрало е да учи филология, знае се колко са заплатите на учителите, ако искаше по-висока заплата, можеше да избре да учи друго. На мен мечтаната ми професия е библиотекар, но не работя това, защото тази заплата няма как да ми стигне. Това е моят избор, вместо да започна да го работя и да се оплаквам, че съм бедна поради независещи от мен обстоятелства.

Момчето от гетото също има избор  - може да работи като учител, но може и да се откаже и да премине към престъпния контингент. Не е лесно да си учител, но ако си телефонен измамник - пенсионерите хвърлят хилядарки през прозореца. Родителите са положили добра основа, но няма никаква гаранция, че момчето няма да се отклони от пътя.

Хей, почакайте малко и прочетете заглавието на темата! Не говорим за това кой може да стане богат, а за това кой може да не бъде беден. Много различни неща са това.

Евгени Минчев и той е от гетото, а днес е Лорд. Съдбата е жестока понякога, но не може оправданието за всичко да са родителите, външни обстоятелства, държавата.....Има избор винаги, може обстоятелствата понякога да са много притискащи, но пак има избор най-малкото за ежедневните неща, които да подобрят живота в по-глобален мащаб. За съжаление масата избиват в обвинения, завист, оправдатия как някой е успял защото еди какво си, пък той горкия не, защото еди какво си. Макар, че най-нелепото е да се сравняваш с някого, сравнението само със себе си, за да видиш дали вървиш напред. Замислялили сте се колко пъти сте минали по някакъв нелесен път и после усещате завистта и колко дойдоха да попитат ти как го направи това и аз искам, ще ми помогнеш ли?

Евгени Минчев не е от гетото, каквото и да значи това.
Толкова е и лорд, де. Но пък е майстор в изкуството да е известен с това, че е известен.

Преди години бях чела едно интервю, в което ЕМ разказваше какво му е струвало да се отърка в известните артисти, буквално... Амииии, мерси за такова издигане.

Не всеки може да е съпричастен и да адмирира както чуждите успехи. Така и същевременно да умее да да насърчава и да проявява емпатия към чуждите неуспехи. Успехът по-скоро ще получи завист и хейт. Българинът е склонен да бута обратно в казана, това което се откроява, стърчи. Тогава, когато се чувства засенчен. Ще направи всичко по силите си, за да омаловажи чуждият успех. В този ред на мисли. Успехът, постиженията съвсем не е задължително да са стимул, вдъхновение.
Неуспехът обаче е повод, условие, предпоставка, някой на този фон, да се чувства по-добър, по-успял, по-компетентен, по-можещ и по-знаещ. Удобен повод, да се  покаже като такъв. Като от позицията на страничен наблюдател, на субективната си гледна точка и опит, предлага някакви абсолютни и универсални истини, кое и как е най-добре да се направи.

Изкуственият интелект какво ли мисли по този въпрос ?

Цитат от Уикипедия:
Роден е на 2 юни 1963 г. в Златица като извънбрачно дете. Осиновен е и прекарва детството си в Пазарджик, където заедно със семейство си живее изключително бедно в циганския квартал на града.

Учи във военно училище, но го напуска преди да завърши и отива в София. Започва да чисти входове и тъй като няма софийско жителство и постоянни доходи започва работа в градския трамваен транспорт.

През 80-те години на XX век кара трамвай номер 7 в София, минаващ по Витошка.[2] Едновременно с ватманството работи като манекен и модел.....

Просто факти, през какво е минал той си знае,  не е роден със "златна лъжичка" в устата, трансформацията е очевидна, коментарите му, доста хапливи, но да се чудиш от къде този изказ, речник и ниво и на български и на английски език. Не съм му фен, но е доста колоритен.

Видях го това, но другаде съм чела преди години, може би в хартиени вестници, за семейството (осиновителката) му - не бяха цигани, или поне не класически от гетото. Физически също не прилича на циганин.
Къде е живял в Пазарджик, не знам.