Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Направих бърз преговор кои бяха точките, ама изречението:

“Въпреки че все още ми се пуши много, напълно и безрезервно приемам себе си”

🤭🤭🤭 хич не ми се отразява добре, защото потупвайки се, направо ми се допуши още повече.
Мисля, че при мен просто този метод не действа, но аз съм голяма консерва в някои отношения. Дишането като че ли ме отпуска много повече, но в момента абсолютният и краен стимул ми е, че пушенето ми е супер противопоказано, направо забранено и точка. Възстановявам се от сериозна операция и просто не трябва да пуша, ако ще и да се засиня от желание. Не знам как - но засега това работи като магия. Или просто се виждам колко съм окаяна и че наистина ще е вече крайно малоумно да си направя такова харакири. То аз знам, че най-малкото - ако след повече от 2 седмици си запаля, първо ще ми падне кръвното, второ - може и да тръгна да кашлям, а аз не бива да кашлям със срязан корем, ще ме заболи гърло и какво ли не. В момента ясно си представям какво е да си запалиш цигара след като не си пушила месеци наред, ами гадно е, направо не знам как това не отказва. Въпреки че от опит - не, не отказва, затова - никакви изкушения.
Елора, ти обаче не спирай. Ако се чувстваш по-добре с ТЕС, продължавай, може пък и да ти помогне да решиш проблема. 🤗

О да, гадна е.
Това също е смешно. Гадна е, гади ти се, лошо ти е, но след време отново.

Здравейте! Попаднах на тази тема случайно, но се вдъхнових да споделя своя опит. Аз пуших много години. Една кутия на ден, понякога две, когато е имало събирания с приятели и т.н. Последните няколко години на пушене не се чувствах никак добре. Задъхвах се, всичко ми миришеше ужасно на гадни цигари, яйчниците ме боляха, но си пушех... Беше нещото, което ме спасява, ми е приятел в трудни ситуации и ме кара да се чувствам по-добре.

Естествено, исках да спра. Знаех за вредите. Имах пред себе си примери за ужасяващите последствия от цигарите. И не спирах. Няколко пъти правих опити и се провалях.

От сегашна гледна точка, вече осем години без цигари, смятам, че провалените опити са били стъпки към успеха със спирането. Защото в действителност явно не съм искала достатъчно да спра да пуша. Опитите от по няколко дни до седмици без цигари са ми показвали, че няма нищо страшно в липсата на цигари. И да, мога да чакам трамвая и без да мисля за цигари и запалки.

Отказването стана постепенно - четене на опита на други хора, книгата "Не пуша вече" и други подобни мотивиращи четива.

И един ден, докато бях на работа, в офиса се появиха двете малки дъщери на моя шеф (беше ги взел със себе си за деня). Те си играеха наоколо и едното момиче дойде при мен да ме пита нещо, погледнах я и я видях като едно съвършено и красиво, и засмяно малко създание и си казах, че някой ден и аз ще имам дете. А дори и да нямам, как е възможно да съществува толкова нежност в едно детско лице, а аз да стоя и да пуша и да се тровя и да мириша на пепелник и всичко с цигарите ми се видя страшна гнусотия. И спрях да пуша.

Първите три седмици не бях добре. Плачех често. Нервно ми беше. После премина. После често сънувах, че пуша.

След една година се скарах с приятеля си, купих си една кутия с цигари и я изпуших за два-три дни. И това беше. Пак не пушех. Нещо ми се видя като да наказвам себе си за неговата грешка.

След още една година почина майка ми. Купих си кутия с цигари и запалих една преди погребението. Стори ми се отвратителна и я загасих и изхвърлих кутията. Цигарите вече не бяха никакво спасение. Егати! Дори и за спасение не стават.

Оттогава не съм палила. Не ми липсват. Хората, които пушат край мене, ме дразнят. Не ми се пуши. Понякога ми се яде. И ям. Но и храната не е спасението. Сами трябва да се оправяме:)

Евче,

Мерси за споделения опит. Поздравления!

Иначе - най-лошият непушач е бившия пушач. Няма никаква търпимост към други пушачи, това съм го видяла с очите си, а и аз самата като съм спирала съм така. Направо не мога да понасям дим, миризма, нищо.

О, да, така е. Особено след като родих. Много се изнервям, когато детето ми е при баба си, която пуши. А тя си пуши яко - вкъщи, на затворено. Когато дъщеря ми е там, излиза на балкона, но първо, оставя отворено и освен че всичко вони, има и течение, второ, десетилетия е пушила вътре и всичко е просмукано от тази миризма. Взимам си детето и косата й мирише на цигари, дрехите, всичко. И веднага е в банята. Добре, че не ходи често.

О, ужас.

Тя и майка ми пуши, но поне е само на балкона. Ние вкъщи също пушим само на балкона откакто забременях, на затворено, но пак има моменти, в които ми мирише на цигари.
А как сме го правили този номер едно време да пушим вътре - не знам. То е смърдяло кошмарно всичко. Но пък какъв кеф ми беше да си легна на дивана и да си запаля цигара, да си чета книжка или да си гледам телевизия.
Сега обаче като си го представя ми е супер мега странно. Надявам се, че супер мега странно ще ми е изобщо пушенето като цяло след известно време.

Момичета, какво е това потупване? :shy:

Искам 2025 да я посрещна без зависимост от цигари. Намалих ги драстично, но съм ужасно нервна. Знаете ли някакви техники за справяне с това?

Ако  ти е първи път е нормално да щурееш.
Честно  казано следващите при мен, осъзнавам, че можех и да не пропуша.
Но както казаха назад, всеки един провал  си е крачка към успеха.
Много е важно цигарите да се отказват заради самите нас си. Не заради някой друг - баща, майка, приятел, съпруг, деца.
Трябва да имаш желание да не пушиш.
Така успях първите месеци. Вече пропушването е от емоции, стрес, там вече аз ще си се оправя.

Назад може да прочетеш различни съвети, дала съм и книга.
Книгата на Алън Кар също може да прочетеш, тя е уникална. Аз и новата си купих де.

Опитай всеки път като ти се пуши да дишаш. Вдишваш през носа бавно и дълбоко за 5 секунди, задържаш дъха за малко повече. 6-7, издишваш през устата пак бавно за 6-7 секунди.
Дала съм и техники. Може да ползваш 478. Виж гуглето.
Но това е най-добре да го правиш като ги откажеш напълно. Това с дишането е хубаво да го правиш за да създадеш нов навик.
Намалянето не помага. Виждаш, пак пушиш, малко и си недоволна и изнервена.

И за тес /потупването/ може да потърсиш в гугъл. Има страшно много инфо. Цялото име е - техника за емоционална свобода.
Ама ето ти малко като за начало.
Не е нещо сложно, стига да прочетеш как се прави и какво да казваш.

https://-spam132-/%D1%82%D0%B5%D1%81-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0 … 0%BE%D0%B4%D0%B0/

https://nishkite.bg/bg/kak-se-pravi-tes-kratko-rakovodstvo/

https://www.forlife.bg/tehnika-za-emoczionalna-svoboda-tes

Има и клипове в тубата за тес също.

Има и книги, но в нета не се намират.

Напоследък в работата ми е пълна лудница. С колегите си седим по бюрата и всеки си говори сам Дано да не пропуша пак, че на 08.11. направих 5 г. без цигара. Преди това имах 10-тина неуспешни опита, но поредният беше успешен (засега).
Помага ми да стана и да направя 15 мин тренировка на отворен прозорец (ако съм вкъщи). Има едни ластици, заместват тежестите - примерно, съпротивление 5 кг., 7 кг., 15 кг. Идеална работа вършат да си изкараш нервите. И пиене на много вода.

Много път има за извървяване, но фактът, че отварям с любопитство темата, и че тия дни започват да ми минават през главата мислите, че е крайно време да ги спра, отчитам като малки стъпки напред. Трудно ще е, най-вече защото пуша, поради това, че обичам да пуша. Поне материал за четене сте ми оставили, за което благодаря много. Прокрадне ли се наченка на мисъл, че искам да ги спра, и тичам за табекс.

Smurfie, браво, цели пет години.
Я кажи, пуши ли ти се още или свикна и не ти дреме?
Какво правеше в началото като те ядоса нещо дребно или голямо, как преодоляваше това?

***n_a***, преди години, доста години имах жалък опит за спиране с табекс. Спрях табекса, че ми пречеше да пуша
Табекс не е достатъчно, трябва желание да не пушиш. Успех все пак.

Ами пробваш, докато стане. И държиш 1 наум, че рискът да пропушиш е висок, щом вече си пушила, особено в началото.

Привет... отново тук .

На кратко моето спиране и почване с днешна дата е:
8г с цигари, 11г без цигари, 1г със, 2г без, 8месеца със за сега почти месец без...

Явно аз и цигарите ще е на приливи и отливи... не мисля че спирането е толкова трудно и това е проблема с почването. Зная че мога пак да ги спра и така се подхлъзвам да почна.
От ковид насам карам година да година не.. дано задържа повече този път, но не искам да е някакъв прекалено тежък процес просто.
 От почти месец не пуша за сега и не ми тежи... да видим

Понеже по-рано се коментираше как се справяме с емоциите, които в други ситуации бихме потушили с цигари, ще кажа за себе си.
Не съм станала по-емоционална, нервна или нещо друго (този път).
И когато все пак съм ядосана не милея по спомена как в такъв момент съм лапвала цигара.
Когато спирах цигарите първия път обаче бях страшно нервна за кратък период и просто си беснеех тихо, явно докато се примиря, че и да се тръшкам, и да не се тръшкам цигари няма.

Сякаш прясно спрелите забравят трудностите си мисля.
И си казват, че малко ще попушат, можели винаги.
Но не спират веднага.
Иначе браво на теб, имаш голям опит вече.
Но си права. Първото спиране е най-трудно, най-голям шок. Не за тялото, за мозъка, психиката.
После е по-лесно, но трябва човек да си намери желанието. Истинското.
Това искам да намеря. Толкова силно ми беше, че не ми пукаше за това, че 3 месеца влачих запек + куп абстиненции. Просто исках.
После капката преля...