Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Сега се тесам.
Малко се успокоих.
Одеве ми беше много тегаво.
На 1 и 2 нон стоп си имах желания. Ту идваха, после си отиваха. Търпеше се.
На работа излизах, дишах. Прибирах се. Бях успокоена. Сякаш все едно съм пушила, ама не съм.
Дадох си сметка, че тези желания за пушене съм ги имала и преди. Като пушех.
Разликата е, че преди отивах, пушах, тровех се, после минава за малко и пак идва желанието.
Сега идва желанието за цигара, минава след време, но не пуша, не се тровя.

Е, взех от колежката. И макар да ми беше втори ден, беше отвратителна.
Аз дори не им казах на втори, че съм спряла. Няма какво да ги информирам. Те сами видяха, че рядко излизам.
Пък и ме познават. Знаят, че това ми е сигурно 10 опит и са ми свикнали.
Може би заради табекса и алви фикса, ама си беше гадна.
Да, имаше някакво задоволяване, но и после ме хвана яд малко на мене си.
Винаги, когато не съм пушила и после първата е гадна.
И защо продължаваме се питам. Просто тялото свиква и затова си мислим, че не е гадна.

Оф, отивам да си купя един блистер табекс, че имам тука само три хапа.

И се надявам тези пориви да намалеят и да свикна, защото са много дразнещи.

Поривите постепенно намаляват, силата им отслабва. Навиците се променят. Най-силните тригери за мен са негативните емоции и алкохола. Аз съм си решила с въпроса с второто като не пия, но то е и по здравословни причини. С негативните емоции, ами някакси се справям засега.
Всяко начало е трудно, но колкото повече време минава, някак по-лесно става.
При мен е някаква ужасна носталгия не само за пушенето, ами за старото ми АЗ, за стария ми живот.
Но това е положението. Това ми АЗ го няма вече, старият ми живот го няма. Коремът ми е обезобразен от 20 см шев, не мога да вдигам нищо над 2 кг и се задъхвам от всякакво физическо усилие. И да, не трябва да пуша, защото ще е абсолютно малоумие.
Просто се опитвам да свиквам с новото ми тяло, новата ми реалност, а в нея няма място за цигари. И за още купища неща.
Честно казано, повече ми липсва възможността да се фръцкам с кроп топове и ниски талии, отколкото да пуша по 20 цигари на ден. Но стискам зъби и си повтарям, че това е само временно, ще издържа 1 година в този вид, докато се позаличат всички белези, след което ще си нарисувам нещо красиво, което да закрие грозната картина в момента. А цигарите - смятам да си останат в миналото. Не се заричам. Не казвам никога. Но искам да е така.

Обмислям да продам айкоса и pulze-a, запазени са, всичко им е точно, пълен комплект.
Не че струват хиляди, ама мога да взема някакви пари за тях.

Аз също имах айкос. Продадох го на последното отказване.
Продай ги. Няма смисъл да ги пазиш. Така червейчето ще те дълбае.
И вероятността да посегнеш е голяма.
Декември ги спрях, август пропуших.
Но се изкуших февруари за 4-5 дни да попуша от айкоса. Спрях го. И пуснах обявята.
Не ми трябваха заместители.

А какво е Pulze?

Пак такова като айкос, устройство за нагряване на тютюневи стикове, но на друга марка.

Па на тия устройства най ме дразнеше това, че дръпнеш пет пъти и свърши стика.
А цената същата.
Гадове

Много ми харесва да не пушааа ,нищо не ми липсва ,създадох си нови навици и си ги харесвам ,супер е ....

Какви навици създаде?

Аз тази нощ сънувах логично, че си купувам една цигара
Беше супер реален сън. Мислех, че е истина.

Привет и от мен,

На 3.01. в 13,20 ч. изпуших последната цигара.
Пия си кафенце сутрин, както обичайно.

Даже в момента се включвам от едно кафене - пийвам двойно макиато в салона за пушачи и съм си екстра😁
Вчера пък бяхме на гости, пийнах си и вино да отпразнуваме Новата година и то сред компания от пушачи. Ами, какво да ви кажа, добре съм, като цяло.
Пия Табекс по схемата, макар че той е при намаляване на цигарите, отвреме навреме и дъвка Никорет.

Имам си своите моменти на силен порив за цигара, но няма да се давам, защото пътят дотук е много труден и дълъг.
Дано всички успеем да се справим с тая отврат🍀

Здравейте и от мен
От вчера чета тази тема и някои истории ми подействаха много мотивиращо. Адмирации за успелите да ги спрат!  Припознах се донякъде в историята на Dany77. Искам да спра пустите цигари!
Пуша от 8-ми клас. В момента съм на 43 години. Пуша по 1 кутия на ден. Имам чувството, че е и зависимост, и навик, и страх ако щете..
Изникват ми хиляди въпроси в главата: Колко килограма ще кача? Къде ще си дена ръцете? Как ще ида до тоалетна сутрин без цигара? /извинявам се за уточнението/. На работа ми е много, много натоварено. Излизането за фас пауза ми действа като бягане от лудницата в офиса - 10 минути спокойствие. С какво да си го набавя оттук насетне? Понякога без да се усетя от нерви в работата, съм палела една след друга... досущ като филмчето "Ну, Погоди"
В момента имам 1 останала цигара в кутията си на бюрото и искам като я изпуша, да забравя за цигарите.
Само мисълта, че нямам други цигари, започва да ми предизвиква нервност. Ей това искам да преборя също.
Как се справихте вие с тези неща, когато спряхте цигарите?

Здравейте! От една седмица и аз съм с двата крака в борбата с отказването от тези вонящи пущини. Цял живот съм била така-ту пуша, ту не пуша, но повечето ми време е било чисто от дим, като правя равносметка. Но за съжаление миналата година ми беше толкова тежка и нервна, че посегнах пак към димящото успокоение.  Почти цяла година димях. Излизах навън да пуша и се разхождах с цигарите, окадих целия квартал, превърнах се в движещ се комин. Като се връщах вкъщи и вонях, верно, по-спокойна бях, но пък ме гризеше съвестта. Докато доиде един момент, в който усетих, че това постоянно палене ми пречи на работата, не можех да се концентрирам, не можех да спя добре, сутрин се събуждах с пепелник в устата, а главата ми все едно от цимент. Аз съм и голям почитател на спорта, но в един прекрасен момент установих, че вместо да ми се въртят педали, ми се посядва с цигарка, а след нея и си купувах нещо сладичко, за да затвърдя позитивния ефект върху страдащата си психика, с което оформих едно чудесно шкембе. Е това вече ме срина, а аз толкова обичам движението, даже болна от грип съм карала колело. Не съм първа младост, но хората като ме видят и не ми дават годините, но сега с шкембето вече влизам в представите за средна възраст.
Миналия петък изпуших последната и изхвърлих пакета, заедно със запалката и сега съм в абстиненция. За първи път изпитвам истинска наркоманска абстиненция, боли ме глава, кашлям ужасно, като пушех не кашлях, храчки, уморена съм, не ми се яде нищо, поне това ме радва. Дълго стана, но моля, въпросът ми е, вие кашляхте ли като спряхте и горе-долу колко дълго.
Благодаря на всички и че го има този форум.

Sharpy, и зависимост е, и навик е, и страх е - всичко, което си написала. Ноооо, всичко е в главата🙂

Моите най-големи притеснения бяха - как ще излизам в почивките с колегите като те пушат? Как ще си стоим вечер вкъщи, като мъжа ми пуши? Как ще разхождам кучето сутрин и вечер, като съм свикнала да пуша? И, как ще си пия сутрешното кафе без цигара??? А вечер, преди лягане???

И заради тия опасения загубих сума ти години в "канене", подготовка и какво ли не...

Да, имам своите критични моменти, но все пак са минали само 6 дни и смятам, че ще става по-добре.

Пък и по-добре някой и друг килограм отгоре, отколкото смърдяща и виновна нон стоп от липсата на воля. И от гадното чувство, че някаква отрова е по-силна от мен.

Та, какво направи - успя ли да спреш от днес?
И да не си, смело напред. Една колежка също се присъедини към мен, засега ги е намалила много, но пак е нещо🙂

Аз не съм кашляла като ги спрях, но аз от 4 години пушех iqos, та реално спирах него, обикновените цигари ги пушех преди да мина на iqos.

Аз не успявам със спирането на айкоса...Хич ме няма..

Е, пак поне е айкос. Една идея по-слаба отрова.
Дано не пушиш много.