Мнение за стиснатите хора

Джентълменското отношение изисква мъжа да плати сметката на среща. Каквато и да е среща, на която мъж е поканил жена. Това е. Аз като учтив човек винаги съм предлагала разделяне на сметката и съм посягала съм портофейла си, но не е имало случай да ме остави някой да платя.
Аз с мъже, които не са с кавалерско поведение не съм излизала. То още преди предложението за среща се вижда кой какъв е. Не бих излязла с някой, който не ми отваря вратата, не се старае да се чувствам добре, не проявява грижа към мен, да иска да ме протектира. Аз искам за мен да се грижат, а не аз за някой. Такъв исках, такъв срещнах

Оо, изобщо не би ме вълнувало мен това. Да ме черпи след това със скъпо вино не влиза в целите ми. Да съм си свършила работата добре, така че клиентът да остане доволен, да се върне и да препоръчва мен и фирмата на други - това би ме интересувало. Със заплатата си аз сама ще си купя най-хубавото вино, та ще го изпия и в приятна компания дори 😆 И секунда време не бих изгубила в размисли кой клиент колко е стиснат, камо ли да обсъждам или да се възмущавам за нещо извън моя контрол.

Е, да настояват да черпят, ама "да е от евтиното" - говори доста за характера.

Аз съм черпила на първа среща и сме се виждали после. Изобщо не ми е критерий, дали ще ми плати сметката на първа, или петнаЙста среща.  Била съм мома във време, в което всеки може да остане без пари, а парите бяха предимно в мутри, с които не е добре да се излиза, особено за да ти плащат сметките.

В интерес на истината, гледам първите срещи да не са в особено скъпи места.

Попадала съм и на такива дето се правят на много ларж и щедри, но било привидно.
И после зад гърба дрънкат други лакардии. И мъже, и жени.
Разграничавам доброто възпитание, щедрата душа от фалшивите жестове.

Много жени сме черпили. Както Ирис каза 40+ годишните сме живяли в едни особени времена.
Като си на 16-20 и излизаш в връстници, няма как само единият да черпи. Не съм се сърдила и на разходка в парка.
Това няма общо със стиснатостта. Стиснатите хора са с патологии, далеч надхвърлящи плащане на кафе.

Не, тези мъже не са потенциално добри партньори заради спестовността си. Тук не става въпрос за съвестна спестовност и мисъл за бъдещето, а за патологична стиснатост. Тези хора, понеже познавам такива, включително бившият ми мъж, никога не са доволни от това, което притежават. Готови са цял живот да ядат боб и леща, лишават семейството си от приличен стандарт, не се радват на живота, мислят, че ще живеят още 200 години като костенурките и по този начин съсипват и хората около себе си. Иначе си броят с чувство на екстаз паричките, обръщат си ги във валута, радват им се, купуват си сребърни монети и си ги полират. Вдигат скандал за 2 лв, за нещо, което се е развалило в хладилника, а е можело да бъде сготвено, киселеят, ако трябва да купят нещо на детето. Иначе с удоволствие приемат подаяния от жените си и роднините им. Нямат нищо против свекър им да плати раждането на детето в болницата, а наш Миньо да гледа отстрани с ръце в джобовете. За нищо на света не се хващайте със стиснат мъж. За нищо на света не се хващайте и с пройдоха и хазартен тип. С две думи - отваряйте си очите.
И аз съм спестовна, държа да имам заделени пари за непредвидени обстоятелства, но не лишавам детето си от нищо, водя го по заведения, почивки, ходила съм на много екскурзии в чужбина, купувам си хубави дрехи, маркови парфюми и чанти, държа домът ми да е обзаведен с вкус и да е спретнато. Наясно съм, че животът е твърде кратък, за да се лишаваш от нещо, което ти е на сърце и което ще те направи щастлив. Най-ценни са не вещите, а преживяванията и спомените. Държа да влагам парите си в спомени и емоции.

Въпросът е кое те прави щастлив - със сигурност има много хора, за които купуването на дрънкулки или поредния предмет, който да заема място вкъщи, НЕ е щастие. Аз лично никога не правя компромис с храна, пътувания и здраве, но няма да си взема телефон за 1500 лв, защото не ми трябва. И определено не ми носи щастие. Няма и да се скъсвам да ходя по ресторанти, защото предпочитам сам да си готвя и така ми харесва.

Малко си противоречат някои, като казват "той е скръндза и не дава пари за нищо". Само че много от тях гледат какво си е купила тая скръндза с парите и за тях той се лишава от важни неща. А всъщност може да е точно обратното - просто на него приоритетите са му други. При положение , че доходите никога не стигат, нормално е човек да си определи приоритети и да дава повече ресурс за тях, за сметка на по-маловажни неща.  

По отношение на първа среща, която е по покана на мъжа - по етикет следва той да плати..след като той кани. И това не е само за първи срещи и не само при романтичните срещи. Каниш ли, плащаш.

Каниш ли - плащаш. Не знам защо на другите мъже в темата им е толкова трудно да го разберат.

Е хубаво мен в 90% от случаите жените са ме канили, това означава ли че трябва да ми плащат (не че бих го позволил де)?

Ако жена те покани, аз лично не виждам проблем тя да плати, да.

Ако кажеш на някого "Каня те на вечеря в неделя", значи ти ще платиш. Ако кажеш - "Искаш ли да се видим, да вечеряме някъде"- делите си сметката. Ако тебе те поканят изрично - значи ще те черпят.

Естествено, че никой нормален не кани с идеята другият да плаща.

Но пък се очаква друг път и ти да поканиш за да се реваншираш.
Не е нормално все да чакаш тебе да те поканят.

Това кой кани и плаща понякога е кофти защото съм бил канен на ресторант от човек с доста скромни възможности, знам че ще се натиска той да плати и съм гледал да поръчам нещо минимално за да не го товаря излишно, което естествено не остава незабелязано и е неясно как ще се изтълкува.

Разбира се, напълно нормално е поканата да се върне следващия или някой от следващите пъти.