Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Присъединявам се към отбора на опиващите да спрат цигарите. От няколко години минах на Айкос, а от НГ бях решила да спирам пушенето.
Е да ама не. Опитах от раз, но просто се изнервям жестоко и явно доста ми личи. Едва се контролирам. Мислех да опитам с намаляване постепенно и в тази връзка да попитам има ли някой който ги е спрял така?
Отчайвам се вече, че нямам никаква воля. Дори на мъжа ми и детето казах, че ги спирам и ако знаят, че тайно продължавам да си пафкам /вярно доста по-малко/, ще бъдат наистина разочаровани…
Опитах с дъвки на Табекс и щях да умря - свиха ми гърлото и не можех да дишам. Сега се чудя за таблетки или лепенки…

На мен нито едното, нито другото ми помогнаха.  Лепенките ги ползвам основно, когато ми предстои дълъг полет, или престой на летище, на което няма зона за пушачи.  Дъвки не съм пробвала, но както ми каза една приятелка, опитах с никотинови дъвки да спра цигарите, и завинаги ги спрях. Дъвките.
И, така, ето ме, още една наркоманка, защото това си е наркомания, няма какво да се лъжем, която иска да се отърве от порока си. За сега  безуспешно, въпреки правените опити през годините. Интересното при мен е, че ММ не пуши, но и не ме окуражава да ги спра.

Дами, добре дошли 😃.
Да ви кажа, с времето става все по-лесно и по-лесно. Всичките тези въпроси - ма как ще стана и няма да си запаля цигара, как ще изляза навън и няма да пуша, как ще ида до WC, след няколко седмици не си ги задавате. Просто - навик.
При мен са трудни тежките моменти. Онзи ден имах нервен срив, скандал вкъщи, от онези, в които се тряскат врати и се мятат предмети по стените. Или по-скоро - аз това го правя, че като ми избият 200 бушона се почват истерични кризи. Обикновено при такива случаи пуша по 200 цигари да се успокоя.
Сега просто седнах сама на дивана, погледнах към балкона, там има цигари, защото мъжът ми си пиши. Естествено, че ми се искаше много, но силата на волята беше много голяма. Е, фактът, че страдам от брутален задух определено подпомага НЕпушенето, но предвид това, което съм разказвала как пушех по 1 кутия с цигари с гнойни храчки от бронхит… Не е само загрижеността за здравето ми. Или по-скоро - точно обратното е, сега наистина съм загрижена, а преди не бях.
Да изброявам ли плюсовете? Според app-a съм спестила 325 лв. и не съм изпушила 1020 цигари. Те сигурно са и повече, защото аз съм сложила някаква средна цифра цигари на ден със средна цена. За подобряване в дишане не съм пример, защото съм след операция на диагфрагмата, но пък някаква брутална кашлица не съм имала. Имах дразнене в гърлото, но не знам дали беше от спирането, от интубацията и назогастралната сонда в болницата или от киселините, че съм с кофти рефлукс. Когато спрях да пуша по време на бременността грам не съм кашляла, но явно при всеки е различно. Според мен за тези, които кашлят - приемете го за мотиватор ДА НЕ пушите. То представете си с какво са ни пълни дробовете и как тялото ни иска да се отърве от тази отрова…
Иначе - аз съм спирала с постепенно намаляване - като бях бременна. Но тогава мотивацията е друга, избираш да спреш не заради себе си, а заради бебето.
После съм пробвала и не става. Само чаках да ми дойде времето за следваща цигара и ставаше още по-фикс идея. Или пушиш, или не пушиш.
И без 1 само за еди-какво си или дръпнах си 3 пъти от цигарата на мъжа ми/колежката или някой си там. Пак е или пушиш, или не пушиш.
Това е наркомания! И за да излезеш от порочния кръг, трябва да се възприемаш като наркоман, а цигарите като наркотик. Не като отдушник на лошо настроение или нещо за кеф на душичката след ядене. А като гаден, противен наркотик, който бавно те разяжда от вътре, устата ги гние, а ти смърдиш 🤢. Повярвайте ми, пушила съм 26 години и не че не съм осъзнавала, че мириша гадно, защото обонянието ми е много силно, но сега определено ми прави много голямо впечатление как миришат пушачите около мен… Кофти е, да знаете.
И още нещо, не търсете одобрение/неодобрение у другите. Това е нещо лично, наш собствен избор си е и е за нашето лично здраве и благосъстояние. Приемете го, че си правите един от най-добрите подаръци, който може да си направите сами на себе си.
Аз лично сега ще се самонаградя като изляза от следпразничната финансова дупка с едно посещение на СПА, но само за мен си. Без мъж, без дете, моя приятелка ми каза за едно СПА в София, което е идеално за моята цел, тъй че с голям кеф ще го посетя и ще си знам, че това е моята малка награда за това, че съм спестила толкова пари от отрова. 😀
Елора, как върви при теб?

Върви, малко криввам, ама се връщам на пътеката
Днес стресов ден. И логично ми се пуши.
С едни мебели проблеми. Нови, но ни ги донесоха дефектни и големи разправии.
Майка вика да и кажа къде на бройка има. Иска да изпуши да се успокои, че беше бясна.
Викам и недей, няма да ти оправи проблема това. Накрая и аз викам, тогава и за мен вземи.
Много ме яд.
Но, продължаваме напред.

Не ти препоръчвам това с намаляването, наистина.
Единствените мисли, които минават в главата ти докато не пушиш са това колко има до следващата цигара, колко си изпушил днес, а с тая кутия колко време би изкарал, 4 цигари много ли са и т.н.
Беше ми трудно да функционирам по този начин и трепетно да чакам минутите отредени за цигара.

Елора,
Сори, душичко, ама не се спира така, знаеш.
Без криввания, иначе не вАжи.
Според мен - помисли си отново. Прочети някоя и друга книга през уикенда - отново. Всичките там мотивации, ЗА и ПРОТИВ - отново.
Определи си една нова дата и просто - нито 1. В app-a има една мантра, което се превежда горе-долу като  “Нито една цигара, независимо какво”. 🤪
Не е с цел критика, а насърчаване, теб самата те яд, но по-добре да си сигурна, в това, което правиш, защото иначе при първия (или петия) срив, пак ще запалиш.
Както писах горе - тегавите моменти са най-кофти за овладяване, но свикнеш ли да го правиш без цигари, после става автоматично като навик.
Със същото се обръщам и към другите от вас, които спират/искат да спрат да пушат.
И споко, можете, да знаете. Щом наркоманка като мен може, значи всяка една от вас ще успее. Повече сте от един гаден никотин.

Предлагаш ми да ходя да си купя цигари ли?
Отида ли, ще захвърля това, което е до момента.
Пак ще се пристрастя. И ще отложа времето на спирането.
За 9 дни 4 цигари съм изпушила.
Но не съм купувала, защото  купя ли, няма да е 1 на ден.
Има значение между това дали ще започна пак след изпушената и дали ще ходя да изпуша 30 кутии докато се наглася.

Идеята изобщо не е да ходиш да си купиш цигари.
А да седнеш и да го помислиш - засега не си ги спряла, а си ги намалила до абсолютния минимум.
Ето идва уикенда, предполага се, че ще имаш повече свободно време, няма да ти пушат колежки на главата, да ти надуват главата, просто си настой таймера за дата примерно 11-ти януари и почвай новото броене оттам. Междувременно - ползвай всички хакове.
И ти го казвам, защото съм го пробвала това с намаляването, дори и с критичен минимум като съм била болна например понякога… Даже съм издържала и по месец без цигари и после нещо изниква, стрес, парти, ала-бала, паля си 1-2 цигари, на другия ден ме е супер яд, пак не пуша, после пак - trigger, 1-2 цигари и в един момент, направо почвам да си купувам наново. Според мен това идва от някаква много дълбока вътрешна неубеденост, че цигарите могат да се откажат или прекалено силна зависимост, знам ли. Не казвам, че аз никога няма да пропуша отново. Никога няма да казвам никога вече. Но вече искам да не пуша с доста по-пълно съзнание, отколкото в началото, което за мен е факт, че взимам превес над зависимостта.
То при всеки е различно, разбира се, но понеже сме със сходен по години стаж, сме горе-долу на едно ниво на пристрастеност.
Още сънувам, че пуша, чувствам се много виновна…

Аз имам дълга история със спиране и почване пак. За мен важи изцяло сентенцията, че бивш наркоман няма, има само временно спрял. Спирах ги през двете си бременности и ги почвах пак като тръгвах на работа, по малко, по една цигара, за компания, да си успокоя нервите и хайде пак кутията в чантичката и димене всеки ден.
Спирала съм ги и с намаляване, имах си скрита кутия и всяка вечер изпушвах една цигара като награда, че устисквах през деня да не пуша. Но после едната цигара ставаха две и хайде пак кутията в чантата. Опитвала съм да ги заменя с вейп. Ами няма такава гадост като вейпа, няма дим, но имах чуството, че се давя, усещах си дроба като пълен с вода, освен, че вейпа е в джобчето и може да си пушиш постоянно, навсякъде.
Сега спирам изведнъж и е доста неприятно, в сравнение с постепенното спиране. Имам всички симптоми на пушаческия грип, термин, който сърчвах в интернет. Четох и едни американски форуми на хора, отказващи цигарите, страдат по същия начин. Дера се от кашлица вече пети ден, главоболие, като в безтегловност съм. И най ме е страх, че като ми мине и се изчистя пак ще ми се допуши, тогава ще е моментът на истината

Тази седмица съм отпуска.
Ще видим в понеделник като съм сред пушачи.
Ама то от мен си зависи. От мен зависи да си преодолея някой моменти и да не посегна.
Няма смисъл да определям нова дата. Тъпо ми е. Както виждаш не работи.
Знаеш ли колко дати съм определяла през живота си? Колко пъти съм ги спирала. Няма смисъл.
В интерес на истината не е толкова травмиращо, защото вече съм минала наскоро.
Миналата година ми беше супер тегаво в началото.
Но спомена е пресен.
Дори със запека нямам кой знае каква драма.
А миналата година бях в ада за 2 месеца.

Абсолютно съм съгласна - в момента, в който се "подхлъзнем" дори и с едно дръпване или 1 цигара, отново трябва да си направим равносметката - ще ги махам ли тия гадости или не и да започнем отново да броим откога не пушим.

Та, аз тази сутрин имах сериозна криза, много ми се пушеше, редом и с други изнервящи фактори, но държа фронта. Вече една седмица съм непушач с малка помощ от една - две дъвки Никорет дневно. Табекса го спрях.
Смело напред, подкрепяме се и можем, нали?❤️
quote author=Mila1331 link=topic=1568793.msg49128756#msg49128756 date=1736499451]
Идеята изобщо не е да ходиш да си купиш цигари.
А да седнеш и да го помислиш - засега не си ги спряла, а си ги намалила до абсолютния минимум.
Ето идва уикенда, предполага се, че ще имаш повече свободно време, няма да ти пушат колежки на главата, да ти надуват главата, просто си настой таймера за дата примерно 11-ти януари и почвай новото броене оттам. Междувременно - ползвай всички хакове.
И ти го казвам, защото съм го пробвала това с намаляването, дори и с критичен минимум като съм била болна например понякога… Даже съм издържала и по месец без цигари и после нещо изниква, стрес, парти, ала-бала, паля си 1-2 цигари, на другия ден ме е супер яд, пак не пуша, после пак - trigger, 1-2 цигари и в един момент, направо почвам да си купувам наново. Според мен това идва от някаква много дълбока вътрешна неубеденост, че цигарите могат да се откажат или прекалено силна зависимост, знам ли. Не казвам, че аз никога няма да пропуша отново. Никога няма да казвам никога вече. Но вече искам да не пуша с доста по-пълно съзнание, отколкото в началото, което за мен е факт, че взимам превес над зависимостта.
То при всеки е различно, разбира се, но понеже сме със сходен по години стаж, сме горе-долу на едно ниво на пристрастеност.
Още сънувам, че пуша, чувствам се много виновна…
[/quote]

Да, всеки път се дразня на това.
Вместо да се изчистя, да свикна, аз се връщам назад и все едно почти започвам отначало.
И имах два дни спокойни, с по-малко кризи.
И вчера заради тази глупост сега ми се пуши повече.
Е, няма да пуша.
Табекса ще го махам скоро.
Вече пия две на ден.
В интерес на истината бях писала назад как години аз си чопкам кожичките на ръцете.
И като спирам цигари, това спира. Несъзнателно спира. И наистина е мит, че цигарите успокояват.
Щом ме нервират че да си ги чопля редовно, смятайте.
И да,  като спра да пуша спирам да чопля.
И това става несъзнателно. Нервно ми е, че не пуша, но не чопля пръстите.
Вчера след запалването, започнах да чопля кожичките.

Четейки този пост си представям, че е писан докато си била нервна.
Лексиката и пунктуацията ми навяват тази мисъл.
И преди съм го писала, че е толкова по-лесно, когато си кажеш, че повече цигари няма, няма и да има, после ПРИЕМЕШ тази мисъл и СПРЕШ да се съпротивляваш срещу нея.

Не, всъщност не бях нервна

И това съм го правила, че няма цигари, няма, няма. Ама явно не мога да я приема тази мисъл, щом уж си го повтарях 6 месеца и все за цигари мислех.
Значи не става и това.
А и самата мисъл, че никога няма да има цигари също ме скапваше често.
Сега не си слагам такива ограничения.
Знам, че е мой избора.

Дани, благодаря ти, че попита Чак сега намирам време от лудницата, за да отговоря.
За жалост, отговорът е НЕ. Така си и мислих, че ще стане. Издържах цели 3 чАса, след които запалих. От цялата работа поне забелязвам, че съм ги свела до някакъв минимум. Това обаче не го казвам като оправдание, защото за мен не е. Според мен няма понятие "намалих" или "ще ги спирам постепенно". Или пушиш, или не. Средно положение няма. Та съм все още в графа пушач. Искрено се надявам след целия зор в работа, да сколасвам да не посягам към тях като някакъв отдушник. Чета ви и много се мотивирам. Има много надъхващи истории, както и казвате много истини. Една от тях е, че това си е чиста наркомания, няма какво да се лъжем. За мен поне е така. Имам огромна воля и благодарение на нея съм "повдигала планини", а  едни пикливи цигари ми се опират. Защо ли? Защото съм зависима. И сега ще работя по въпроса да обясня на мозъка си, че цигари не са му нежни.
Много истини сте написали тук - и Mila1331, и Априлски душ, и ти... Надъхващи сте много!
Снощи си говорих с половинката и му се оплаквах как имам огромно желание, а не мога да се справя с тази зависимост. Дълго ми говореше и той, и каза, че едва сега съм поела крачка изобщо да си помисля за спиране и да си дам някакво време. Предложи заветният ден да е 1-ви февруари. Нов месец, ново начало, начисто. А дотогава да държа фронта с този минимум, който успявам тези 2 дни да спазвам. За разлика от мен, той няма никакъв проблем със спиране на цигари. Като се запознахме, беше пушач. Пушеше по 1,5 кутии дневно. Един ден каза спирам ги и спря. Ни гък, ни мък. Дойде лятото, почнаха морета и тогава каза: ще пуша лятото за кеф, докато сме по почивки. Септември ги спирам. И да, спря ги от раз. Това е вече няколко години. Пуши 3 месеца лятото, останалото време не. И като казвам пуши, пуши по кутия дневно. Ако ги спра и аз, той няма и през тези 3 месеца да пуши. Та... благодарна съм му и на него, че ми е опора, и че каквото зависи от него, ще ме подкрепи.