Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Как се казва приложението където можем да отбелязваме всяка изпушена цигари?

Май не питаш за моето, но щом напишеш smoke counter в play store-a, излиза това и изглежда е това, което ти търсиш:

Втори ден без цигари.
Вчера ревах цял следобед, скарах се с мъжа ми, истински кошмар беше. Ей това пък най-малко го исках и очаквах. Отмина и това. Тази сутрин е малко по-добре, но много ми се спи, не ми се разговаря, имам чувството, че животът ми е спрял. Важното е, че не съм палила..засега )

Напълно те разбирам.
Аз също се провалих онзи ден.
Но едно нещо научих. Имала съм откази, много откази, 6 месеца най-дълъг.
Най-пагубната грешка е човек да запали. Сякаш чудовището се вкопчва още по-силно.
Е, рано или късно ще успея и ще извървя трънливия път отново.
Сякаш човек забравя трудностите, абстиненцията, нервите, запалва и си въобразява, че може да спре винаги, когато поиска.
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш.
Въобще един пушач, не може да се превърне в непушач. Може да бъде бивш пушач. Пушач, който не пуши 5 месеца, година, две, дори 15.
Но непушач няма да стане.
Има хора и след 3 години имат желанието. И след пет.

Много вярвам, че е въпрос на много силна вяра, че цигарите не ти носят нищо хубаво, камоли щастие. Когато истински си дадеш сметка, че ще си по-щастлив като непушач, отколкото като пушач, ей тогава сякаш става магията. При мен хич го няма това - просто във вторник ми предстои ембриотрансфер и не мога да си представя да тровя едно ембрионче и бъдещо човече с моето пушене. Виждам се прекрасно как го правя, способна съм, защото съм нагъл пушач.. но не ми се иска и няма да го направя. 🥹
Другият ми мотив е, че искам да съм свободен човек, да имам избор и да съм независима, а цигарите заемат основна роля в ежедневието ми. Но толкова ми е промит мозъка, че сега не мърдам от сутринта от леглото и избягвам да изляза, защото ме е страх, че нищо няма да е същото. Ще стоя тъжна и съсипана на масата с близките ми, които ще си пушат и приказват сладко, сладко.

Елора, относно последните ти изречения,  дали наистина е така? Може би след време се появява някакво желание и порив да дръпнеш, но без да им се отдава такова голямо значение и не е такова мъчение като в момента. Нямам представа, на мен рекордът ми е 10 дни.

Браво на теб, че не си спряла да опитваш.
Вчера се навърши 1 година откакто най-страстните пушачи в семейството, с най-слабата уж воля, отказаха цигарите. Е, за тях наистина не го вярвах. Беше им омръзнало вече с хилядите опити и провали и сега са си супер.

Хенриета, вярата ми е силна. И не само вярата, но и знанията.
Само много глупав човек може да каже, че цигарите са полезни.
Но аз инато говедо.
Но да, искам си и аз свободата.
Явно се плаша от кризите, забравила съм ги и сега ме е яд, че въобще се хързулнах.
Но нищо, рано или късно ще успея.
6 месеца ми е рекорда.
Смятам, че след няколко дни непушене всичко е до психика.
Явно със самата себе си е борбата.
Направо скандал ще си вдигна

Аз пуша Айкос и ми се иска да ги спра... Обаче 😏 направо не знам дали ще мога.

Хенриета,

Поводът ти наистина си заслужава, тъй че възползвай се от случая. И аз съм нагъл пушач, затова пуших до 12 г.с., след това пропуших на 2-рия месец от раждането, докато кърмех. Сега, ако съм, бих се набила за тази тъпотия, ама…
Та рекордът ми е 10 месеца, след което просто не съм искала да спирам цигарите. На мен ми харесва да пуша, направо ми е супер кеф и честно, сега трябва да се пренастройвам много, че ми е забранено да правя нещо, което много обичам. Малоумно е, но това е положението.
Не пуша, разбира се, вече направих 2 седмици, ама си ми се пуши и това си е. Направо не си представям живота си без цигари оттук насетне, ама ей сега като си четох епикризата отново, неща като плеврален излив някакси достатъчно мотивиращо въздействат да се въздържам от тъпотии.
Иначе просто не мога да си представя да седя на семейно събиране и около мен да се пиши с кеф, добре, че не ми се налага 😇.
Свалила съм си Smoke Free приложението, равносметката, че съм си спестила близо 220 цигари и 65 лв. никак не е лоша
Но да, да си вдигаме скандали, да се съвземаме и т.н., защото пушенето е ужасно тъпо нещо, което ни скапва отвътре и отвън. И освен това е и скъпо.

Мила, ще видиш че след време ще ти се виждат жалки всички, които пушат на семейните ви събирания.
Не подценявайте диагнозата си и си гледайте свободата. Аз съм почти 5години без тези боклуци и ми е супер кеф.
Ползите са просто неизброими.
Занимавайте се с прекрасни неща. Купете си скъпо червило или дрешка за парите, които бихте ги дали за лай..на. Тогава да видите къв кефец е.

Не мога да възприема жалки пушачите. Пушенето е наркомания, болест.
Самата аз съм пушачка. Дори като не пушех 6 месеца никога не съм гледала хората - колеги, приятели, познати пушачи и да си казвам - гледай ги тия колко са жалки и глупави.
Звучи ми надуто, лицемерно, при положение, че и аз съм била такава. На моменти съм им завиждала, но после се сещам, че няма за какво. Всеки ги спира когато реши.
Все едно  като съм била 30 години дебела /120 кг/ сега съм слаба вече и като видя дебел човек да си кажа - гледай го тази свиня колко е жалка.
Не е ок.
Най-завиждам на хората, които са устискали и не пушат много години вече. Благородно завиждам де, не ги мразя.
Ей така искам и аз, да се събудя, да не искам да запаля и да не мисля за тия пусти цигари.

Пак ще опитвам, не искам да чакам нещо да се случи, тъпо е това.
Аз вече си имам драми от тях, но може и да стане нещо сериозно. Нужно ли е да чакам.
Мислех, че най-трудно е след ядене да не пуша.
Оказа се, че най-трудно са изнервящите моменти.
Като ги спрях в петък, то един тон дреболии. То майстора тук фучи, тока спря, климатици не работят, аз се нервирам, че и до тоалетната не мога да отида, защото не пуша ли, ми е трудно.
И накрая майка ми беше в магазина и казах да ми купи.
Вместо да ми е спокойно поне 3 дни, първия ден още разни тъпи дреболии ме изнервиха.
Срамота е.
И за запека ме яд. 3 месеца го мъчих като ги спрях да възстановя нормалното ходене, сега пак ще трябва.

Да ...това да се надъхваш да мислиш хората за жалкари ,като довчера си пушил с тях  е много грешна техника ,купуването на нещо със спестени пари също ми е съмнителна практика ...защото е фалшива награда ,всеки страстен пушач ще си даде и червилата и парфюмите за да може да си пуши...най-правилния подход е ясното съзнание ,че без цигари си по-здрави и се чувстваш добре и изобщо ти караш влака,в контрол си и спираш защото така искаш.

Според мен всичко, което може някак да проработи, за да си далече от цигарите, върши някаква работа. Не знам дали пушачите сме жалки, аз със сигурност като се погледна в миналото се чувствам точно такава. Пример, както казах, почнах да пуша отново, когато бебето ми беше на 2 месеца. Да, смятах постоянно някакви часове, там да мине достатъчно време от цигарата, чак тогава да кърмя, вярно е и че пушех по 3-4 цигари на ден… Ама съм била жалка, а и освен това беше жалко, че се оправдавах с безброй проблеми и следродилна депресия. Много жалка съм била и с ежегодния си бронхит, при който кашлям гной и излизайки от кабинета на пулмоложката, която ми забранява да пуша, поне докато не се оправя, аз си паля цигара моментално. 15 мин. преди гастроскопия - с цигарата. 1 ден след операция - пак. С изгарящи вътрешности от киселини - на 1 кутия на ден. Ето това е картина на жалкост. И не, не е като да не съм го осъзнавала, но просто зависимостта ми е била много по-силна от мен. Аз и затова толкова много се страхувам в момента, защото знам колко съм пристрастена, но някак съм ужасно разтърсена, така че просто стискам зъби и държа. Факт е, че аз първата седмица реално я изкарах вързана на системи и не съм имала някакъв избор да пуша или не. Вероятно там периодът на физическа абстиненция съм го минала много неусетно. Като цяло, всъщност почна отново да ми се пуши като си се прибрах вкъщи, не преди това. Тъй че наистина си е психологическа зависимост.
И нещата, които Елора пише са точно това, което изпитвам и аз. Тези всичките дребни и не толкова дребни дразнения, които те карат да пушиш. Разваля ти се пералнята, палиш цигара. Детето бута буркан с мед на пода - палиш цигара. Форсмажор в работата - отново. Изобщо - “В момента ми е много изнервено, няма как да спра да пуша”… Ми то целият живот е много изнервящ… Оправдания, оправдания, оправдания.
Това за WC и аз си го мислех, особено като забременях. Бях в ужас, че ще получа запек, и всъщност последния месец пушех по 1 цигара сутрин, после по половин, само и само да мога да отида до тоалетната. Оказа се после, че и без цигара съм си също толкова редовна. Сега още не съм, ама то при мен са толкова много неща, че изобщо не си го слагам на сърцето, че не съм в 08:00 под строй там 😀, в крайна сметка и това ще се нареди.
Идеята ми е, всички малко или много сме си просто едни наркомани и нашето наркоманизирано съзнание по доста сходен начин създава пречки да се отървем от наркотика. Казвам го с пълното съзнание, че в моята си глава, аз не съм непушачка, ами съм си пушачка, която се опитва да се бори със зависимостта, но вътре в нея никотиново-наркоманското гласче ѝ говори как ще fail-не, може и не сега, ама в някакъв момент ще се предаде.
Затова се опитвам да се превъзпитавам като на някакво разумно и рационално ниво осъзнавам, че всъщност трябва да съм благодарна на себе си, че правя нещо добро за мен самата.
Пък ще видим, дано дяволчето в мен греши.
А че със спестените пари ще си купя подарък, със сигурност. Аз съм и шопинг маниачка, тъй че може ей така на майтап сега да си определя някакъв бюджет и някакъв подарък и като според app-a го стигна този лимит, да взема да ги похарча с кеф тези пари 😀.

Мила, като се ядосваш, или нещо те дразни - викай, крещи, изрази емоциите си.

Цигарите ни помагат да ги подтискаме, да се държим "прилично". Реално тровим себе си, за да си чувстват тези около нас по-добре. Поне аз бях така - пуша и подтискам гняв, ярост, разочарование, дори и радост. Вече не, или трябва да се развикам, или да запаля - предпочитам първото. Иначе аз се тровя, за да е комфортно на другите около мен. Хайде, няма нужда 🥴

Аз също съм си добавила някакви скъпи неща в app-a, които да си купя, когато спестя парите, които иначе бих дала за цигари.
Нарочно съм добавила скъпи неща, тъй като на Алън Кар книгата пък казва да не използваш тази практика, тъй като тя ще ти даде фалшивото усещане за постигнат успех, ще ти даде някаква фалшива увереност и хоп, пак ще си с цигара в ръка.
Ето, наградата е получена, мисията е изпълнена успешно, хайде обратно в коловоза.
Ето затова изобщо не съм сигурна дали ще си купя нещата, които просто ей така добавих в приложението.
Нарочно са и такива с по-висока цена, че да мине повече време преди app-a да ми каже едно примамливо "Ето, успя!"
@MamaMiy, аз точно айкоса спрях.

Засегнахте се явно  много от моя израз. Не налагам мнението си. Изборът съм си го направила за мен!