Мнение за стиснатите хора

това няма нищо общо с това да се събереш умишлено с някой, който има крайно противоположни разбирания на твоите по основни въпроси като финансите и харченето им.. няма как да има любов между прахосник и скъперник, защото още на първата среща ще са се отвратили един от друг..

Ако съм го спечелила от тото може, обаче ако съм си го избрала то е станало с ясно съзнание какво ме дразни у него и какво не.

Хайде, хайде, все едно са малко жените придатък към заможен "дядо". Едва ли са с го избрали умишлено за да му пестят от парите. Съвсем не е изключение подобно съжителство, което може да трае достатъчно дълго докато има достатъчно пари за харчене.
А аз не говорех за крайно противоположни разбирания. Очевидно там компромиси много рядко са възможни. Прахосници има достатъчно много, обаче пълните скъперници са май само в историческите романи. Живота днес е достатъчно скъп за да живееш от въздуха и да не се налага изобщо да харчиш.

TheSickn3ss, моя приятелка пазарува емоционално по същия начин, чист шопахолик, бори лошите мисли и наистина й повдига настроението, като хапче. Разбирам я, не я съдя, всеки бори депресия, тревожни мисли, както намери за добре. Всеки харчи и за различни неща. Тези,  които харчат пари за дрехи, парфюми и козметика са странни на тези, които харчат за телефони, лаптопи, айпади, телевизори, които са странни на тези, които харчат за алкохол, барове и дискотеки, които са странни на тези, които харчат за почивки. Най-странни на всичките са тези, които не харчат за нищо и спестяват даже от душ гел. Защо? Защото не се вписват в обществото на консуматори. Аз съм от тези, които обичат да харчат за пътувания и хубава храна и алкохол. Виж, бижута и парфюми не са моя харч. И пак за мъжа ми съм стисната, ей така съм, както казва.

И мен ме зарежда да похарча малко пари и да си накупя хубави неща. От друга страна, имам твърдо заложена финансова дисциплина и винаги първо осигурявам всички належащи нужди и сметки, както и отделям доволно количество настрани, и чак тогава стигам до това приятно, прахосно харчене. Не бих могла да живея с краен скъперник, нито мисля, че бих могла да понеса и краен прахосник. И двата варианта ме побъркват по различен начин. За радост, не ми се е и налагало да търпя такова нещо.

Предполагам, че авторката на темата не е имала предвид крайно стиснат, каквито хора днес са извънредна рядкост, а такъв малко повече стиснат от нормално приетото за групата хора с която общува. Аз също съм малко по-стиснат особено когато доходите не са на макс и се налага да се допълва от стари запаси. Повече би ме дразнело да живея с някой, който разхищава значително повече от нормалното особено докато имаме приоритети за изплащане на къща, осигуряване добро образование на децата и т.н. Иначе всеки си има пикове и в двете посоки. Можеш да изпуснеш потенциално добър партньор ако си го срещнала в неподходящ момент от живота му.

Не. Говоря за хората, които се лишават от елементарни неща, а имат пари. Не разбирам, когато си "заминат", какъв е бил смисълът на трупането. Да, ок, за децата. Но, нали и ти самият трябва да си поживееш малко.

И аз мисля, като мъжа ти. Няма да ги нося в гроба. Имам за най-важното, погребения/сватба, ако пак стане нещо, като Ковид ще ни стигне за 1+г. Стигат толкова, не бих оставила детето да реве за някоя играчка, която виждам че иска много. Харча и за вредна храна, фен съм на Макдоналдс и КФС, поне 2 пъти седмично сме там. Фен съм и на джънк. Няма да нося нещо избеляло, веднага бих си купила друго, а и изобщо, защо да не взема щом имам. Покрай Ковид останахме без работа, детето се роди точно тогава. Имало е моменти, в които съм избирала АМ, пред хляб. Разбрах, че и да "трупаме" инфлацията изяжда всичко, и е по-добре да живеем тук и сега. Да се радваме на живота, парите не са всичко, живи сме, здрави сме, имаме покрив над главата. Щом имаме възможност и за някоя глезотийка, е добре дошло. Да, почти успявам да я изхарча, остава нещо, но малко.

Авторката (аз) имаше предвид за относително крайно стиснати, каквито познава бол, но както се видя от тази дискусия, всичко е относително. За един да си крайно стиснат значи не толкова стиснат за други. И хората са стиснати за едни неща, за други може да не са. Има много нюанси освен изброения - да лишават себе си от елементарни неща, когато очевидно имат възможност. Например -  ако харчи много за себе си, а за теб никога няма да похарчи и стотинка ; ако се чуди всячески как да не плати това, което се полага да плати ; ако минава с най-евтиното сред приятели/познати, когато другите са проявявали щедрост към него (такива хора често ги задрасквам). Някой много правилно отбеляза (Iris?), че може би като живееш в чужбина по квартири с други хора, искаш по-бързо да свърши този ужас, пестиш всяка стотинка, за да може да си купиш свое жилище най-после. Макар че някои хора и 10 години живеят така, та не знам за какво жилище пестят, за Тадж Махал И все пак ако е за сметка на отношението ти към другите хора, не е готино.

И да, трябваше да озаглавя по-ясно темата, беше ми интересно до каква степен това е важно при избора на партньор, какво впечатление ще ви направи и до колко би бил определящ фактор за бъдещи взаимоотношения. И дали това говори нещо за психологията на човека, по ваши наблюдения, дали трябва да се внимава и за други неща, ако забележиш толкова стиснат човек. С голям интерес прочетох мненията на дамите по тези въпроси Може би някой с крайно широки пръсти и някой крайно стиснат много трудно биха съжителствали, освен ако нямат наистина отделни високи доходи и двамата и нямат финансови проблеми.И подозирам, че и тогава би имало търкания за щяло и нещяло.

Всички бизнеси мечтаят за повече такива клиенти, дай парите сега за каквото се сетиш, по възможност не само всичките, но и на кредит за месеци и години напред. Типично разсъждение за млади и здрави хора. Минали сме и през такъв период от живота. Сега се радваме че не сме похарчили всичко от високите доходи и имаме достатъчно и за дълги и трудни периоди.

аз мисля, че сестра ми е особен случай стиснатост.По възможност не обича да купува нищо, но пък изведнъж изхарчва ударно много, за скъпи неща.
 Мисля си, че както и при мен цялата работа идва от бедно детство.

Та ето пример.В магазина има кашкавал за 16 и за 15 лева.Абсурд е по какъвто и да е повод да взема този за 16, нищо че разликата за 300 грама ще е 30 стотинки.
Или гледаш сьомга и си казваш, ужас, толкова пари ще ме боли да изям, нищо че мога да си я позволя.
Виваком ми увеличават сметката с 2 лева и ми се струва в първия момент ужасно много… такива неща, нелогични.

Мозъка ми буквално е трениран да пести от всичко, страхува се да не остане без пари.

Не е задължително човек да е в депресия и да покрива някакви липси с шопинга. Не се сдържах и искам да го напиша. Чисто психологически да, случва се при част от хората, но при друга част е изградената способност да обичат. Тази способност е цялостна: или си способен да обичаш всичко красиво и от духовния, и от материалния свят, или не си способен да го  оцениш. Този, който се радва на един материален подарък, а не сравнява материя и дух, той може да се радва и на човека, на самия човек и емоциите с него. А хората, които вечно отричат материалното, не успяват да оценят и всичко в нематериалния свят. Способността е цялостна и тя не дели дух и материя, които са свързани в крайна сметка. Човек, който яростно отрича материалното, не може да се зарадва и на човека, на нематериалното. Лицемерие е да се отричат парите. Как да не е важно материалното, като купува свобода и здраве дори? Равно ли е едно дете, навряно в държавната ясла на 2г. и постоянно боледуващо, постоянно тъпчено с лекарства с друго, което е здраво по медицинските стандарти, защото е в много по-добра среда? Естествено, че не. Медицинският стандарт казва така, цитирам по учебник: ако човек/ независимо дали е бебе, дете, възрастен/ боледува повече от три пъти годишно, той не може да се счита за здрав човек. Обичта е способността да се обича всичко. Този подарък, който не е важен за един, за друг е  всичко, но това не го прави задължително меркантилен. Подаръкът е красив спомен, той е желанието на човека до нас да ни зарадва. Отделно може да е знанията, майсторството, талантът на друг, неговото време е вложено в тази вещ. Друг е въпросът, че аз също съм много против спекулативната цена, лъжата, измамната реклама, желанието да ми вземат парите за нищо насреща, да ме прецакат, да ми внушават стойност, там където видимо я няма, да ми натрапват, че без постоянното купуване на ненужни боклуци, едва ли не съм малко като човек, че съм човек неспособен да бъде успешен.  Ей това, лично аз, не го понасям.

Винаги съм мислела как да увелича доходите си, а не как да свия до максимум разходите. Обичам финансовата си обезпеченост и смятам, че имам добра финансова култура.
За мен хора, които остават на нула всеки месец или живеят в оскъдица въпреки възможностите си, имат психологически проблем.

Значи да разбирам, че ако искам един мъж да е кавалер,да плати едно кафе,да ме вземе и прибере след среща, то трябва да му пусна? Иначе трябва аз да го взема, щото той щял да пие и понеже кекс няма да има-аз да закарам него? Мисля, че е по-добре да не излизам 😄

Иначе по темата, прави ми впечатление, че по-заможните са по стиснати. Имах един шеф, който всеки ден ме питаше в обедната дали ще пием кафе и разбира се всеки път аз го плащах. Не съм за 5лв,ама човека така е свикнал-подчинените да го черпят. Имам и едни приятели, който са доста заможни, но винаги в заведение си поръчват две кафета с едно безалкохолно с две чаши. И мъжът често поръчва на жена си без да я пита какво иска да обява-обикновенно нещо от обедното меню като по-евтино.

Аз съм на мнението, че веднъж се живее и че икономията е майка на мизерията. Затова съм се събрала с един, същият като мен и всичко е супер. Както някой по-горе беше писал, партьорите трябва да имат сходни виждания по темата. Иначе е катастрофа.

По отношение на шопинга. Когато съм на вилата, много ми харесва да не харча! Пазаруваме един път седмично храна, има и малък магазин за безалкохолни и това е.
Никакви изкушения. 😁